БЕЛИ БАЙТОВЕ ЗА ЧЕРНИ ДНИ

7
Добави коментар
komitata
komitata

„Отрова за мишки“ е нов български игрален филм, който разказва за историята на четирима приятели, мои филмови набори, като в TILT или в „Бунтът на L.“ попаднали в ТВУ (Трудово възпитателно училище) малко преди 10-ти ноември, влязли в занаята на кражбите и излязли след това.

В дома на киното преживях нещо, което отдавна не ми се беше случвало. Салонът беше ПРЕТЪПКАН. Още щом се появих на касата и си показах акредитацията за SIFF, реакцията на госпожата зад щанда беше:

 – Отивайте, ако си намерите място.

Отидох и мястото ми беше прав и притиснат до вратата, защото всеки сантиметър пространство беше зает от зрители. Ухааа. Какъв интерес.

Предполагам че се дължеше отчасти и на комбинираната прожекция. Заедно с „Отровата..“ (тоест, преди него) вървеше друг нов, късометражен български филм – „Чест“ и като сложите вътре двата екипа, приятели, роднини, гаджета, фенове, медии, любопитковци… събират се хора. „Чест“ е достатъчно интересен, тъй че заслужава и отделен текст.

заслужени аплодисменти за екипа

Използвах разместването на публиката след края на първия филм, та успях някак си да се курдисам на пътеката отляво най-отпред.

снимка

Историята се дели ясно на две отчетливи части – до 10-ти и след 10-ти.

Нямам големи забележки към действието до 10-ти. И героите, и порядките и обстановката са достатъчно реалистични, включително и събирането на стотинки за видео-прожекции ;).

Училището, където се развива действието, ми напомни сградата във „Военна рампа“, където съм ходил при част от бежанците в София.

Мизерията, комбинирана с кокошкарси „далаверки“, проявите на хем на най-доброто, хем на най-лошото у човека, на различни стратегии на оцеляване и позиции, достатъчно правдиво, макар и неособено подробно описват епохата.

Друга работа е сюжетът след 10-ти.

Да навлезеш в абсурдния, смешен, омагьосващ, ужасяващ и жесток свят на млади ганстери, еволюиращи към мутри, веднага след 90-та година, е тежко предизвикателство и общо взето трудно посрещнато от авторите. В TILT, въпреки тежката слъзлива мелодрама, като че ли се бяха справили малко по-добре.

В „Отровата“, колкото повече се отдалечаваме от ключовия момент – 10-ти, толкова повече губим почва и реалистичният хардкор разказ се превръща в романтична ганстерска приказка като „Имало едно време на Запад“ с хипстърски соц-атрибути в декора.

снимка

Като спойки и времеви маркери на сюжета се ползват архивни кадри от масовите вълнения през 90-та, 96-та-97-ма и т.н. Отлична идея, но коментарът на диктора, който не позволява да се види никаква дистанция между авторите на филма и героя им предизвика у мен тук-там реакции WTF (превеждани обикновено като „да бе, да“, „айде бе“ и „стига бе“).

Страхотни млади актьори. Напоследък съм се пооткъснал от българската култура на сериала. На практика само „Четвърта власт“ изгледах от край до край, а разни стъклени домове, съседи, столичани, под и над прикритие и прочее, съм гледал сумарно около час-два от всичките, тъй че не познавам добре младите български звезди, а чувам, че някои от младежите от филма са се изявили вече достатъчно и в тях.

Героите каре валета + дама купа са супер, като особено трябва да отлича Лора Декова, на която съвсем, съвсем малко ѝ трябва да изиграе фатална жена, ангел и демон едновременно, побъркваща както филмовите си партньори, така и мъжката публика, а особено ми се иска да отлича и Петър Генков, играещ Черньо, който прави сигурно най-реалистичната роля на ром в българското кино, която съм виждал напоследък и в началото се чудех от кое гето са изровили тая терца. Бисер Маринов (Гудата) и Николай Йовин (Пацо) също имат чудесно присъствие на екрана.

