◊ СЪБИТИЕТО
Галерия „Жорж Папазов” представя
„C’est la vie”
Животът, такъв е животът
Изложба живопис и акварел на художничката Лили Кючукова
Откриване: 12 август 2010 г. от 18.30 ч.
Новотел Пловдив, ул. „Златю Бояджиев“ 2
◊ ЗА ХУДОЖНИКА И ИЗЛОЖБАТА
C’est la vie. Има такава песен – Се ла ви. Не ви ли се е случвало: след като някой успее да ви съсипе плановете, използвайки вашето дълго търпение, да си отиде с думите: Се ла ви. Даже много пъти не знае, че C’est la vie означава: Такъв е животът.
“C’est la vie” е мото на новата изложба на Лили Кючукова. Тя е един изключително продуктивен автор – с над 40 самостоятелни изяви. Пет от тях във Франция – в различни градове, няколко в Германия, Холандия… В самото начало на творческата кариера – Международното биенале на миниатюрата, Квебек, Канада. Австрия и даже Австралия.
През 2008 г. участва в проекта „Кирилицата” – изложба на пловдивски художници, представена в сградата на Европейския парламент в Брюксел. По жребии й се пада буквата „Ю”. Според творческото кредо на Лили „Ю” е огледалото на Венера, която, по скалата на Парис, получава ябълката като признание за най-красива във Вселената. До огледалото на Венера е изобразена бутилка. Опиянението – нали това e жената: опиум, абсент, отрова, без която силната половина на човечеството не може.
Да, това е Лили. Тя рисува само жени. Миналата година била на непринудена екскурзия из Европа, та минала и през Амстердам. След няколко месеца й открихме изложба: „Витрините на Амстердам”. Била шокирана от това, как във века на високите технологии неприкрито се предлага женска плът на улицата, през тесните витрини, покрай които минават родители с деца.
Жената – купувана и препродавана. Прехвърляна от ръце на ръце. Стока.
Не, в картините на Лили жената звучи различно от това – желана, мечтана, фантазирана.
За нейната живопис проф. Чавдар Попов, доктор по изкуствознание, казва: „фина, деликатна, обвеяна с особена поетичност”.
Картините на Лили ни препращат към „Лудите години” на Франция – годините между двете световни войни. Ужасът от смъртта и екзалтацията от живота – една ексцентрична двойка, която танцува танго и слуша джаз. Времето на Бретон и Бунюел, на Жан Кокто и Коко Шанел. По следите на изгубеното време на Марсел Пруст и Безкраен празник на Хемингуей, когато да си част от изгубеното поколение в Париж, си е направо привилегия.
Тематично сравняват живописта на Лили с тази на Пиер Бонар – жени, потънали в нега. В очакване, докато не правят нищо. Жената като откровена грешница, но и толкова невинна! Напомня ми кръчмарката на Съмърсет Моъм – дяволски всеотдайната Роуз, жената на всички мъже: „В държанието й имаше някаква обезоръжаваща прямота, от която човек се чувстваше леко. Тя говореше възторжено като дете, което се радва на живота, и очите й непрестанно бяха озарени от покоряваща усмивка.”
Още с Ван Донген – в преливането на цветовете и формите, в еротиката на тоновете.
Макар и завършила графика, Лили Кючукова владее цвета – само с няколко удара на четката може да фиксира лице и така да придаде състояние, материя, обстановка. Всичко е съвсем живо. Сблъскваме се с насладата от истинската живопис, чиято мода сякаш е претопена от концептуалното и суровия минимализъм на новото хилядолетие, лишено от романтика, екстравагантност и изтънчена грация.
Но най-важното, което трябва да се каже за Лили Кючукова, е това, че тя рисува с неуморна страст. Очарователна дама, чиято решителност не се спира пред обема, сенките, светлините, пространството. Пред гмуркането в дълбините на женската психология.
Всяка нейна картина е врата за нашето въображение.
Сякаш чуваме песента на Жак Превер: „Какво е животът, ние не знаем”.
