(Hyacinthus)Народно название. В превод от старогръцки означава „Цвете на дъждовете“. Името произлиза от факта, че в своята родина Мала Азия той започва да цъфти в периода на пролетните дъждове. Описание. В Европа са го внесли от Азия преди повече от триста години. Днес съществуват много сортове с едри цветове и разнообразни багри – розови, морави, виолетови и бели. Радва ни с цвят два месеца, цъфти от края на март до май. Достига 20-30 см. Неговите изправени гроздовидни съцветия, отрупани с ухаещи восъчни цветове, не остават незабелязани в двора.
Условия на отглеждане. Зюмбюлът не е претенциозно цвете, то може да расте на слънчеви места или на полусянка. Почвата трябва да е богата на хранителни вещества. Добре е да се тори поне два пъти, веднъж след поникването и втори път при появата на първите цветове. Желателно е това да не става с пресен оборски тор. След като прецъфти зюмбюлът и изсъхнат листата му в края на май, луковиците се изваждат, просушават се и се съхраняват до есента. Луковиците на зюмбюла се вадят от почвата всяка година. Отново се засаждат през октомври. Размножаване. Зюмбюлите се размножават чрез луковици. Всяка година странично на големите луковици се образуват детки. Те се отделят от голямата луковица и веднага се засаждат, започват да цъфтят след 3-4 години. Партньори. Зюмбюлите са сред най-популярните цветя у нас. Те са прекрасни както в двора, така и ако се отглеждат в саксия на закрито. Вече има огромно разнообразие от цветове и видове. Много често от зюмбюлите се правят прекрасни пролетни букети.