Да не забравя да похваля и актьора, който игра Малчо (подскажете как се казва), в чийто герой имаше много повече хляб… Малчо можеше още да ви потрябва, ей! И музикалната пуйка!

Като цяло, позитивно усилие, заслужава си гледането, макар че се усетих, че някъде по средата на втората част всеха да ми поомръзват ганстерските етюди и ми се прииска ако може действието да се задейства по-бързичко и да стигаме до кулминацията.

Бих ли променил нещо? Лесно е да се съветва постфактум и хората се засягат, тъй че само предпазливо ще спомена, че ако филмът беше наблегнал на ТВУ-то като училище за живота и беше спрял до излизането в широкия свят на 10-ти, или съвсем мъничко след това може би щеше да стане още по-въздействащ…

Но киното е колективно и много скъпо изкуство, при което е истинско чудо, че замисленият проект въобще достига до финал, а от там нататък е съвсем друг разговора…

Да се гледа ли? Определено ДА, и определено чакам новите проекти на тия хора, за да ги видя как ще се развиват.

PS. Между другото, на финалните надписи има кадри от протестите през 2013 г. от носенето на зеления плакат. Видях 2-3 познати, тъй че може да сте влезли в киноисторията без самите да сте се усетили 😉

7
Добави коментар
komitata
komitata

На днешната дата 28-ми август, през 1943 година умира цар Борис III, последният действащ български монарх.

(Въпреки че синът му Симеон II e бил цар между 1943 и 1946 година, вместо него управлява Регентски съвет)

На цар Борис се пада участта да преодолее последиците от двете национални катастрофи, свързани с Междусъюзническата и Първата световна война, възстановяването на икономиката и преодоляването на изолацията на България.

Преживява няколко преврата.

През 1940г. дори успява да постигне дипломатическа победа, приклещен между месомелачките на Хитлер и Сталин – България успява да си възвърне Южна Добруджа с градовете Тутракан, Балчик, Силистра, Шабла, Добрич, Дулово и т.н.

Вероятно с цената на присъединяване към Тристранния пакт.

Едва ли някой си прави илюзиите, че спасяването на евреите в рамките на „Стара България“ е станало без знанието и въпреки волята му. 

Изпращането на евреите от Македония, Тракия и Западните покрайнини в лагери също едва ли е минало без неохотното му съгласие. 

Някои исторически извори сочат, че вероятно е ставало дума за сделка за спасяването на живота на едни за сметка на други. Чудовищно е, но преди да го осъдим безжалостно се чудя всеки един от критиците му какво ли биха направили на негово място. 

Въпреки че се навършват точно 70 години от смъртта му, България дължи на своя последен цар честно отношение и справедливост.

В Македония последният български цар е любима мишена на всякакви пропагандисти. В Скопие, например, в новопостроения музей на Холокоста, цар Борис е посочен като основния виновник за депортирането на македонските евреи. Дотам, че дори в музея няма снимка на Хитлер, а само на българския цар. 

Същият цар, който е бил посрещнат много сърдечно в същите тези македонски градове като освободител и обединител на българите.

Може би има и известен подтекст в това отношение 😉

Не смятам, че има заговор или мистерия около смъртта му. След депортирането на македонските и тракийските евреи, след битката при Курск, десанта на Съюзниците в Италия и изхвърлянето на силите на Тристранния пакт от Африка, Борис III със сигурност е знаел какво очаква както него, така и България и най–вероятно не е издържал на напрежението. 

Лошото (както и доброто) на монархическата институция е това, че децата хем носят отговорност за родителите си и въобще за предците си, хем се възползват от наследствените си привилегии.

Симеон II, наричан още Симеон Сакскобургготски, наскоро разкритикува протестиращите за  „липса на респект към институциите“ и за това че „се излагаме пред света“ като „плашим и инвеститорите, и туристите.“ 

Не знам какво е мотивирало сина на Борис III и бивш български министър–председател да напише това обръщение, може би е искал да не бъдат отменени честванията на баща му в България. А може и мотивите да са му по–прагматични.

