Рождество Христово

2
Добави коментар
imasumak
imasumak

Рождество Христово е един от най-важните гристиански празници в чест на раждането на Исус Христос във Витлеем. Той се празнува като държавен празник в повече от 100 страни в света. На 25 декември Рождество Христово празнуват не само католиците, но и голяма част от православните християни, лютераните и други протествантски течения на християнството.

Първите сведения за празнуването на Рождество от християните са от 4 век.  Въпросът за реалната дата на раждането на Исус Христос е спорен и нееднозначно решен от църковните автори. Възможно е изборът на 25 декември да е свързан с езическият слънчев празник „Раждане на непобедимото слънце“, който след приемането на християнството в Рим се напълнил с ново съдържание.

Съгласно една хипотеза, изборът на датата за Рождество е в едновременното празнуване от ранните християни на Христовото зачатие и Великден. Съответно, в резултат на прибавяне към тази дата (25 март) на 9 месеца, Рождеството излиза да е в деня на зимното слънцестоене.

Празникът Рождество Христово има 5 предпразничнични дни и 6 следпразнични. В края на предпразничните дни, или в навечерието на празника (24 декември) се съблюдава строг пост. Постът завършва с появяването на първата вечерна звезда в небето. Рождественските богослужения се извършват три пъти: в полунощ, по изгрев и през деня. В 13 век, по времето на свети Франциск Асизки, се появява обичаят да се поставят в храма за поклонение ясли, в които се разполага фигурка на младенеца. С времето ясли започнали да поставят не само в храмовете, но и в домовете.

Църковните и народните обичаи хармонично се преплели с Рождество Христово. В много страни е разпространено коледуването – ходенето на деца и младежи по домовете и пеенето на песни и пожелания. В отговор коледуващите получават различни лакомства, кравайчета, плодове. Действието се съпровожда с шумно веселие. Първоначално църквата осъжда този обичай като езически, но постепенно ста част от традицията на празника.

За остатъци от култа към слънцето в рождественските обичаи свидетелства традицията на запалване на огъня в домашното огнище – „рождественски бъдник“. Бъдникът бил обект на различни церемонии – посипвали го със зърно, поливали го с мед, вино, масло, поставяли на него късчета храна, обръщали се към него като към живо същество.

С разпространението на християнството в централна и северна Европа възникнал обичаят да се украсява елха с разносветни топки – тя символизира райското дърво с изобилните плодове.