Тиха , бяла Коледа…Скъп блян , преживян в моите български спомени…След нощта на седемте ястия и питка с паричка-късмет , идват обич , надежда , искрящи лица!
Тиха , българска Коледа …В бялата тишина да чуем ритъма на сърцата си – дали добре утъпкваме Пътя , по които след нас ще вървят децата ни ?! Дали не пропускаме да отместим някои камък , дали все още имаме приятели ?!
Бялата тишина е основа – без примеси , без киселинни остатъци…Живият огън на една запалена свещичка, да бъде наш приятел ! И да ни пречисти. До коледно бяло…
В безмълвна молитва те молим , Господи – искрица от аленото на Звездата дай ни ! Да осветява Пътя ни . И да се вижда колко сме бели…Тиха , бяла , българска Коледа ви пожелавам , приятели…
Автор:ENY -гостуващ блогър.
