Блогът на Янина

Ако имате желание целият свят да знае къде сте правили любов и какво сте усетили (?), I Just Made Love е вашият сайт! Забавлявайте се, забавлявайте и нас.

Щях да пропусна да споделя, че краят на света е насрочен за днес, 18:00 часа. Така че не се майте, ами си стягайте багажа 😉

Ден 19: Книгата, която никога няма да прочета:

„Ловци на скалпове“ на Майн Рид. Почвала съм я поне 60 пъти и никога не съм стигала дори до средата. Е, може би някой ден ще успея с гордост да затворя задната корица, но…

Ден 19: Надценен филм:

… „Анатомията на Грей“. Честно ви казвам, не разбирам какво му харесват. А цяла субкултура се заформи около него. Той е едно по-бледо, по-мудно, по-мелодраматично и по-никакво копие на „Спешно отделение“. Но „Спешно отделение“ си дойде с времето си. Бе хит. По време на вечеря огромна част от българските домакинства  се разполагаха около масата и, докато хапваха свинско със зеле, мусака, боб с наденица или каквото има, за да им е още по-сладко, гледаха касапските изпълнения на д-р Бентън, д-р Финч, д-р Картър, Д-р Грийн и т.н. И след това се появи „Анатомията на Грей“ и развали целя тертип. Добре, че го има Хаус.

Ден 19 – Песен от любимия ми албум:

Имам си правило – не свързвам дадената песен с конкретен изпълнител. Старая се да не помня имена, е, само дотолкова, че да я открия, когато ми се прислуша. Считам всяко парче като отделен проект (както си е, де), независим от всички останали. Защото примерно аз харесвам Foreigner или Aretha Franklin, или P.I.F., все едно, като цяло, но има техни произведения, които не са ми хич по вкуса. И все пак в последно време любимият ми албум е на The Pretty Reckless Light Me Up, а песника… ами… тази примерно…

Смях 19:

Сутиенът е най-големият социалдемократ – обединява левите и десните, притиска силните и подкрепя слабите.

Учителка:

– Мили ученици, зная, че по време на уроците си пращате един на друг смс-и, защото никой, просто така, не си гледа между краката и се усмихва.

Студент, който учи в театрален институт, писал на родителите си, че в учебния театър му поверили роля на

 женен от 25 години мъж.В отговор баща му пише: „Не се ядосвай, сине, сигурно скоро ще ти дадат и роля с думи!“

Родители неочаквано се връщат у дома и заварват сина си с мацка в леглото:

„Не можаха ли да дойдат минутка по-късно“ – си мисли момчето…

„Е, сега вече ще се ожени за мен“ – хитрува мацката…

„Съвсем е пораснал – време му е да му купя мотоциклет“ – помисля си бащата.

„Боже мой, каква поза е заела – не му е неудобно“ – мисли си майката…

Like this:

Like Зареждане…

Related

Крайно време е да си подредя някъде филмите, които са ми направили впечатление, да ги класифицирам по някакъв начин и да взема да ги препоръчам на някой. Знае ли се, може и на друг да му харесат. Все пак, както ми казва тати: „Всеки има право на лош вкус“, ама може някой да споделя моя лош вкус 🙂

Днес филмчето, което ще бъде лирически герой в това словоизлияние, се казва „Legend of the Guardians: The Owls of Ga’Hoole“. Не е най-специалното, но ми е най-прясното. Снощи то беше на дневен… упс, на вечерен ред.

С две думи – много красив! С още две – много реалистичен, макар совите да приказват. Но всичко е относително. В „Ледена епоха“ Диего рече на Сид: „Не се хаби! Човеците не могат да говорят“.

Филмът проследява вечната борба между доброто и злото, между бялото и черното, макар да имаше и тук елементи на расизъм („чистокръвните ще владеят света“). Хареса ми идеята за брат срещу брата, една кръв, едно цяло, а в същото време толкова антагонистични. Тази история, стара колкото света, явно си заслужава да е вечно актуална.

Филмът не е открил топлата вода. Не се отличава с особена уникалност в сценария и диалога. Но беше изключително красив – цветове, контраст, все едно гледаш живи сови пред себе си, а не рисувани създания. Освен това всичко се развива с небето и те кара да си помечтаеш и ти да си сова за миг, да се порееш на воля, па макар да си от лошите, на които им се пише лошо 🙂

Like this:

Like Зареждане…

Related

04 авг 2010

by weasell
in Шапка на тояга
Етикети:видео, забавно, забранена реклама, клип, красота, реклама

Drop Dead Gorgeous

Rescue

Wedding

Time to change

One Moment

Bus Stop

Die Pretty

The Date

Mission

Like this:

Like Зареждане…

Related

When a child doesn’t read, imagination disappears

Кога спираш да вярваш в приказките?
Какво следва?
Какво се случва с въображението на децата, когато не четат?
Какъв е пътят, когато си неграмотен?
Може ли да нямаш мечти?
Живот ли е без да вярваш в чудеса?

