Колкото по-малко е нужно на човек, толкова по близо е до Бог

Вратата на бурите
Грозовые ворота 

Филмът „Вратата на бурите” е заснет в памет на псковските десантчици. През нощта на 29 февруари срещу 1 март 2000 година бойците на 6-та рота влизат в бой с крупни бандитски формирования под връх Аргун на рубежа Улус-Керт – Сельментаузен. Тогава 90 псковски момчета удържат атаките на почти 2 хиляди чеченски боевици под командването на командира терорист Хаттаб. В боят загиват 84 военнослужещи, в това число 13 офицера. Загубите на боевиците възлизат по различни оценки от 500 до 700 човека.

Ротата на старши лейтенант Александр Доронин, в която служат новобранците Константин Ветров и Николай Горшков е командирована в Северен Кавказ. Командирът на полка полковник Галкин възлага на Доронин отбраната на прохода «Вратата на бурите». Към ротата на Доронин е прикрепена група от специалните части на Главно разузнавателно управление (ГРУ) командвана от майор Егоров, чийто син и жена няколко години преди това са загинали от ръцете на терористи. Скоро след пристигането на прохода Егоров запознава Доронин със своето доверено лице Шах, бивш съветски полковник и бивш чеченски генерал, чието семейство е убито от терористите на Хаттаб. Шах притежава достоверна информация, че към прохода се насочват големи отряди от бойци – терористи, които се подготвят да нанесат на ротата съкрушителен удар…

Режисьор: Андрей Малюков

Актьори: Михаил Пореченков (Егоров), Вячеслав Разбегаев (Шах), Анатолий Пашинин (Доронин), Андрей Краско, Борис Щербаков (генерал Терек), Иван Жидков (Костя Ветров)

Пръв след Бога
Первый после бога

Филм, основан на факти от биографията на легендарния капитан на подводница Александър Маринеско, който Хитлер обявява за „враг номер едно“.  Действието се развива през 1944г. Капитан Маринин, който е спечелил най-знаменитите победи в историята на съветския подводен флот, става мишена за родните спецслужби, които не му прощават нито „не пролетарския“ му произход, нито любовта му към шведска поданица…
Режисьор: Василий Чигинский
Актьор: Дмитрй Орлов, Ирина Берклунд, Виктор Сухоруков, Зиза Боярская, Сергей Горобченко, Владимир Гостюхин, Сергей Рубеко, Дмитрий Рудков, Юрий Степанов, Майкъл Гомиашвили

9 Рота

Действието на филма се развива през 1988-89година, когато вече няколко години Съветската армия води война в Афганистан. Седем войници новобранци след няколкомесечна военна подготовка в учебен полк под командването на сержант Дегало (Михайл Пореченков) се включват доброволно в десантните подразделения, които заминават в Афганистан и така попадат в тази адска война и в легендарната 9 рота. Ротата получава задача да излезе на боен поход и да се установи на стратегическа височина, от която ще може да охранява преминаването на войсковите колони от нападенията на афганистанците.
Режисьор: Федор Бондарчук 
Сценарист: Юрий Коротков 
Продуцент: Александр Роднянский 
В ролите: Алексей Чадов, Артур Смолянинов, Артем Михалков, Константин Крюков, Иван Кокорин, Иван Николаев, Михаил Евланов, Сослан Фидаров, Михаил Пореченков
 

Те се сражаваха за родината
Они сражались за родину

Юли, 1942 година. На подстъпите към Сталинград, обезкървените и изтощени съветски войски, водят тежки отбранителни боеве, носейки огромни загуби… Филмът разказва за подвигът на редовите войници, за любовта към родната земя, за истинската цена на побетата…Въпреки че филмът е от 1975 година си заслужава гледането. „Те се сръжаваха за родината“ е филм направен по едноименната повест на известният съветски писател и общественик Михаил Шолохов.

Режисьор : Сергей Бондарчук

В ролите : Василий Шукшин, Вячеслав Тихонов, Сергей Бондарчук, Георгий Бурков, Юрий Никулин, Иван Лапиков, Николай Губенко, Андрей Ростоцкий, Николай Волков, Николай Шатко

Битката за Москва
Битва за Москву

На 22 юни 1941 г. в 3 часа и 30 минути фашистка Германия напада вероломно Съветския Съюз. Началото на Великата Отечествена Война е било тежко и сурово.След ожесточени битки Червената Армия отстъпва към вътрешноста на страната.Но дори и в най трудните времена съветския народ не губи вяра в победата. Още през първите месеци планът на немското командване „Барбароса“ за мълниеносна война и бърза победа се проваля заради героичния отпор на съветските хора. „Битката за Москва“ е филм за великия подвиг на съветския народ, издържал нечовеческото напрежение в началния период на войната- на фронта, в обкръжение и в тила.

Режисьор: Юрий Озеров 

Артисти: Яков Трипольский, Михаил Ульянов, Александр Голобородько, Бруно Фрейндлих, Николай Засухин, Анатолий Никитин, Владимир Трошин, Степан Микоян
  

