Преди 66 милиона години, историята на живота на Земята се променя драматично и необратимо, когато астероид пада в днешния полуостров Юкатан в Мексико. Ефектите от сблъсъка водят до изчезването на около 75 % от видовете, живели тогава, включително и всички динозаври, освен тези, които еволюират до познатите ни днес птици. От астероида на пръв поглед не са запазени останки, но всъщност следи могат да се открият във всяко кътче на Земята.
Сега, ново изследване помага да се подредят парчетата от пъзела и да се разкрие химичната природа на астероида, подхранил петото измиране и довел до възможност за развитието на бозайниците и до евентуалната доминация на нашия вид над планетата.
Оказва се, че астероидът-убиец е нещо като гигантска кална топка с виско съдържание на глина.
Още през 80-те години на 20 век се изказва хипотезата, че сблъсъкът с астероид е причина за смъртта на динозаврите, но тогава никой не знае къде може да е паднал той.
През 1991 г. изследовател открива, че кратерът Чихулуб в Юкатан е на подходяща възраст, за да е резултат от масивен астероид, сблъскал се с планетата ни точно по времето на края на динозаврите. През годините се събират достатъчно доказателства, за да се потвърди това събитие.
Астероидът е бил с размери около 9.7- 14.5 км в диаметър, нещо като размера на Еверест и се е движел със скорост 25 километра в секунда. Според изследователите, при тези условия, цялата кинетична енергия (енергия на движението) се превръща в топлина и така, когато удря земята, „топката кал“ буквално се изпарява. Сблъсъкът води до образуване на облак от прах, състоящ се от материята на самия астероид и на повърхността, с която се сблъсква. Този облак се разпръсква по цялата планета и блокира част от слънчевата светлина, което води до понижаване на температурата за няколко години и масовото измиране на видове поради внезапната промяна в средата им.
От астероида остава химическата следа, когато прахът се отлага по целия свят и образува тънък слой глина, разпознаваема в геологическия запис навсякъде по планетата.
Астероидите и частите от астероиди се групират в 3 основни вида с различен химичен строеж: метални, скални и хондритни. Екипът изследователи взима проби от скалния запис в Дания, Италия и Испания и изолира частите, които съдържат металът рутений, който се среща в космически скали по-често отколкото на Земята.
Сравнение на тези метал от преди 66 милиона години и проби от същия в хондритни астероиди от по-скорошни времена показва точно съвпадение. Този тип космически скали се състои от вода, глина и различни въглеродни съединения и се различава от другите хондритни астероиди именно по наличието на въглерод.
Въглеродни хондрити са и повечето космически скали, но само 5 % от падналите на Земята попадат в тази категория, а тези астероиди се различават значително и помежду си.
Сблъсъци, подобни на този се случват на около 100 до 500 милиона години, но тъй като все пак има малка възможност Земята пак да се срещне с подобен астероид, според изследователите е ценно да познаваме химичните и физични свойства на тези скали, за да можем да се защитим.
През 2022 г. проект на НАСА изпрати апарат, който умишлено да се опита да отклони астероид от пътя му, чрез сблъсък, като „тренировка“ за бъдещи подобни мисии в защита на планетата.
Типът въглероден хондирт обаче, е по-лек и ще поеме по-голям част от енергията на сблъсъка, отколкото другите типове, така че е нужно да научим повече за този вид заплахи от космоса, за да можем да им противостоим, ако случайно ни се случат по-рано от предвиденото.
Източник: CNN