Но както това, което прави бащата, тежи на сина, така и това, което направи сина, ще тежи на бащата.

Въпреки това, планираният почетен караул на гроба на Борис III се отменя. Жалко. Годишнината беше добър повод да изтръгнем от себе си малко по–честно отношение към миналото, още повече че две трети от едно столетие не са малко време.

Сдобряването с миналото остава за по–добри времена.

14
Добави коментар

Костинброд и Уотъргейт са сродни имена, обозначаващи особеност във речния ландшафт, а отскоро Костинброд също обозначава и политическо сътресение и има шанс да се превърне в мерна единица за трусове, предизвикани от изборен скандал, изместващи твърде постния и безцветен американски братовчед.

Но само на местна почва.

Дори и за това шансовете не са високи, защото ако не друго, то поне скандали със световен магнитуд нашата родина е произвеждала, произвежда и ще произвежда в бъдеще.

Преди години бях чел в малоумна лятна статийка, че полите на жените в Източна Европа ставали все по–къси, а облеклото – все по–предизвикателно и направо скандално, защото мъжете им обръщали все по–малко внимание.

В парламента влязоха само партии с къси поли

Но пък, тази логика идеално приляга на нашенския политически живот. Вероятно точно от апатичните избиратели можем да изведем компроматния дефибрилатор, с който политическите технолози се опитват да вдъхнат живот в гласоподавателското тяло. Затова и в парламента влязоха само партии с много къси поли.

Защо съществуват костинбродските палети с бюлетини ( за прокурори и Цветанов – „палет“ ед.ч – „палети“ мн. ч)?

Трима души знаят това, като можем да ги подредим по пълнота на познанието –
1. Човекът, платил бюлетините, който е напълно наясно за какво си е струвало да се хвърлят няколко десетки хиляди лева в напечатана хартия, губеща всякаква стойност след 21.00 на 12.05.2013г.

2. Собственикът на печатницата, който е наясно, че нарушава закона, но взима парите и вероятно къта някое изгодно обещание за в бъдеще, считайки че рискът си струва.

3. Мая Манолова, която поема риска да сложи подписа си върху сигнал, залагайки професионална и лична кариера на парче информация, от човек, на когото вярва.

Лошото е, че за разлика от някоя по–развита страна, където лесно може да се изчисли слабото звено в схемата, тук започва едно безкрайно ровене в коша с мръсните дрехи, вторачване и мирисане, за да определим откъде се носи всепроникващата миризма на на нужник, пренебрегвайки междувременно киселата миризма на пот, манджа и добитък, които смятаме за нормални и поносими.

Прокуратурата
Доскоро прокуратурата се тресеше от скандали, покрай избирането на новия главен прокурор. Процедурата беше изнасилена, бяха приложени много евтини хватки и то с напълно видимия и могъщ натиск откъм ГЕРБ. Цацаров е назначение на Бойко Борисов, както стана ясно и от тайно записания разговор на „Тримата от запаса“ (третият мина в запаса няколко дни след това), и от явното изявление на Борисов в телевизионно интервю.

Може би в момента имаме най–добрия, законопослушен и компетентен главен прокурор в пост–комунистическия свят, ама няма как да придобием пълна увереност в това, точно защото процедурите, които създават доверие и стабилност в системата бяха напълно пренебрегнати. Участвал ли е в данъчни измами? Гледал ли е през пръсти на разрешенията за СРС?

Как Цацаров щеше да се държи, ако на власт беше все още правителството на Борисов, а не беззъбото служебно правителство? Дали в момента не пресолява манджата?