Ленинград

 Филмът е посветен на една от най-трагичните глави на Втората световна война – 900-дневна обсада на Ленинград, продължила от 8-ми септември 1941 г до 27-ми януари, 1944 г. Време на действие – през ноември 1941 година. Паметници и величествени куполи на катедрали обсадения Ленинград от германците опънати камуфлажни мрежа, разрушени сгради, изоставени трамваи. Доставка на храна е почти невъзможна. Единствената връзка на града с континента – път през Ладожкото езеро, от което зависи животът 2 887 000 хиляди души … драматичната история на града и неговите жители, които трябваше да понесат ужаса на обсадата. Всеки човешки живот всеки ден се превръща в подвиг. Тежки бомбардировки от въздуха и артилерийски обстрел, или постоянната заплаха от смърт не се прекъснаха желязната воля и патриотичния дух на Ленинград. По време на обсадата на германците хвърлиха над града 150000 тежки снаряди и 10 000 запалителни бомби. Унищожени и изгорени са 3174 сгради, а повредените – 7143. Третата част на корпуса е разрушена. Повече от един милион съветски войници загиват защитавайки града. В памет на всички убити в кръга на обсадата на Ленинград е посветен филма … През лятото на 1941 г. в Ленинград, е на група армии „Север, общо 500 000 души, под командването на фелдмаршал фон Лееб. Лееб е инструктиран да унищожи Червената армия, намиращи се в балтийските страни, да атакува и превземе всички военноморска база в Балтийско море и на 21 юли да превземе  Ленинград. На 9 юли е окупиран Псков. 10 юли германските танкове напредват. До Ленинград остава само 180 км. 21 Август германците заема Чудово, пада и ЖП центъра Октомврийски, а след осем дни и Тосно. На 30 август пада последният голям железопътен възел свързваща Ленинград със страната. 8-ми Септември 1941 нацистите заобиколят Ленинград по суша и започва  871-дневен блокада…
Режисьор : Александр Буравский
В ролите : Мира Сорвино, Ольга Сутулова, Луиза Мосендз, Кирилл Лавров, Александр Абдулов, Владимир Ильин, Юлия Рутберг, Михаил Ефремов, Евгений Стычкин

И още:
Чистилище“ за Чечня, задължителен за гледане, забранен в Русия „Пробив“ по истински събития, като филма „Вратата на бурите“ „Афганский излом“ за войната в Афганистан „Ловци на кервани“ за Афганистан „Груз 300“ за Афганистан „Тихата застава“ по истински събития „Война“ за Чечня „Кавказки пленник“ за Чечня „Марш бросок“ за Чечня
Най-добрите руски мафиотски филми

БРИГАДА

През 1989 г. Саша Белов се връща от армията. Докато е отсъствал, животът в страната е станал друг. Приятелите му от детството Пчелата и Космос са станали рекетьори. Саша узнава, че любимата му е изменила. Изяснявйки отношенията си с нея, Белов се сблъсква с „покровителя” на Лена – криминално проявеният Мухата. Между тях възниква непримирима вражда, неволен свидетел на която става роднина на Мухата – лейтенант от милицията Каверин. Пчелата и Космос уговарят Саша да започне да се занимава с рекет. Категорично отказвайки, той се готви за постъпване в институт. Фил заработва пари като участва в боеве без правила. Приятелите отиват на един от боевете да поддържат Фил. Там се оказва и Мухата. Неговата цел е да убие Белов. Избухва масов бой, след който милицията намира трупът на Мухата. По внушение на Каверин Белов е обвинен в убийство. Космос успява да скрие Саша извън града. 

Стараейки се да помогнат на Белов, приятелите се опитват да отложат делото. Майката на Саша се обръща за помощ към бащата на Космос, който заема високо положение в обществото. Укривайки се на вила извън града, Саша се влюбва в съседско момиче-цигуларка – Оля. Забравяйки за опасността, той я последва в града. Оля е очарована от Саша, но случайно узнавайки, че той е обявен за издирване, сксъсва отношения с него. Желаейки да ободрят Саша приятелите му организират шумно парти, което привлича вниманието на полицията…

Сценарист — Алексей Сидоров

Продуценти — Анатоли Сивушов, Александър Иншаков, Александър Акопов

Актьори — Сергей Безруков, Екатерина Гусева, Николай Еременко, Валентина Телечкина, Михаил Жигалов, Андрей Панин 

   
 БАВАРЕЦ ( БУМЕР) 1 и 2 По нощните улици на Москва се носи черно БМВ, по чудо измъкнало се от полицейската хайка. Низ от съдбоносни събития е поставил четирима приятели извън закона. В един свят, където правила не съществуват, за тях няма път назад и черният „баварец“ – мощен и надежден – ги отнася все по-далече от Москва, в коварната и безжалостна пустош на руските пътища. Никой от тях не е възнамерявал да убива. Никой от тях не иска да умре. Но пътят, по който са тръгнали ще бъде извървян докрай. Защото има пътища, от които няма връщане назад. „Баварецът“ е дебют на режисьора Пьотр Буслов, заснет по класическите правила на гангстерския филм със социални елементи. Типичен пример за популярната „чернуха“ (безмилостно реалистичен поглед върху най-мрачните страни от действителността), този филм се смята от мнозина за най-добрата руска лента от последните години!

Във втората част  действието се развива няколко години след събитията от „Баварец“. Костян „Кот“, който е загубил всичките си приятели, жената, която е обичал и сега се опитва да започне нов живот. Но възможно ли е това? Променила ли се е Русия и нима братушките в черни баварци вече не контролират бизнеса? Ще може ли той да избяга от миналото си? Това ще разберем в тази втора част на филма, наречена „Баварец – рай на земята“…

Режисьор : Пьотр Буслов

Сценарист: Денис Родимин 

Актьори: Владимир Вдовиченков, Андрей Мерзликин, Светлана Устинова, Николай Олялин, Александър Голобьов, Александър Цуркан, Максим Коновалов, Яна Николаева, Сергей Члиянц

БРАТ 1 и 2

Данила Багров се демобилизира от армията и се завръща в родния град, но скучния живот в руската провинция не му харесва. Затова той се отправя към Санкт Петербург, където според слуховете неговият по-възрастен брат живее в охолство. Данила намира брат си, но истината се оказва далеч по-сложна – брат му е наемен убиец…

Един от най-успешните и най-нашумелите руски филми за десетилетието, „Брат“ на Алексей Балабанов е преди всичко реверанс към чувствителността на масовата публика. Авторът съвсем съзнателно избира конвенциите на жанровия филм, разказвайки своята история като криминална драма. Това му дава възможност да постигне нужната степен на динамика, но също така и на максимална идентификация на зрителите с героя на филма. Иначе „Брат“ е разказ за съвременна Русия, където охолството е синоним на престъплението, а обикновените хора са обречени на мизерия и скучен живот .Цяло поколение руснаци, принудено да оцелява във време, размило понятието за „брат“, намери своя идеал в героя на Сергей Бодров-син. Според някои това е пошло, а според други говори, че чувството за човешко достойнство още е живо.

