От месеци, най-големият айсберг на света, който се намира в Южния океан, се върти и според изследователите, това може да продължи доста време.
Колосът е обект на интерес още откакто се отделя от ледената шелфова зона Филчнър-Рон през 1986 г.
В резултат на рядко стечение на обстоятелствата, сега айсбергът е заседнал и се върти около себе си, а не е известно това да се е случвало досега.
Айсбергът е с размер 3672 квадратни километра и докато преминава над морска планина, засяда във феномен, известен като „колона на Тайлър“. Това е въртяща се колона вода, причинена от океанските течения, който се удрят в подводна планина. Това създава цилиндрично движение на водата отгоре и именно там засяда айсбергът, като се завърта с 15 градуса на ден.
След като се откъсва от шелфа, айсбергът не се отдалечава значително, а остава хванат за дъното на Морето на Уедел, където бавно се топи. Това обаче охлабва хватката и през 2020 г., той поема бавно към една от най-значимите океански циркулационни системи, Антарктическото Циркумполярно течение (което обикаля полюса). Само че тъкмо преди да стигне там, айсбергът е хванат в капана на подводната планина, наречена Морски връх Пири Банк, която е висока около 1000 метра. Айсбергът е с размери 61 на 59 км, малко по-малък от самата планина и имено размерът му допринася теченията да го задържат там.
Изследователи забелязват странното въртене на сателитни снимки, защото движението е бавно и не може да се забележи, ако гледаш айсберга в реално време.
Колоните на Тайлър са изследвани и преди, във връзка с океанската циркулация и като интересен феномен. Те обаче са малки по площ, около 100 км в диаметър, така че айсбергът е трябвало да „уцели“ точно тази площ, за да се хване в капана. Никой не знае колко често се случва това, но според океанографите, е изключително интересно като процес.
Колони на Тайлър се образуват около морски планини само когато теченията са в баланс с размера на планината. Ако са много бързи, вихрите, които се образуват не създават постоянна циркулация, а ако са много бавни, тогава изобщо не се образува завихряне на водата.
Ако айсбергът беше продължи пътуването си, той щеше се стопи по-бързо в по-топлите води, а тъй като вече е във водата, ще допринесе с твърде малко за покачване на морското ниво, така че няма място за притеснения.
Откъсването на айсберги от ледения шелф също е естествен процес и не е сериозен проблем, за разлика от изтъняването на шелфа, поради затоплянето. Това може да доведе до откъсване на повече айсберги и ледът на сушата ще започне да се топи по-бързо, което ще допринесе за покачването на морското ниво.
Не се знае колко време айсбергът може да остане хванат в капана на колоната на Тайлър, но в проучване от 2015 г. се описва шамандура, която стои в колона на Тайлър 4 години. Тя обаче е с размер на човек, значително по-малка от айсберга.
Айсбергът може да остане да се върти в продължение на години, а в някакъв момент, когато се стопи достатъчно, или при подходящ вятър, ще успее да отплава.
Подводните върхове са богати на биоразнообразие, поради теченията, които носят хранителни вещества там, като топящият се над екосистемата айсберг би могъл да промени малко условията, но изследователите не са притеснени, а по-скоро се вълнуват от възможността да наблюдават толкова интересен феномен.
Източник: CNN