Службите.
Службите са пробити и от тях отново тече. Не ви ли омръзва вече да ви бомбардират със секретни документи? Не чувствате ли лека резигнация, когато пред очите ви се врътнат поредните документи, които очевидно не са за вашите очи? Аз започвам вече да се дразня и вече съм напълно убеден защо никакъв Шенген не изгря на нашата улица. Вие ще поверите ли и един секретен документ на такъв съюзник?

Медиите.
Новороденият глас на Народа Бареков изригна от праведно възмущение. Човекът направи салтомортале, оцеля и за награда му останаха цъканията с език от публиката „Окомуш момче, как хубаво ни излъга“. След „отразяването“ на протести, след умелото позициониране на говорители „за“ и „против“ в дискусионните студиа, след чалга–филипики и долнопробни нарушения на елементарни журналистически правила, голям брой хора не вярват, че това, което виждат на екраните и по страниците на пресата, е истина.

Изборите
ГЕРБ направи всичко възможно да обезмисли и да предреши изминалите избори, и по примера на всичките си предшественици, сам си устрои капан, в който падна и тежко се удари. Лично участвайки в пародията „наблюдение на изборния процес в РИК“ мога да потвърдя – доверието в изборния процес беше съзнателно ерозирано чрез отказ да се отвори кода на преброителния софтуер и чрез свеждането на наблюдателния процес до просто присъствие в помещението.

Тоталната липса на доверие във всички участници на всички нива и действия в тази пародия на обществено–политически живот, доведе до ниска изборна активност и разочарование у избирателите, както и доведе до приказки за касиране. Доведе до ситуация, в която да изчисляваме шансовете си за следващите избори, още преди да се е конституирало правителството на тези.

Няколко загубени години, в най–добрия случай месеци.

Затова всеки път, когато накой минава с валяка през демократичните процедури в името на „напредъка“ и „прогреса“, нека се знае, че това не води до повишаване на „ефективността“ на държавата, а точно обратното – до големи и болезнени за плащане сметки.

Това е цената, която платихме, без да си смятаме загубите в пари.

снимки

6
Добави коментар

Гледах плакати на Brazzo Brazzie по улиците, но понеже не знаех какво точно е това, ги подминавах с безразличие.

А. обаче ме измъкна от вкъщи, с обещание за голям купон в многобройна женска компания и ми разясни, че това всъщност било брас фестивал (медни духови инструменти, хора, помните ли Hypnotic Brass Ensemble!). А аз в един предишен живот имам страхотни спомени свързани със свирене на тромпет между 8 и 11-ти клас и нямаше как да пропусна.

Как се развиха нещата?

Първо, пред входа на клуба имаше подгряваща групичка, не съм сигурен дали беше от тия, които после свиреха вътре.

Залата беше комфортно пълна –  нито празна, за да бъде скучна, нито пълна, за да бъде тясно – тоест идеалната комбинация за страхотен купон.

Започнаха Mr. Brass, на които смятам специално да отида отделно на концерт, защото свирят изключително интересна (за странен тип като мен) сериозна брас музика, нещо като Canadian Brass, ама не толкова комерсиално 😉

След тях Mango Duende, които направиха супер участие в един лошо организиран от общината фестивал преди година.

Последваха младежите от Southwick – не са лоши, никак даже, но някак си ги е страх да вкарат някакво по-смело звучене в музиката си, а това което правеха звучеше, отдавна познато и слушано, но добро, разбира се.

Фронтменът честичко призоваваше публиката да бъде по-ентусиазирана и да даде сили на групата, която точно в този ден навърши 3 години.

Последни и най-интересни трябваше да бъдат Riot Jazz Brass Band, които звучат страхотно в тубата, но трябваше да ги пожертвам, за да бъда що-годе адекватен при гостуването си на Григорови в БНТ.

Има още един ден от фестивала, сериозно обмислям да ида и утре (събота, 2-ри март е последната вечер от фестивала).

13
Добави коментар
komitata
komitata

Георги Калоянчев е едно от най-хубавите неща, които помня от моето детство. Невероятен комик, невероятен актьор.