Режисьор: Алексей Балабанов
Сценарист: Алексей Балабанов
Актьори: Светлана Писмиченко, Виктор Сухоруков, Сергей Мурзин, Мария Жукова

Те са хора “без лице”. Името им смразява кръвта и на най-дръзкия гангстер. Обикновено ги наричат барети или качулки. А всъщност истинското им название е Специализиран отряд за борба с тероризма или просто СОБТ.
До 10 ноември 1989 г. съществуването на командосите е забулено в мъгла и секретност. Сред хората витаят слухове за барети с най-различен цвят – червени, зелени, сини, дори черни. Дори и в момента продължават да се разпространяват най-различни митове и легенди за дейността, преживелиците и възможностите на спецчастите към МВР. Истината е, че цветът на баретата няма никакво отношение към това дали някой е антитерорист или не. Екипите на СОБТ винаги се появяват там, където е най-горещо – независимо дали става дума за арест на кримибос от калибъра на Роко и Барона, освобождаване на заложници или охрана на силно застрашена ВИП-персона. За страничния наблюдател обаче те винаги си остават само хората с маските.
Идеята за сформиране на български екип за борба с тероризма се ражда доста преди падането на Живков – в края на 70-те и началото на 80-те години. Специализираният отряд е създаден с указ на Държавния съвет от 10 декември 1979 г. За 18-годишната си история СОБТ е ръководен от шестима титулярни шефове.
Специализираният отряд за борба с тероризма се смята за поделението с най-висока бойна готовност у нас. Може би точно затова то предизвиква страх не само у престъпниците. За броени минути то може да достигне и овладее всяко ключово ведомство или учреждение в столицата – парламент, президентство, Министерски съвет, МВР, Министерство на отбраната, електронните медии, дори ако бъде завзето от терористи. Точно затова лоялността на командосите към демократично избраното държавно ръководство е поставена на първо място и в Закона за МВР е написано, че антитерористите действат единствено по заповед на вътрешния министър.
Правомощията на служителите от СОБТ също са изрично заковани в Устройствения закон на вътрешното ведомство. Задача номер едно на отряда е неутрализирането на терористични групи на българска земя. Тъй като обаче страната ни не е от държавите, които имат сериозни проблеми с въоръжени конспиратори, основната дейност на щурмоваците е да задържат, неутрализират или ликвидират престъпници, които оказват въоръжена съпротива. Освен това командосите на МВР поемат защитата на обекти от стратегическа важност или на личности, които могат да стана обект на терористичен акт. Охрана от баретите са ползвали бившите вътрешни министри Виктор Михайлов и Николай Добрев, главният прокурор Иван Татарчев, шефът на Булгаргаз Васил Филипов. Посланикът на Израел у нас Давид Коен също се доверява единствено на родните антитерористи.
Първата операция на баретите има по-скоро забавно-драматичен характер. Годината е 1982. Санитари се опитват да приберат в психодиспансера буйстващ пациент в столичния квартал “Бъкстон”. За нещастие лудият се оказва човек с добри физически данни и майстор на хладното оръжие. Той разхвърля настрани хората в престилки, награбва брадва и започва да я върти наляво-надясно със завидна лекота. Психиатрите и техните подчинени побягват в паника. Пациентът пък се залоства в жилището си. “Ще сцепя главата на първия, който се опита да влезе”, крещи с цяло гърло психичноболният. Пристигналите служители на полицията също се виждат в чудо, защото не искат да стрелят по развихрил се луд. На помощ идват баретите. Командосите избират един от най-едрите си колеги, който да проникне първи в помещението. Щурмовакът избива с рамо врата и открива автоматичен огън със своя “Калашников”. Пълнителят обаче е зареден с халосни патрони. За няколко секунди лудият застива от ужас. Това обаче е достатъчно втори командос да го напръска със сълзотворен газ. “Как ме прекарахте! Къде са дупките от куршумите”, тюхка се вече окованият психар. Така безкръвно завършва бойното кръщение на антитерористите.
Най-голяма операция на баретите преди 10 ноември обаче е залавянето на членове на западногерманската терористична групировка “Баадер – Майнхоф”, от която по-късно се отцепват придобилите печална известност леви екстремисти “Фракция Червена армия”. Терористите са арестувани в Слънчев бряг след съвместна разработка на Държавна сигурност и спецслужбите на ФРГ. Хората от “Баадер – Майнхоф” решили да поотдъхнат от конспиративната си дейност на родното Черноморие. Докато те кротко се излежавали на плажа, наблизо “случайно” минал западногермански агент, който почивал у нас. Бдително разпознал отколешните си врагове и известил своите шефове. Те от своя страна натиснали Държавна сигурност за съдействие. Левите конспиратори попаднали почти неподготвени в ръцете на българските командоси. По случая с терористите от “Баадер – Майнхоф” дори беше заснет един от първите български соцекшъни – “Горещи следи”.
Може би се чудите къде са скрити антитерористите? Забелязвали ли сте високата бетонна ограда с телена мрежа на изхода на София по магистралата към Пловдив? Може би сте се питали какво се крие зад кльона срещу входа на резиденция “Враня”? Повече не се чудете – това е базата на баретите. Специализираният отряд за борба с тероризма може би е единственото поделение у нас, което няма почти никакви лимити за боеприпаси. Няма почти никакви ограничения и за разхода на гориво. “В крайна сметка ние трябва да покриваме територията на цяла България. Би било безумие някоя задача да се провали, защото бензинът ни е свършил”, споделя шефът на баретите полк. Славов.
Специализираният отряд за борба с тероризма е разделен на четири щурмови звена. Хора от СОБТ дежурят 24 часа и по всяко време може да бъдат вдигнати на бойна нога. Останалите командоси са на нормален работен ден – от 8 сутринта до 5 вечерта. Всеки антитерорист обаче получава индивидуално средство за комуникация и може да бъде извикан в поделението по тревога.
АК 5,45 мм със сгъваем приклад
Антитерористите са оборудвани с бойна техника, която е достатъчна за малка гражданска война. Те разполагат с тежко щурмово въоръжение – вертолети, бронетранспортьори, гранатомети РПГ-7, снайперови пушки “Щайер” и “Драгунов”, автомати “Калашников” 7.62 и 5.45, картечни пистолети “Стечкин” или “Щайер”, пушки тип “помпа”. Освен това всеки десантчик получава личен многозаряден пистолет и револвер. Неизменна част от екипировката на антитерористите са и парашутното, алпийското и водолазното оборудване.
Поделението на СОБТ не може да се оплаче от липса на кандидати за работа. Поклонници на рейнджърския бит всекидневно се тълпят пред поделението на баретите във Враня. “Има дни, когато пред портала се събират по 200-300 души”, споделя командирът на поделението полк. Славов. Малцина обаче са онези, които успяват да осъществят своя рамбовски блян. От 100 кандидати обикновено се класират не повече от двама-трима. Антитерористите се подбират основно измежду служителите на МВР, войниците от специални поделения към Министерство на отбраната (парашутисти, разузнавачи и т.н.) и изявените спортисти. Бъдещият антитерорист трябва да премине през седем изпитания, преди да бъде одобрен. Първият кръг е интервю с комисията. На него се проверява дали кандидатът отговаря на кадровите и психологическите изисквания, за да е барета. След това той е подложен на функционален тест за физическа годност в националния спортен център “Дианабад”. Едва след него започват физическите изпитания. Първото от тях е така нареченият тест на Купър – 3.2 км крос за 12.5 мин, 60 м спринт – за 7.8 сек, 16 набирания, 12 коремни на висилка, 45 лицеви опори, 6 секунди катерене по върлина и скок от място на разстояние от 2.60 м. “Всеки от моите подчинени не само може да подобри тези резултати, но и да покрие няколко пъти по-високи нормативи”, похвали се шефът им полк. Славов. Следващото препятствие пред бъдещия щурмовак е психомоторният тест. През него преминават само между 5 и 10 на сто от хората. Инструкторът показва 10 различни елемента (като бягане по греда, катерене по въже или прескачане на препятствие), които трябва да се запомнят и изпълнят от изпитвания. Ако и това не сломи кандидата, той отива на проверка в психолабораторията на МВР. След като се докаже, че човекът е със здрави нерви, той отива за втори път на медицински преглед – този път в болницата на МВР. Ако и медиците с пагони кажат, че е годен за командос, той достига последния кръг – разговор с шефовете на поделението. Там той трябва да убеди своите бъдещи командири, че наистина има дух на барета. След като бъдат приети на работа, антитерористите минават 9-месечен курс на обучение, преди да влязат в щурмова група. Обучението на всеки командос започва с теоретичен и практически курс по превземане на сграда, автомобил, автобус, влак, самолет и кораб. Тренировките по щурмуване на превозни средства се правят в самото поделение на баретите. Полигонът на качулките е пълен с разнебитени автомобили, камиони и автобуси, които попадат под огъня на трениращите. “Взимаме счупени превозни средства от различните държавни автопаркове”, споделят барети. Служителите от СОБТ разполагат дори със стар вагон, където изпробват своите тактики срещу похитители на влакове. Симулациите по обезвреждане на авиопохитители пък се отработват на софийското летище на бракуван Ту-154 и от време на време – на действащи машини. Освен тренировки по комбат-стрелба (огън по подвижни цели, от прикритие, в движение и т.н.), антитерористите минават и спецкурс по ръкопашен бой. Бойните техники са разработени на базата на карате, кикбокс и джу-джутцу. На всеки три месеца и новобранците, и “старите” минават на периодични изпити по физическа и психическа годност. Ако не покрият норматива, те се пренасочват към други служби на МВР.
След като приключи 9-месечният курс на обучение, новоизпечените десантчици се назначават в някоя щурмова група. Първоначалните им задачи са прости – да охраняват общежитията, да пазят джиповете при операция, да отцепват периметъра при операция. Прохождащите командоси чиракуват около година по преценка на прекия си командир. След това те могат и да бъдат включени и в реален екшън. “Антитерористът достига максимума на своите възможности, след като има зад гърба си 4-5 години стаж”, твърдят ветераните в бранша.

