Едно от най-популярните луковични цветя – зюмбюлът, дължи славата си преди всичко на силния и приятен аромат и на разнообразно обагрените цветове.Хората започват да го отглеждат като културно растение от началото на 15в. в Турция и в Гърция. Към средата на 16в. луковици от него са пренесени във Венеция, а по-късно в Англия и в Холандия. Холандия става втората родина на зюмбюла.Тук паралелно със задълбоченото изучаване на изискванията му към елементите на околната среда – почва, температура, влага, възможности за цъфтеж в необичайно за него време и др., започва и огромна селекционна работа. Като резултат от нея в началото на 20в. вече са зарегистрирани повече от 3000 сорта. Зюмбюлът се отнася към семейство Лилиецветни. В природата се срещат около 30 вида, но само един единствен вид – източният зюмбюл(Хиацинтус ориенталис),се използва в селекцията.Той е разпространен в Иран, Ирак, Сирия и Израел.От него е получено днешното разнообразие от сортове, които се отличават коренно от родителската форма.Сега са разпространени повече от 400 сорта, които според окраската на цветовете се делят на 6 групи:бели, жълти, оранжеви, розови, сини, лилави, червени.
Интересен е фактът,че по същия начин са обагрени и сухите обвивни люспи на луковиците.Така например луковиците на сортовете със сини и виолетови цветове обикновено имат виолетови люспи, с бели-светлосиви, с розови-лилави, с жълти-сиво-кремави.Разбира се,това правило има и изключения.Например при сорт Лесперанс, чиито цветове са тъмновишневи, обвивните люспи са пепелявосиви; при сорт Д-р Либер цветовете са сини, а обвивните люспи са розови и т.н.Освен това при отделните групи съществуват,макар и малки различия във формата на луковицата:сортовете с розови и сини цветове имат широко конусообразни луковици,сортовете с жълти цветове-тясно конусообразни, а тези с бели цветове-яйцевидни. Различни са и височината на цветоноса,и формата на съцветието.
Според времето на цъфтежа(март-април)сортовете се групират в три групи:ранни,средно ранни и късни.От началото на цъфтежа на най-ранния сорт до началото на цъфтежа на най-късния изминават около10-15 дни.Цветето се размножава вегетативно чрез луковици детки,листни резници и чрез семена.Последният способ се практикува само за получаването на нови сортове.В този случай получените луковици започват да цъфтят на петата-шестата година.Значение за практиката имат само вегетативните способи на размножаване и най-вече размножаването посредством детки.В края на цъфтежа в пазвите на люспите на луковицата,където същите се захващат за дънцето,се залагат пъпките,от които след една година се формират детките.Последните живеят една-две години в луковицата и след отмирането на външните люспи те се освобождават.За отбелязване обаче в повечето случаи новите полиплоидни сортове зюмбюли се размножават по естествен път твърде бавно.За да се предизвикат луковиците да образуват по-голям брой детки,върху дънцето им се правят кръстовидни нарези или дънцето се издълбава под формата на конус.За целта се използват най-едрите и плътни луковици,които веднага след като се извадят,се почистват,накисват се за 10-15 минути в 1-процентов разтвор от кисел калиев пермангант и тогава се обработват. Зюмбюлът вирее най-добре на песъчливи,пропускливи почви,богати на хумус.При излишък от влага луковиците му изгниват и затова тежките глинести и непропускливи почви са неподходящи за отглеждането на това цвете.