When a child doesn’t read, imagination disappears…

Like this:

Like Зареждане…

Книжарница.
– Здравейте! Търся пътеписа „Няколко дена разходка по българските места” на Иван Богоров.
– Заповядайте. Това е чудесна книга и много търсена. Всеки българин иска да я има в личната си библиотека. А и чух, че издателството има голяма поръчка от Франция за нея и още няколко наши издания.
Много ми се искаше разговорът да протече по този начин, но всъщност беше по-скоро така:
– Здравейте! Търся пътеписа „Няколко дена разходка по българските места” на Иван Богоров.
–  Кой пък е този? Даже не съм го чувала – отговаря служителката.
–  Добре. А имате ли „Как да хванеш богаташ” на…
–  На Дона Спанглър – прекъсва ме тя, – мацката, дето се снимаше в „Плейбой” и имаше нещо с Хю.

Забравените книги ясно показват състоянието на днешната култура. Продавачите в книжарници не знаят кой е Иван Богоров, те не знаят почти нищо за българската литература. Но попитай ги само за нещо с американски привкус – тук за тях няма скрито-покрито, няма ясно-неясно. Как е възможно да не може да се открият в книжарниците и библиотеките български книги, съдържащи народни обичаи и вярвания, а пазарът да е залят с издания за Хелоуин, будизъм или за сексуално обучение на деца до 6-годишна възраст? Дали това е нормално? Средища на културата – но на коя? Накъде върви светът? – към Америка, много ясно. Тук децата вече не се кръщават Иван, Красимира и Калин – остаряло е. Сега са Барбара, Елизабет, Питър.

След предаването „Кога ще ги стигнем американците” българите решихме, че единственият начин за това е да ги копираме, да „крадем” тяхната идентичност и да прилагаме Тяхното на нашата географска ширина. Тази тенденция се наблюдава и в свободното време на хората – TV-то е пълно с реалити шоута (дори думите не са наши) кои вече побългарени, кои директно американски. Big Brother, „Страх”, „Гей, ерген или сгоден”, „Следващият топмодел на Америка”, „Бъди моя бамбина” като следващ сезон на „Джо Милионера” могат ли да обогатят душевността на хората? – едва ли. А видяхме как едното дори погуби човешки живот.

Все едно българинът е неспособен да сътвори, измисли, роди нещо свое, а изглежда дори и не иска. Нали всичко „хамериканско” е по-хубаво, по-сладко. В BG-то хората искат да са американци. Доживяхме до момент, в който да знаеш английски (американски) език и да гледаш филми с надпис “made in USA” без субтитри и дублаж е признак за интелигентност. Глобализацията не е лошо нещо, но при нас се получава заличаване на една култура и даване пълна власт на друга. Докога?

Народът ни е жаден за култура, но пие само Фанта и Спрайт, а те не утоляват, а само временно притъпяват и след това засилват жаждата. Кой ще го събуди? Ще има ли в ново време на 1 ноември българинът ново име да зове? Един от създателите на великолепни поетични образци в съвременната българска литература –  Веселин Ханчев – в стиховете си бе определил призванието на съвременния будител:

“За да останеш, за да си потребен,

за да те има и след теб дори,

ти всяка вещ и образ покрай тебе

създай отново и пресътвори.”

Остава само да го намерим, да се събудим, за да можем да възкръснем! България има какво да покаже на света. Добро утро!

Like this:

Like Зареждане…

Първият филм се нарича „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“ и трае около една минута. Прожектира се за първи път на 21 март 1895 г. пред заседанието на дружеството за подпомагане на националната промишленост. През лятото и есента на 1895 г. Луи Люмиер успява да заснеме още няколко 17-метрови, почти едноминутни сюжети с единствената цел да онагледи по подходящ начин възможностите на изобретението си.
С подобна цел братята организират и първата платена публична прожекция, на която присъстват около 40 души, срещу чист доход от 33 франка. Тя се състои на 28 декември 1895 г. в сутерена на парижкото „Гранд Кафе“ и се приема за първата публична прожекция.
Когато Луи Люмиер (1864 — 1948 г.) успява да заснеме „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“, „Пристигането на един влак“, „Къпане в морето“ и „Ковачи“, той неволно става и първият оператор, който показва на света новото изкуство на светлосянката и движението.
В следващите дни пред кафенето се образуват опашки от по няколко метра за прожекциите. Киното се налага изключително бързо в Париж, Лондон, Берлин и Санкт Петербург. Както в големите столици, така и в малките градчета, започват да прожектират отново и отново „Пристигането на влака“, „Закуската на детето“ и „Полетия поливач“.
Първите филми са неми тъй като няма технология, която да позволява синхронизиране на звук и картина. По-късно е използвана музика, за да се предадат емоциите на актьорите. Повече

Like this:

Like Зареждане…