Може ли пустинята да се превърне в плодородна земя, пълна с живот? Този въпрос си задава нидерландският инженер Тиес ван дер Хьовен. Той си представя Синайският полуостров в Египет, който сега е суха пустинна област. Преди хиляди години обаче, това място е било плодородна земя. То се е превръща в пустош след продължителна интензивна обработка от страна на хората. Сега, Ван Дер Хьовен иска да му върне обратно живота.
Инициативата цели да възстанови около 13 хиляди квадратни километра, за да могат те да поемат допълнителен въглероден диоксид от атмосферата, да се увеличи валежа в този район и да се създадат работни места за местните.
Според него, отговорът на глобалните проблеми, предизвикани от унищожението на природата е глобално екологично възстановяване. Подобни проекти не са новост, а превръщането на плодородна земя в пустош е неречно от ООН “тиха криза“ , защото влияе върху цели общности, без да привлича световното внимание.
Макар и позната, концепцията предизвиква множество критики, защото е много сложна и има потенциал да навреди, не само да помага.
Ван дер Хьовен работи по проекти, включващи изкуствените острови в Дубай, а през 2016 г. се включва в усилията на Египет да възстанови рибни популации в езерото Бардавил, соленоводна лагуна в северен Синай, която се смалява поради липса на вода.
Ван Дер Хоьвен създава проект за „приливни канали“, през които да навлиза повече вода от морето, за да се запълни езерото. В течение на проекта, той започва да придобива амбиции за по-голям проект, като Ван дер Хьовен иска да облагороди и земите около езерото, които да станат влажни зони.
След като се разширят влажните зони и привлекат повече животни, той планира да изпомпва седименти от езерото, в които има хранителни вещества и да ги разпределя в околните планини, за да се превърнат в плодородни почви за растителност. Растенията пък от своя страна ще допринасят за възстановяване на почвите, като намалят съдържанието на соли и постепенно ще се образуват почви, които ще могат да поддържат повече растителност.
Добавянето на растителност ще доведе до повече изпарение на вода, по-висока влажност на въздуха, повече облаци и валеж. Дори ветровете могат да се променят поради влажността на въздуха.
Според Ван дер Хьовен, това може да се случи в рамките на следващите 20 до 40 години, като само за езерото ще са нужни 5 до 7 години.
Идеята е амбициозна, а докато проучва възможностите, Ван дер Хьовен попада на филм за платото Лоес в северен Китай, което е било силно деградирало и опустинено от години обработка и експлоатация, с тънък слой почва и подложено на силна ерозия.
Проект от 90-те за обновяване включва засаждане на дървета и храсти и в следващите години платото наистина се възстановява, като сега части от него са зелени ливади, а ерозията намалява.
Според Ван дер Хьовен, подобни възстановителни дейности са напълно възможни в планетарен мащаб, като има и други примери за интензивно засаждане на растителност с цел спиране на ерозията и опустиняването.
Подобен голям проект обаче крие и рискове, поради сложността на екосистемите. Например, за по-бърз ефект, е логично да се потърсят бързорастящи растения, които могат да са и чужди видове. Обичайно в такива случай, тези видове или няма да оцелеят, или ще станат инвазивни, тоест ще се развиват за сметка на местните, а може да имат нужда от повече вода и това да повлияе върху водните запаси на хората.
Проучвания показват, че такива помени в екосистемата биха променили и климатичните модели. Засаждането на растителност може да имат затоплящ ефект, защото пустинните области всъщност имат охлаждащ ефект върху планетата.
Не на последно място, такива проекти може да отклонят фокуса от опазването на съществуващите екосистеми, които са по-ценни отколкото евентуални новосъздадени.
Пред проекта стоят и политически затруднения, като задълбочаващият се конфликт в Газа. Възстановяването на езерото Бардавил, което трябваше да започне този декември, може да се забави.
Все пак, смята Ван дер Хьовен, климатичните промени и загубата на биоразнообразие се влошават и обновяването на сухи области, независимо дали са превърнати в пустини от хората или съществуват естествено, може да бъде част от решението.
Източник: CNN