Участвал е в някои от най-хубавите български филми и е направил от най-най-запомнящите се роли.
„Инспекторът и нощта“
„Кит“
„Привързаният балон“
„Бай Ганю тръгва за Европа“ – този не ми е от най-любимите, но Калоянчев прави страхотна роля.

Всяка година, заедно с мандарините и бананите, по Нова година по телевизията се радвахме на
„Криворазбраната цивилизация“

Бог да го прости и лека му пръст!

В клипа отдолу – една от по-малко известните му роли – на пожарния началник Караиванов от филма „Невероятна история“, 1964г.

15
Добави коментар

„Диктаторът“ е поредният филм на Саша Барон Коен , който се гаври с всевъзможни предразсъдъци.

Главният герой е диктаторът Аладин, който си живее живота в някаква арабска държавичка в невиждан разкош.

Нещата си вървят по обичайния начин като за един президент от село – омайва гражданите, че има нужда от ядрена енергия за мирни цели, играе на голф (оппа, това май беше за някой друг), играе на електронни игрички, облича помпозни униформи, има златен пистолет и си поръчва скъпи компаньонки. През това време международната общност се опитва да го накара поне малко да спазва правилата, но не защото много ѝ дреме за демокрацията, просто някои хора имат интереси.

Плюс е, че този диктатор по душа не е лош човек, просто твърде много се кефи на властта си 😉

Докато парадоксалното действие се развива, научаваме че дисидентите в една тоталитарна държава не винаги са демократи.

Че крайните еко-био-феминисти-либерали далеч не винаги са добрички и безобиднички.

Че всички имат нужда да се гушкат вечерно време в леглото.

Саша успява да се изгаври едновременно с напълно противоположни неща.

Има и щипка от „Диктаторът“ на Чарли Чаплин, абе въобще, въпреки че е толкова брутално, е направено с вкус.

Много е позитивно, защото говори за неща, които постепенно се превръщат в табу, за което му благодаря.

Филмът е фикция, за разлика от предишните, в които реално и измислено се смесваха в неуловими пропорции ;-).

Ако чувствате, че нещо, което го дават по киното, може да ви засегне, по-добре не го гледайте.

За останалите – да се гледа.
Саундтрака смятам да си го намеря.

Написано преди години – моите впечатления от Борат и от Бруно.

14
Добави коментар
komitata
komitata

С лека завист  взаимствам от страхотното заглавие на Пипилотка, за да кажа на глас някои притеснения, които ми се въртят в главицата напоследък.

Теорията на управлението е математическа дисциплина с малка популярност в България, описва се с уравнения, някои от които са сравнително прости, но има фундаментално значение за разбирането на физически, климатични, обществени (в това число икономически, демографски и т.н. ) процеси.

Съществуват уравнения за прехода (описващи т.нар. „преходни процеси“), които  могат да се сведат до емпирични правила –

„Колкото по-бързо се променя дадена система, толкова по-нестабилна е тя“. Това може да си го представите по следния начин – за бърза промяна е необходима много енергия. Нормално е, щом помпате енергия (финанси, хора) с огромна скорост в дадена система, тя да бъде сериозно застрашена.

„Ако промяната е твърде бърза, достигането на ново стабилно състояние е проблематично и е свързано с големи трусове“, – това е ефектът на махалото. Представете си топка, която пада от седмия етаж, когато стигне до земята тя изпитва нечовешки стрес и подскача няколко пъти за да се кротне в ново стабилно положение върху земята.

Какво забелязвам. През 2003г един скъсан кабел на дъното на Средиземно море предизвика сериозни трусове в българския интернет пазар.

През 2001 година атентатът срещу две сгради в центъра на Ню Йорк предизвика глобални политически размествания.

Вулкан в Исландия предизвика блокиране на въздушния превоз в цял свят и особено пострада Европа.

През 2010 година един паднал стълб наруши електроснабдяването на цялото южно Черноморие.