Вижте още по темата:
 Първата акция на българските барети- Бургас 1981 година

Отряд „SAJ“- Сръбските командоси от времето на Югославия 
 Отряд „Камбил“ – Гватемалските тигри
Отряд „Аристан“- казахстанските лъвове 

На 9 юли 1974 г. е издаден указ с гриф “Съвършено Секретно” с решение за създаване на Управление “А” към Седмо Управление на КГБ (Комитета за държавна сигурност на СССР),  когато началник е Михаил Милютин. Заповедта за създаването е издадена от председателя на КГБ Юрий Андропов, който започва създаването на подразделение, което да се противопостави на тероризма. Малко по-късно, журналистите дават на отдела ярко и лесно запомнящо се име — „Алфа“. Дотогава просто е наричан — група „А“.Първоначално в новото подразделение влизат само офицери от КГБ, общо 30 човека. За първи комнадир е назначен Виталий Бубенин – Герой на Съветския съюз. Главната задача на носформираната група се явява “локализация и предсичане на теростични актове и други особено престъпни посегателства”.

 През годините Управление “А” се намира под шапката на различни ведомства:

1974-1991 г. – Управление КГБ при Съвета на Министрите на СССР;

Август-Ноември 1991 г. Управление “Охрана” при президента на СССР;

Ноември 1991-1995 г. – Главно управление охрана на РФ;

1995-1997 г. – Антитерористичен център при ФСБ РФ;

1997-1998 г. – Департамент за защита на конституционния строй и борба с тероризма при ФСБ РФ

1998-до наши дни – Център за специално назначение ФСБ РФ 

Към настоящия момент в Управление “А”, в Москва служат около 250 души. В тази цифра не са включени намиращите се на щат в трите регионални подразделения – в Краснодар (европейската част на Русия), Екатеринбург (Сибир) и Хабаровск (Далечния Изток).

