Честито Рождество Христово!

Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем. Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден.

При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар).

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (VI в.) изчислява, че Исус Христос се родил в 754 г. от основанието на Рим. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните. В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата.

В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер – последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари – мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден.

Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества.

Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Във всеки дом коледарите изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.

От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година.

Именици днес са всички носещи имената Христо, Христина, Младен, Радомира, Радомир, Радослава, Радослав, Радостина, Ростислав, Ростислава и Радостин. Честито на имениците с пожелание за здраве и благополучие!

Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем. Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден.

При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар).

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (VI в.) изчислява, че Исус Христос се родил в 754 г. от основанието на Рим. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните. В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата.

В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер – последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари – мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден.

Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества.

Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Във всеки дом коледарите изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.

От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година.

Именици днес са всички носещи имената Христо, Христина, Младен, Радомира, Радомир, Радослава, Радослав, Радостина, Ростислав, Ростислава и Радостин. Честито на имениците с пожелание за здраве и благополучие!

Екипът на Sportal.bg честити на своите читатели Рождество Христово! 

Пожелаваме ви здраве, късмет и повече успехи в професионален и личен план. Коледа е семеен празник, на който всеки отделя време на близките си и нещата, които истински цени. Ние, екипът на Sportal.bg, се надяваме, че с новините, които пишем за вас, правим живота ви по-интересен и по-приятен. 

Честито Рождество Христово!

Екипът на Sportal.bg

Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем. Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар).

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (VI в.) изчислява, че Исус Христос се родил в 754 г. от основанието на Рим. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните. В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата.

В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер – последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари – мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества.

Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Във всеки дом коледарите изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.

От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година.

Именници днес са всички носещи имената Христо, Христина, Младен, Радомира, Радомир, Радослава, Радослав, Радостина, Ростислав, Ростислава и Радостин. Честито на именниците с пожелание за здраве и благополучие!

Весела Коледа!

Християнският свят отбелязва Рождество Христово, денят на който се чества рождението на Божия син – Исус Христос. Раждането на Исус Христос поставя начало на ново летоброене.  Празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер. Рoждеcтвенcкият пpaзник е изpaз нa идеятa, че c paждaнетo нa Иcуc Xpиcтoc пpед вcеки вяpвaщ чoвек cе oткpивa възмoжнocттa дa пocтигне чpез вяра и христоподобен живoт cпacение нa душaтa cи. Светският еквивалент на този празник се нарича Коледа. Коледа бележи и края на великите пости затова за разлика от предходната вечер – Бъдни вечер, на трапезата присъстват месото и ястията от животински продукти. Трапезата не се вдига цял ден. Коледните празници продължават до Стефановден – 27 декември.
На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христо, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Радослав и техните производни.

Екипът на „Смолян Днес!“ Ви пожелава една вълшебна Коледа изпълнена с надежда и много късмет! Нека домовете и сърцата Ви са изпълнени със здраве, любов и топлина!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Честито Рождество Христово ! Желаем Ви най-вече здраве, любов и семейно щастие на Вас и Вашите близки. Бъдете по усмихнати, по-смирени и запомнете дори и трудностите са изпитания за духа и тялото. Весел и прекрасен празник на всички !
Коментари

Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем. Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар).

Рождество Христово слага начало на ново летоброене. Създателят на новото летоброене, римският монах Дионисий (VI в.) изчислява, че Исус Христос се родил в 754 г. от основанието на Рим. Рождество Христово е граница във времето и празник на празниците за християните. В ранното християнство празникът Рождество Христово няма устойчива дата.

В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер – последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари – мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества.

Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят. Във всеки дом коледарите изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година.

Именници днес са всички носещи имената Христо, Христина, Младен, Радомира, Радомир, Радослава, Радослав,Радостина, Ростислав, Ростислава и Радостин. Честито на именниците с пожелание за здраве и благополучие!