Звучи еретично, но тази изключителна нестабилност на обществото, в което живеем, показва потенциал за огромни промени, незадължително положителни. Другото име на такива внезапни и радикални промени е катастрофа.

Идеалът в момента е бързият растеж и това е разбираемо. Особено държави, които са живели бедно в продължение на дълги години (бивши комунистически страни, бивши колонии..) искат да бъдат свободни и проспериращи и издигат в култ бързия растеж. Цената на бързия растеж е нестабилността.

Икономическата криза се скрива от погледа, но май не си е тръгнала. Ирландия сдава багажа, Меркел предупреждава: „Ако фалира еврото, ще фалира и Европа“

Как, как точно реагираме в България? От коя страна на разлома ще се окажем – при успешните или при катастрофиралите?

Внезапното застрояване е типичен пример за нестабилна система.

131
Добави коментар
komitata
komitata

Най-авторитетният македонски вестник „Дневник“ излиза с материал за „македонските корени“ на Дилма Русеф, новоизбраната президентка на Бразилия. Посочва се нейното потекло от Габрово, в Пиринска Македония, според вестника.

Като източник е използвана майтапчийската група във Фейсбук.

Не знам на кого да се смея повече – на журналистите в българските медии, които изригнаха в патриотична истерия покрай Дилма Русеф, (защото е много по-лесно да патриотстваш около Бразилия, отколкото в България, сакън си казал нещо накриво против генерал-лейтенанта) или на македонските, които дори не са отваряли карта на България или български вестници, които надълго и нашироко обсъждаха родовата история на президентката.

Македонските медии всичко знаят, дори „знаят“ къде е Габрово.

PS. Благодаря на Джендо за линка

52
Добави коментар
komitata
komitata

Трябва да кажа, че и моята шапка някъде изчезна. Мерси за линка!

Хм… Имам съмнителното „щастие“ да познавам коментарите на Божан Петров (от години, при различни обстоятелства и „власти“) и, честно казано, не съм възхитен.

Не че не казва верни неща човекът, в повечето (но категорично не всички) случаи е и прав, и точен, ама има едно лизгавене по повърхностното и общопредъвканото, което праща подобна мрънкаща кахърно-сатирична коментаристика в графата иван-кулеков-при-славито…

Като цяло, на фона на мадам В. и подобни, Божан е светлинни години напред и несъмнено от „светлата страна на силата“, но по скромното ми мнение и за хвалбествия не е. Поне не все още, дано скоро да стане 🙂

Браво, ашколсулн на филма в който участват много български измъчени 7 млн. народни зрители и Големите БаБаит Терминатори.

Беломоре, демаскира се ти като проводник на антибългарската кампания 😉

43
Добави коментар

Права за ползване

Ползвай свободно, без да променяш текста, с указване на източника и особено на URL-а на този блог. Запазваме си правото да трием анонимни коментари без обяснение.

86
Добави коментар

Всички знаят, за какво става дума. Затвориха читанката (цък на линка, има свежи новини). От софийски покрив беше изкорубен компютър, на който не разбрахме има ли твърд диск. (какво значи тук някакъв си диск) Книгите усетиха нападналите ги гдбоп комари и мигрираха в торентите и на сайтове със смешни имена.

Като оставим настрана теорията на конспирацията, която напира в мен във връзка с акциите от последната седмица, базираща се върху овладяването на цялото медийно пространство преди голямата битка между Г. и Б. (или Цецо, кой знае), продължавам да се изумявам от късогледството и неграмотността на сегашната власт, що се отнася до погледа върху информационното общество и бъдещето ни по принцип.

Електронните книги непрекъснато растат като заглавия в развития свят, но в България издателствата публикуват само на хартия, като туземци от ЕС, които още изработват гривните и герданите си на ръка, което ги прави неприлично скъпи.

Тогава?