  Операции на група   „Алфа“ 

Охрана на корабите “Грузия” и “Леонид Собинов” по време на провеждащия се Световен фестивал на младежта в Куба.

27 Декември 1979 г.

Превземането на двореца на Хафизула Амин. Операция “Щурм 333”.

Група “Гром” – подразделение “А”, Служба ОДП, 7-мо Управление на КГБ СССР се състои от два взвода, от по две отделения, общо 30 човека, командвани от майор М. Романов и действа съвместно със спецподразделение “Зенит”, подпомагани от сили на 154-и отделен отряд на 15-та бригада със специално назначение ТуркВО (ГРУ ГШ) и 345-ти десантен батальон. Самата операция трае около два часа и половина. В хода и, от “Гром” загиват капитан Генадий Зудин и капитан Дмитрий Волков. И двамата наградени с орден Червено знаме – посмъртно.

Юли 1980 г.

Охрана на Олимпийските игри в Москва и персонална охрана на Ясер Арафат по време на същите.

Декември 1981 г.

Освобождаване на заложници в гр. Сорапул.

Ноември 1983 г.

Освобождаване на заложници от отвлечен самолет по линията Тбилиси-Ленинград /сега Петербург/.

1986 г.

Проведена в гр. Уфа антитерористична операция по обезвреждането на военослужещи, завзели самолет.

Януари 1991 г.

По време на събитията във гр. Вилнюс е убит сътрудника на Управление “А” Виктор Шатски

Август 1991 г.

Събитията в Москва. Управление “А” не изпълнява заповедта да щурмува Белия дом.

1993 г.

Освобождаване на заложници в гр. Ростов на Дон

Октомври 1993 г.

За втори път Управление “А” не изпълнява заповед за щурм на Белия дом. По собствена инициатва, съвместно с Група “В”, организират извеждането на обсадилите се в Белия дом в Москва депутати.

Януари 1995 г.

Участие в щурма на Грозни, Участие в Първата Чеченска Война.

Юни 1995 г.

Операцията в гр. Будьоновск.

Загиват Дмитрий Ребянкин, Дмитрий Бърдяев, Владимир Соколов.

Октомври 1995 г.

Обезвреждане на терорист, взел за заложници група от 25 южнокорейски туристи в Москва.

Януари 1996 г.

Операцията в с. Первомайское

1999 г.

Участие във Втората Чеченска Война

Октомври 2002 г.

Участие в освобождаването на заложниците на ул. “Дубровка”, Москва.

Септември 2004 г.

Участие в освобождаването на заложниците в Училище № 1 в гр. Беслан, Северна Осетия. Загиват трима сътрудници на Управление “А”. На един от тях, Александър Леров е присвоено званието Герой на Русия – посмъртно.

Вижте още по темата:

Отряд „SAJ“- Сръбските командоси от времето на Югославия 

Първата акция на българските барети- Бургас 1981 година

Отряд „Камбил“ – Гватемалските тигри

„Катюша“ или БМ 13 – Съветска реактивна система за залпов огън

Наследника на легендарната ракетна установка“ Катюша“ 

Как руснаците „изпариха“ 1000 китайци

СОБТ- Българската гордост 

Първите командоси- южноафриканските бури

Градският “Сокол”- аржентинския Спецназ

Кралския Спецназ- личната армия на Абдула Втори 

Нацисткият спецназ на Мусолини 

„Черните котки“- индийските командоси 

СВД или Снайперската пушка на Драгунов (на руски Снайперская винтовка Драгунова) е модел руска снайперска пушка. Създадена въз основата на автоматите Калашников (АК-47) от Евгений Фьодорович Драгунов през 1963 г. .Влиза в серийно производство през 1964 година и се произвежда до днес.  Драгунов е полуавтоматична с газово- възвратен механизъм и е предназначена за унищожаване на отдалечени цели. Снабдена е с оптичен мерник ПСО- 1 и има ефективна стрелба над 1200 метра. Боеприпасите са 7, 62 мм с начална скорост 830 м/с. Използва се по време на Виетнамската война, Съветската инвазия в Афганистан и войната в Югославия. Първоначално е била на въоражение във всички страни членки на бившият Вършавски договор. Лиценз за производство са имали Китай и Иран, а към този момент се използва в армиите на повече от 26 държави.

Когато отряд от Съветската армия е бил на операция, с него задължително е имало по един войник съв СВД, специално обучен да работи с него. Замисълът за по един такъв войник в отряд е бил с цел да се увеличи ефективния обхват на 600 и повече метра ( без Драгунов ефективния обсег е бил 300 метра заради ограничения на АК-47 ). В този случай СВД не се е използвал точно като снайпериска винтовка, но това все пак е първия пример за снайперист

Технически характеристики

Калибър – 7.62x54R

брой на нарезите 4

стъпка на нарезите – 240мм за тежки куршуми, 320 мм ( стандартно) и 420 мм за свръхлеки куршуми

дължина на цевта – 620 мм

Прицелна далекобойност с оптически прицел – 1300 м

с пластинчат мерник – 1200

начална скорост на куршума 830 m/sec

до 3800 м куршума има достатъчна енергия да убие или рани човек

маса на пушката без нож, с оптически прицел ПСО1 и празен пълнител 4,3 кг

вместимост на пълнителя 10 патрона

дължина на пушката без нож-байонет – 1220 мм

с поставен нож-байонет – 1370 мм

маса на патрона 21.8 гр

маса на куршума – 9.6гр ( ЛПС куршум със стоманен сърдечник )

маса на барутния заряд 3.1гр

време на полета на куршума до 1300 м – 3,26 сек.

