Зюмбюл

Hyacinthus orientalis

Красивите, ароматни и пъстри цветя най-често се срещат като градински, но може да ги отглеждате и в саксия на балкона. Цъфтят от април до май.

Как изглежда

Високи са около 20-30 см. Имат малко месести зелени листа и дебело цветоносно стъбло, покрито с многобройни дребни и много ароматни цветчета. Могат да бъдат обагрени в най-различни цветове – бяло, жълто, розово, оранжево, но най-често – синьо.

Грижи – Зюмбюлите обичат слънчеви до полусенчести места, ако ги отглеждате като стайни растения, често проветрявайте помещението, в което се намира цветето.  Най-подходяща е леката, песъчлива почва, торена с угнил животински тор. Луковиците се засаждат в дълбок съд в началото на октомври на разстояние една от друга 15 см и на дълбочина 15-20 см. След това ги дръжте на тъмно и не много студено място. Пръстта не трябва да изсъхва. След като поникнат, ги преместете на светло. След като зюмбюлите прецъфтят, значително намалете поливането – листата ще пожълтеят и засъхнат. Тогава ги отрежете, извадете луковицата от саксията, оставете я на слънце за 1-2 часа и я почистете от коренчетата и земята. Съхранявайте луковиците на сухо и проветриво място 1-2 месеца при около 20°С. Зюмбюлите се размножават чрез дъщерни луковици (детки). Внимание – луковиците на зюмбюлите може да причинят възпаления на кожата.

Съвет – Като се образуват дъщерни луковици (детки), ги отчупете и съхранете отделно. Детките цъфтят на втората-третата година, когато се садят в лехи.

(Hyacinthus)Народно название. В превод от старогръцки означава „Цвете на дъждовете“. Името произлиза от факта, че в своята родина  Мала  Азия той започва да цъфти в периода на пролетните дъждове. Описание. В Европа са го внесли от Азия преди повече от триста години. Днес съществуват много сортове с едри цветове и разнообразни багри – розови, морави, виолетови и бели. Радва ни с цвят два месеца, цъфти от края на март до май. Достига 20-30 см. Неговите изправени гроздовидни съцветия, отрупани с ухаещи восъчни цветове, не остават незабелязани в двора.

Условия на отглеждане. Зюмбюлът не е претенциозно цвете, то може да расте на слънчеви места или на полусянка. Почвата трябва да е богата на хранителни вещества. Добре е да се тори поне два пъти, веднъж след поникването и втори път при появата на първите цветове. Желателно е това да не става с пресен оборски тор. След като прецъфти зюмбюлът и изсъхнат листата му в края на май, луковиците се изваждат, просушават се и се съхраняват до есента. Луковиците на зюмбюла се вадят от почвата всяка година. Отново се засаждат през октомври. Размножаване. Зюмбюлите се размножават чрез луковици. Всяка година странично на големите луковици се образу­ват детки. Те се отделят от голямата луковица и веднага се засаждат, започват да цъфтят след 3-4 години. Партньори. Зюмбюлите са сред най-популярните цветя у нас. Те са прекрасни както в двора, така и ако се отглеж­дат в саксия на закрито. Вече има огромно разнообразие от цветове и видове. Много често от зюмбюлите се правят прекрасни пролетни букети.

HyacinthusЗюмбюлът е безусловен лидер сред пролетните луковични растения. Той има много достойнства и при отглеждане на открито, компактен е, цветовете му дълго не увяхват, има разнообразни окраски и ухае приятно. Растението обича градинска почва с достатъчно хумус и слънчево или леко сенчесто място. Засажда се през септември-октомври на дълбочина 15 см на разстояние 20 см. Размножава се чрез малки луковици през есента.

Можете и да го форсирате. За  форсаж  зюмбюлите се засаждат през октомври-ноември и цъфтят към Коледа.

Едно от най-популярните луковични цветя – зюмбюлът, дължи славата си преди всичко на силния и приятен аромат и на разнообразно обагрените цветове.Хората започват да го отглеждат като културно растение от началото на 15в. в Турция и в Гърция. Към средата на 16в. луковици от него са пренесени във Венеция, а по-късно в Англия и в Холандия. Холандия става втората родина на зюмбюла.Тук паралелно със задълбоченото изучаване на изискванията му към елементите на околната среда – почва, температура, влага, възможности за цъфтеж в необичайно за него време и др., започва и огромна селекционна работа. Като резултат от нея в началото на 20в. вече са зарегистрирани повече от 3000 сорта. Зюмбюлът се отнася към семейство Лилиецветни. В природата се срещат около 30 вида, но само един единствен вид – източният зюмбюл(Хиацинтус ориенталис),се използва в селекцията.Той е разпространен в Иран, Ирак, Сирия и Израел.От него е получено днешното разнообразие от сортове, които се отличават коренно от родителската форма.Сега са разпространени повече от 400 сорта, които според окраската на цветовете се делят на 6 групи:бели, жълти, оранжеви, розови, сини, лилави, червени.

Интересен е фактът,че по същия начин са обагрени и сухите обвивни люспи на луковиците.Така например луковиците на сортовете със сини и виолетови цветове обикновено имат  виолетови люспи, с бели-светлосиви, с розови-лилави, с жълти-сиво-кремави.Разбира се,това правило има и изключения.Например при сорт Лесперанс, чиито цветове са тъмновишневи, обвивните люспи са пепелявосиви; при сорт Д-р Либер цветовете са сини, а обвивните люспи са розови и т.н.Освен това  при отделните групи съществуват,макар и малки различия във формата на луковицата:сортовете с розови и сини цветове имат широко конусообразни луковици,сортовете с жълти цветове-тясно конусообразни, а тези с бели  цветове-яйцевидни. Различни са и височината на цветоноса,и формата на съцветието.

Според времето на цъфтежа(март-април)сортовете се групират в три групи:ранни,средно ранни и късни.От началото на цъфтежа на най-ранния сорт до началото на цъфтежа на най-късния изминават около10-15 дни.Цветето се размножава вегетативно чрез луковици детки,листни резници и чрез семена.Последният способ се практикува само за получаването на нови сортове.В този случай получените луковици започват да цъфтят на петата-шестата година.Значение за практиката имат само вегетативните способи на размножаване и най-вече размножаването посредством детки.В края на цъфтежа в пазвите на люспите на луковицата,където същите се захващат за дънцето,се залагат пъпките,от които след една година се формират детките.Последните живеят една-две години в луковицата и след отмирането на външните люспи те се освобождават.За отбелязване обаче в повечето случаи новите полиплоидни сортове зюмбюли се размножават по естествен път твърде бавно.За да се предизвикат луковиците да образуват по-голям брой детки,върху дънцето им се правят кръстовидни нарези или дънцето се издълбава под формата на конус.За целта се използват най-едрите и плътни луковици,които веднага след като се извадят,се почистват,накисват се за 10-15 минути в 1-процентов разтвор от кисел калиев пермангант и тогава се обработват. Зюмбюлът вирее най-добре на песъчливи,пропускливи почви,богати на хумус.При излишък от влага луковиците му изгниват и затова тежките глинести и непропускливи почви са неподходящи за отглеждането на това цвете.