Странно, но никой не си мисли за пазарно решение, т.е. да се даде на потребителите това, от което имат нужда – хората вече имат хубави телефони, таблети, компютри, нетбуци, където може да се чете. Отдавна беше време да им се предложи адекватен електронен продукт, но издателствата упорстват, а правителството се сеща за тия въпроси само като трябва да се оправдават защо пускат бандитите на свобода.

То не само с електронните книги в България е зле. Зле е и такава услуга като продажбата на домейни .bg . Зле е и с електронните подписи и електронното правителство. По-светнатите потребители си купуват .com, научават английски, ако вече не знаят и почват да си дават парите на хора, които ги уважават, например на amazon.com. А най-светнатите сменят доставчика на административни услуги – т.е. държавата.

Повтарям някои аргументи от това, което писах за музикалния пазар –
Електронната среда, поради това, че е евтина за съхранение, пренос и копиране (сравнявайте го в стотинки на килобайт, в стотинки на куб. см и в стотинки за килобайт на километър) е място, където могат да съществуват безброй книги само в електронен вид, за разлика от ограниченията в броя  хартиени книги, защото както вече сметнахте наум и се усмихнахте, хартията е много по-скъпа като носител на информация. Отпаднал е негласният монопол на хартиеното издание, което има много висока долна цена, под която не може в природата да съществува хартиена книга. А както знаем, като отпадне монополът, цените падат!

Т.е. всеки читател има достъп до много хиляди книги, а свободното време за четене е останало същото, тоест предлагането е скочило драстично, а търсенето остава същото. Какво трябва да стане? Ами същото, което е станало с цените на дрехите (и книгите!) след началото на индустриалната революция – цените са се срутили, а шивачите, работили по стария метод са фалирали.

Но книгите в България не поевтиняват, защото се произвеждат в архаичен производствен антиекологичен процес, разпространяват се по ретрограден картелен режим и по цялата верига от автора до читателя пада голямо извиване на ръце (най-пострадали са авторът/преводачът и читателят, да разсея съмненията) и законодателството е неадекватно. Лично аз издадох книга преди две години и знам какво говоря и какъв процент от коричната цена на тиража в книжарницата е самият интелектуален продукт.  Жокер – минимална е!

Хартиените книги нямат бъдеще в култури с малък брой читатели, като нашата. Интернет разглези и читателите – огромното разнообразие на достъпна литература позволи на всеки читател да си изгражда абсолютно индивидуален вкус и да извървява своя духовен път отделно, което означава че все по-рядко читателите ще са в същата книга на същата страница. В малка и капсулирана култура като нашата, на практика това означава ликвидация на класическия книжен пазар, освен за най-масовите, най-жълтите и най-гениалните произведения.

Читателите също не са балами. Ще четат само във вид, който им е удобен и ще плащат за книга, толкова, колкото смятат, че си струва. Защо да мъкнеш една раница с книги, ако можеш да си вземеш таблетчето или четеца. Засега книжната книжка е окей за плажа или за малки деца, докато устройствата не станат достатъчно надеждни да издържат и тия напасти.

И също така, забелязвам истински магарешки инат да не се допуснат библиотеки в Интернет, въпреки че по сегашния закон на библиотеките се разрешава да предоставят произведения „в печатен вид и по друг начин“, независимо колко некомерсиални. Стигнахме до там, пак да основаваме нелегални читалища и библиотеки и да се надлъгваме с „османлиите“.

И да вметна за сервилните и неграмотни медии, които безкритично папагалски повтарят глупостите на МВР за разбита „книжарница“. Срам не срам, аз научих разликата между библиотека и  книжарница най-късно в първи клас.

Прогноза

Нещата няма да стават по-добре, ще стават по-зле. Аз лично не искам (многократно съм го повтарял) да съм близо до мястото на експлозията (виртуална експлозия, ей, това е метафора, полицаите!), която предстои, неизбежно! Скъпо ще ни излезе!

Ех, ако османлиите се бяха сетили да забранят четенето на книги от библиотека, както и размяната на книги и бяха задължили раята да си купува всяка книга, която чете… (снимката е от тук)

.