увеличение на оптическия прицел 4х ( ПСО1)

размер на полето – 6градуса

фокусно разстояние от окуляра до окото – около 70 мм

маса на оптическия прицел – 616 гр

                    Крушата убит с „Драгунов’
             Годината е 1993-а. Извършено е първото поръчково убийство, а ликвидираният е Стефан Мирославов – Крушата. След неговата смърт в ерата на мутрите вече нищо няма да бъде същото. На 4 септември Стефан Мирославов беше застрелян от снайперист виртуоз, а убийството му остава неразкрито и до днес. Историята му е повече от интересна. Крушата лети с чисто новия си „Мерцедес кабрио“ по пътя от Ловеч за Троян. Тъкмо е приключила много изгодна за него сделка с конкурентна банда. Едните поемат района около Пловдив, а Стефан Мирославов продължава да обгрижва старите си територии в Северозападна България. Местопроизшествието е прав път преди ляв завой със скатове от двете страни. Именно на левият скат легнал в храстите, снайперистът е причаквал жертвата си. Изстрелял е два куршума 7,62 мм , като смъртоносният е пронизал Мирославов във сънната артерия. Последвал е зрелищен сблъсък на луксозното возило с бетонната укрепителна стена . Установено е и оръжието на снайпериста – пушка „Драгунов“. Стрелбата е станала, докато колата се е движила минимум с 90 км в час, което оставя криминалистите в недоумение.

Ан- 225
Антонов Ан-225 е транспортен самолет, клас 1, произведен в Украинската ССР в края на 80-те години на XX век от Авиационния научно-технически комплекс „Антонов“ и понастоящем e най-големият самолет в света. Максималната товароспособност на „Мрия“ е 275 t, с което той е най-тежкотоварният летателен апарат, строен някога. Шестте турбореактивни двигателя създават обща тяга от 1 377 kN, което го прави най-мощният самолет на Земята.

В момента съществува един единствен Ан-225. Условното му наименование в НАТО е „Cossack“ (Казак).

Ан 225 е проектиран и конструиран да пренася съветската совалка „Буран“, но впоследствие е изоставен поради липса на средства на международното летище в град Гостомел. След години престой на земята самолетът е основно реконструиран и през 2001 г. извършва своя повторен „първи“ полет. След тази дата той се използва от украинската компания „Авиолинии Антонов“ основно за изпълняване на поръчки за превозване на извънгабаритни и тежки товари. Поради засиления интерес към услугите на самолета украинското правителство взема решение за създаването на втори екземпляр, който се очаква да бъде готов. През ноември 2004 г. Ан-225 е записан в книгата на Световните рекорди на Гинес с 240 рекорда.

Антонов Мрия
            Основната причина за създаването на Ан-225 е необходимостта от транспортиране на Буран – съветската совалка, създадена в периода на Студената война. За тази цел стратегическият бомбардировач Мясишчев 3М е преработен в транспортен самолет за товари с външно закрепване – ВМ-Т Атлант. Неговата товароспособност е 50 t, което позволява преноса на совалката, но без гориво и със свален вертикален стабилизатор. Цялата маса на „Буран“ е 105 t, поради което е решено да се създаде средство, което без затруднения да превозва космическия кораб. Основните конструктивни изменения при реализацията на този проект са използвани от конструкторското бюро „Антонов“ при разработката на Ан-225 Мрия. Самолетът носи името на Олег Антонов, въпреки, че той умира една година преди началото на проекта. Конструирането се ръководи от неговия наследник Пьотр Балабуев. През 1985 г. започва изграждането на Ан-225 на базата на Ан-124 „Руслан“. Конструкторите в Киев имали 3,5 г. за да проектират новия гигант и той да полети. Таванът на Ан-225 е проектиран така, че освен совалката, на него да се превозват контейнери, достигащи 70 m дължина и 8 m диаметър. За разлика от Ан-124 при Ан-225 напълно е променено опашното оперение – изпълнено е с два вертикални стабилизатора за да са извън зоната на завихряния зад външния товар и избягване на бафтинга, наблюдаван у Боинг 747 при пренасянето на американските совалки. Разстоянието между вертикалните стабилизатори е 32,65 m, по-голямо от цялата дължина на Боинг 737-300.

            Ан-225 (с регистрационен номер: UR-82060) излита за първи път на 21 декември 1988 г. Първият полет продължава 75 минути. Свръхтежкият самолет може да транспортира на гърба си товари с маса достигаща 275 t – толкова, колкото може да се превозва и вътре. На 22 март 1989 г. „Мрия“ поставя 109 световни рекорда в един-единствен полет с продължителност близо 4 часа. Най-внушителните от тях са:

максимална скорост от 815,09 km/h с товар от 155 t по затворена отсечка с дължина 2 000 km;

максимална височина на полета – 12 430 m с товар от 155 t;

максимална маса на самолета 508,2 t при полет на височина 2000 m

Самолетът успешно излита с 90-тонната совалка „Буран“ на гърба си пред световна публика на авиошоуто в Бурже през 1989 г. Има предложения самолетът да стане пътнически лайнер или летящ хотел със стаи и апартаменти на горната палуба, а на долната да има плувни басейни и казина. „Мрия“ е технически способен да превозва около 1500 души. В същото време в процес на изграждане бил и вторият модел 225, който също бил част от съветската космическа програма, но той така и не е завършен.

