Крайно време е да си подредя някъде филмите, които са ми направили впечатление, да ги класифицирам по някакъв начин и да взема да ги препоръчам на някой. Знае ли се, може и на друг да му харесат. Все пак, както ми казва тати: „Всеки има право на лош вкус“, ама може някой да споделя моя лош вкус 🙂
Днес филмчето, което ще бъде лирически герой в това словоизлияние, се казва „Legend of the Guardians: The Owls of Ga’Hoole“. Не е най-специалното, но ми е най-прясното. Снощи то беше на дневен… упс, на вечерен ред.
С две думи – много красив! С още две – много реалистичен, макар совите да приказват. Но всичко е относително. В „Ледена епоха“ Диего рече на Сид: „Не се хаби! Човеците не могат да говорят“.
Филмът проследява вечната борба между доброто и злото, между бялото и черното, макар да имаше и тук елементи на расизъм („чистокръвните ще владеят света“). Хареса ми идеята за брат срещу брата, една кръв, едно цяло, а в същото време толкова антагонистични. Тази история, стара колкото света, явно си заслужава да е вечно актуална.
Филмът не е открил топлата вода. Не се отличава с особена уникалност в сценария и диалога. Но беше изключително красив – цветове, контраст, все едно гледаш живи сови пред себе си, а не рисувани създания. Освен това всичко се развива с небето и те кара да си помечтаеш и ти да си сова за миг, да се порееш на воля, па макар да си от лошите, на които им се пише лошо 🙂
Like this:
Like Зареждане…
Related