            Поради разпада на СССР съветската космическа програма е преустановена лично от новия президент на Руската федерация – Борис Елцин. Самолетът е спрян от експлоатация през пролетта на 1994 г.Той е паркиран в края на изпитателния полигон в град Гостомел, където остава седем години. От него са вземани части за самолетите „Руслан“. След разпадането на Съветския съюз конструкторското бюро „Антонов“ е пред банкрут. За да се задържи в бранша, то започва да работи с основния си самолет – Ан-124 „Руслан“. Новите „Авиолинии Антонов“ се договарят с компания в Лондон, която да се занимава с поръчките, графика и маршрутите, и заедно намират приложение за самолетите Антонов-124. В края на 90-те години компанията започва да получава заявки за товари над 150 t – максималната товароподемност на „Руслан“. Затова управата на авиокомпанията решава да стегне Ан-225, след години престой на земята. Събран е предишният екип от конструктори. Заради безопасността военните системи са сменени с граждански. Снабден е с нова навигационна система и с комуникационната система „Хъниуел“, както и със система за избягване на сблъсък с друг самолет. Монтиран е нов пътнически салон, които побира около 70 души. Кабините на екипажа са изцяло обновени. Снижен е шумът и е подсилен корпусът, особено подът и носовата част, за да може самолетът да носи товари до 275  Поставени са 6 нови двигателя. Ремонтът на самолета отнема една година. Възстановителните работи се извършват на международното летище за товарни самолети в град Гостомел. Украинската компания „Motor-Sych“ спомага с 20 милиона долара, достатъчни, за да може „Мрия“ отново да полети. През април 2001 г., след 7 години на земята, той прави своя повторен „първи“ полет. След един месец пробни полети, на церемония в присъствието на украинския президент Кучма, Ан-225 получава сертификат за търговски полети.

            Поради изключителното търсене на услугите на Ан-225, украинското правителство взема решение за създаването на втори „Мрия“.] Всъщност строителството на втория модел започва още в края на 80-те години, но в 1994 г. то е спряно, поради липса на средства. Шестте двигателя „Лотарев“ са свалени и използвани за самолетите Ан-124. Според генералния директор на завода „Авиант“ в Киев, където се доизгражда вторият Ан-225, за завършването на самолета са необходими около 90 милона долара, а като се включат разходите за изпитания, необходимите средства са 120 милиона долара. Украинският транспортен министър Николай Рудковский не уточнява откъде възнамерява да финансира доизграждането на самолета, но посочва, че в държавния бюджет са предвидени 761,3 милиона украински гривни за самолетостроене.
Вижте още по темата;

Съветска секретна база край Боровец ?
 „Кървавото джудже“ на Сталин
Берия- вярното куче на Сталин 
ГУЛАГ- Черното петно в историята на СССР 
Ягода- един от основателите на ГУЛАГ
Абакумов- Неукият палач от КГБ 

             Кръстникът

                                                  The Godfather

Франсис Форд Копола представя сагата за фамилията Корлеоне с Марлон Брандо в ролята на Кръстника Дон Вито. Копола рисува смразяващата картина на възхода на една сицилианска фамилия, на загубата на властта и влиянието и в Америка, както и предаването им от баща на син. Копола майсторски балансира сцените от семейния живот и отвратителния престъпен бизнес, в който са въвлечени членовете на семейството. Заснет по романа-бестселър на Марио Пузо, този брилянтен филм получи през 1972г. “Оскар” за най-добър филм.

Режисьор: Франсис Форд Копола
По книгата на: Марио Пузо
Сценарист: Франсис Форд Копола
Композитор:Нино Рота
Актьори :Марлон Брандо, Ал Пачино, Джеймс Кан, Робърт Дювал, Ричард Кастелано

           Имало едно време в Америка
       
            Once upon a time in Amerika

След десет години подготовка, епосът на Серджо Леоне ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В АМЕРИКА представя 50 години от завладяващата история на подземния свят и е наситен със забележително актьорско присъствие. Робърт Де Ниро и Джеймс Удс са в ролите на приятели от детинство, около чието партньорство витае мистерия и смърт. Тюсдей Уелд, Джо Пеши, Дженифър Конъли, Елизабет Макгъвърн и младите актьори, които играят децата от гетото, допринасят за неповторимата атмосфера.Този филм (представен за пръв път в пълната си версия на фестивала в Кан през 1984 г.) “покорява с размаха и виталността на един велик режисьор, създал последния си шедьовър с изразните средства на изкуство, което обожава” (Кенет Търан, Los Angeles Times). Режисьор: Серджио Леоне
Сценарист: Серджио Леоне
Музика: Енио Мориконе
Актьори: Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Джеймс Уудс, Рей Лиота, Дженифър Коноли

                                Белязаният

                                 Scarface     

Тони Монтана
           Филм за историята на кубинския бежанец Тони Монтана (Ал Пачино), който се пръвръща в криминален епос и един от най- запомнящите се филми в историята на киното.Тони заедно със своя приятел Мани Ривера (Стивън Бауър) се преселват в Америка и започват стъпка по стъпка да се изкачват в йерархията на подземния свят. След многобройни премеждия дребния мошенник се превръща в един от големите гангстерски босове в Америка. Със съвместната работа на режисьора Брайън Де Палма, сценариста Оливър Стоун и неповторимия актьрски талант на Ал Пачино, римейка на едноименния филм от 1932 год. се превръща в образец в криминалния жанр.

Режисьор: Брайън Де Палма

Сценарист: Оливър Стоун

Музика:Джорджо Мородер

Актьори: Ал Пачино, Мишел Пфайфър, Робърт Лоджия

                   Добри момчета
                       

                      Goodfellas

            Един много силен филм, описващ живота на група приятели ганстери. Тeхните проблеми, издигащи и сгромолясващи се моменти, семействата им и начина им на оцеляване и разчистване на сметки по улиците. Филм с невероятен тандем от артисти – Робърт Де Ниро, Рей Лиота, Джо Пеши. Филм, който ще ви разкрие суровият и жесток живот на група ганстери наричащи се ”Добри момчета”.

Режисьор:: Мартин Скорсезе

Сценарист: Мартин Скорсезе

По книгата на : Николас Пилеги

Актьори: Роберт Де Ниро, Рей Лиота, Джо Пеши, Пол Сорвино, Франк Винсент

                             
                               Дони Браско

                              Donnie Brasco

            Джони Деп изпълнява ролята на Дони Браско, агент на ФБР под прикритие, който изоставя съпругата и семейството си, за да се внедри в мафията под името Дони Браско.Дони успява да спечели доверието на Лефти Руджиеро /Ал Пачино/, застаряващ наемен убиец, който никога не е успял да се издигне в мафията и вижда ново бъдеще за себе си в лицето на този млад и умен крадец. Лефти налага Дони като свое протеже, но искреното приятелство и преданост на Лефти пречат на Дони да се дистанцира емоционално.Той навлиза все по-надълбоко в делата на Мафията и осъзнава, че не само прекрачва границата между федерален агент и престъпник, но и води своя приятел към неизбежна смърт. В този опасен конфликт между семейството, ФБР и приятелството, моралните устои на Дони са подложени на най-тежкото изпитание.

Режисьор: Майк Нюел

По книгата на: Джоузеф Пистоне

Актьори: Ал Пачино, Джони Деп, Майкъл Медсън, Ан Хечи, Джеймс Русо

        Пътят на Карлито

        Carlito’s Way

Карлито Бриганте
Карлито Бриганте (Ал Пачино) току що е излязъл от затвора, излежал е само 5 от 30 си години присъда, благодарение на своя приятел и адвокат Дейвид Клайнфелд (Шон Пен). Карлито не иска отново да влиза в мръсния бизнес. Става съсобственик на бар, среща се със старата си любов Гейл и всичко върви като по вода, докато един ден Клайнфелд, който по време на отсъствието му е станал \“важна клечка\“, му иска услуга. \“Услугата може да те убие по-бързо от куршум.\“Карлито приема на пръв поглед почти безобидното предложение защото е \“задължен\“ на Клайнфелд. Но нещата се усложняват, когато по време на операцията Дейвид убива наркобарона, който всъщност е трябвало да спаси от затвора. От тук нататък започва напрегната надпревара на живот и смърт, която до края на филма ще ви държи на \“нокти\“. Ще успее ли Карлито да осъществи мечтата си и да излезе чист от всичко? Това разбираме още в началото на филма, особено ако сме по-наблюдателни, който е конструиран по удивителен и незабравим начин. Режисьорът Браян ДеПалма и Ал Пачино с неповторимата си игра постигат впечатляващ резултат – създаването на филм, който успява да ни държи под напрежение през цялото време, да ни очарова със невероятна актьорска игра и не на последни място да ни накара да се замислим за върху същноста на живота и мечтите, които могат да се изплъзнат като вода между пръстите ни, точно когато мислим че сме ги постигнали. 

Режисьор- Брайън де Палма 

По книгата на- Едуин Торес 

Сценарист- Дейвид Коуп

Актьори- Ал Пачино, Шон Пен, Виго Мортенсен, Джон Легуизамо

        Казино
        Casino

Страхотният актьорски състав в лицето на Робърт де Ниро, Шарън Соун и Джо Пеши отново не ни подвеждат. Мартин Скорсезе ни пренася в не толкова далечната 1973г. в Лас Вегас – чудесно време и място за развитието на една интересна гангстерска история. Сам (Робърт де Ниро) е управител на казино, за когото нещата се объркват, когато в живота му се намесва мафията, съблазнителната Джинджър (Шарън Стоун) и старият му приятел Ники (Джо Пеши). 

Режисьор: Мартин Скорсезе

Сценарист: Никълъс Пиледжи

Продуцент: Барбара де Фина

Актьори: Робърт Де Ниро, Джо Пеши, Шарън Стоун, Кевин Полак, Джеймс Уудс

          Жега
          Heat

Когато Ал Пачино и Робърт Де Ниро се изправят един срещу друг, става напечено. Доказал майсторството си с „Последният мохикан“, Майкъл Ман влага цялото си умение в тази криминална сага. Вал Килмър, Джон Войт, Том Сайзмор и Ашли Джъд са сред незабравимите поддържащи актьори в историята за брилянтно лосанджелиско ченге (Ал Пачино), което тръгвайки по следите на въоръжен обир, открива банда, ръководена от също толкова брилянтен крадец (Робърт Де Ниро). „Жега“ надминава очакванията на криминалния жанр и се нарежда сред филмовите шедьоври на двадесети век.

Режисьор: Майкъл Ман
Продуцент  Майкъл Ман
Сценарий  Майкъл Ман
Актьори: Ал Пачино,Робърт Де Ниро,Вал Килмър,Джон Войт,Том Сайзмор

           Готи
           Gotti

Този вълнуващ разказ за един от последните легендарни кръстници на мафията Джон Готи започва в Ню-Йорк през 1973 г. Великият познавач на уличните закони, родом от Неапол, притежава трезв ум и неукротим характер. Три години е бил в затвора за тежки престъпления. След смъртта на големия бос, който го е фаворизирал, на власт идва сицилианецът Пол Кастелано, враждебно настроен към Готи. Покровителят на Готи – влиятелният гангстер Нийл Делакроа (Антъни Куин) вече е болен и стар. Синът на Готи загива блъснат от кола, Нил умира и все повече групировки се втурват в доходосния бизнес с наркотици. Агентите на ФБР се активизират в обявената война на мафията. Готи води борба на два фронта – за лидерство в Коза Ностра и с органите на властта. В реалността Джон Готи умира в затвора през 2002 г. от раково заболяване…

Режисьор: Робърт Хармън   

Актьори: Арман Асанте, Уилям Форсайт, Антъни Куин, Франк Винсънт, Скот Коен, Робърт Миранда  

     Недосегаемите
     The Untouchables

„Недосегаемите“ на Брайъм де Палма е шедьовър, който трябва да се види. Той обрисува по невероятно реалистичен начин историята на мафиотския бос управлявал Чикаго по време на Сухия режим и човекът, заклел се да го залови. Класическият сблъсък между добро и зло среща Кевин Костнър в ролята на федерален агент Елиът Нес, Робърт Де Ниро като царят на престъпниците Ал Капоне и Шон Конъри като Малоун, полицаят, който научава Нес как се побеждава мафията – чрез бърза и навременна стрелба. 

Режисьор: Брайън де Палма.

Актьори: Кевин Костнър, Шон Конъри, Анди Гарсия, Робърт де Ниро, Чарлз Мартин Смити, Патриша Кларксън

Вижте още:
Най-добрите руски мафиотски филми 
Най- добрите уестърни