Рождество Христово

Чстито Рождество Христово от Драгалевския манастир, мили приятели! Нека любовта на Богомладенеца да намери пристан във всяко сърце и във всеки дом! Нека Неговата светлина и Неговият мир да радват и да топлят душите ни, когато навън е мрачно и студено! Христос се роди! С една уста и с едно сърце да хвалим и да възпяваме нашето Слънце на правдата и нашия Изгрев от висините – Предвечния Бог и Спасител! Амин!

Музикална адаптация и изпълнение на църковни песнопения (тропар, кондак и кратко славословие) към преведен текст от църковноклавянски език на български от монахиня Серафима.

Рождество Христово

191

Публикувано на 10 декември, 2014 от

maqo

Рождество Христово

Покажи още

Празнува се на 25, 26 и 27 декември – датите са постояини. Коледа е празник за всички хора, за млади и стари, за бедни и богати.
Това е празник на радостта, радостта от раждането на Христос Спасителя. Това е възможността да дадеш любов и да получиш любов.
По стара българска традиция Коледа се празнува с особена почит у всяко семейство. Трапезата след Бъдни вечер е една от най-богатите. На нея се поставя всичко, което е родила земята ни. Само коледната нощ може да покаже тази магия, когато се очаква да пристигне Дядо Коледа. Под блесналата елха се поставя подаръче за всеки – може да е малко, но от сърце. След студената зимна нощ зеленината е символ на една нова надежда. Украсете масата с елхови клончета, със запалени свещи. Сервирайте на най-красивата покривка, с най-хубавите прибори и сервизи. Пригответе вкусна храна, подредете естетично блюдата, за да бъде на всички приятно.

GD Star Rating a WordPress rating system

Рождество Христово, 10.0 out of 10 based on 1 rating

Всички ние много обичаме Коледа – заради празничното настроение, веселите срещи с роднини и близки, приготвянето и получаването на подаръци. Но всъщност цялата празнична организация така е изместила същността на почитаното събитие, че понякога забравяме самата история на Христовото рождение. Затова ние ви я припомняме.

Иисус Христос идва на Земята, за да изкупи човешките грехове и да спаси всички Божий чеда. С неговата поява се слага началото на нова ера за човечеството. Смята се, че първата църковна служба на празника се провежда през 5 век.

На 25 декември (на 7 януари – по юлианския календар) честваме раждането на Божия син – Иисус Христос. Негова майка е Мария – св. Богородица. Мария още от малка била посветена в християнската вяра, страстно я защитавала и се учела на мъдрите й закони. Тя била нарочена за Божия невеста и износила Божия син. Това се случило чрез т.нар. непорочно зачатие. Неин съпруг бил дърводелецът Йосиф, потомък на Давидовия род.

Библията и по-точно Евангелията на Лука и Матей разказват, че Мария ражда Иисус в пещера край Витлеем. Йосиф бил родом от този град. Със съпругата му пристигнали там от Назарет. Тъй като двамата не могли да открият къде из града да се подслонят, били принудени да се скрият в пещерата. В мига, когато бебето се появило на бял свят, в небето пламнала необикновена звезда – Ветлеемската комета, която известила на всички миряни, че Синът Божий се е родил. Първи успели да го зърнат близките пастири. Всички искали да се поклонят на Спасителя, като това сторили и Тримата източни царе, които отправили своите благопожелания. В някои части на Западна Европа, както и в Америка, Австралия, Латинските страни и др., техният ден се чества на 6 януари и именно тогава се слага край на коледните празници.

Кръста в базиликата Рождество Христово във Витлеем. Смятана за най-старата и действаща църква в светите земи. Според преданията построена на мястото на пещерата в която е роден Исус.

 Релеф с избражения от живота на Исус. Барелеф от катедралата Нотър Дам дьо Шартър

Рождество Христово е един от най-важните гристиански празници в чест на раждането на Исус Христос във Витлеем. Той се празнува като държавен празник в повече от 100 страни в света. На 25 декември Рождество Христово празнуват не само католиците, но и голяма част от православните християни, лютераните и други протествантски течения на християнството.

Първите сведения за празнуването на Рождество от християните са от 4 век.  Въпросът за реалната дата на раждането на Исус Христос е спорен и нееднозначно решен от църковните автори. Възможно е изборът на 25 декември да е свързан с езическият слънчев празник „Раждане на непобедимото слънце“, който след приемането на християнството в Рим се напълнил с ново съдържание.

Съгласно една хипотеза, изборът на датата за Рождество е в едновременното празнуване от ранните християни на Христовото зачатие и Великден. Съответно, в резултат на прибавяне към тази дата (25 март) на 9 месеца, Рождеството излиза да е в деня на зимното слънцестоене.

Празникът Рождество Христово има 5 предпразничнични дни и 6 следпразнични. В края на предпразничните дни, или в навечерието на празника (24 декември) се съблюдава строг пост. Постът завършва с появяването на първата вечерна звезда в небето. Рождественските богослужения се извършват три пъти: в полунощ, по изгрев и през деня. В 13 век, по времето на свети Франциск Асизки, се появява обичаят да се поставят в храма за поклонение ясли, в които се разполага фигурка на младенеца. С времето ясли започнали да поставят не само в храмовете, но и в домовете.

Църковните и народните обичаи хармонично се преплели с Рождество Христово. В много страни е разпространено коледуването – ходенето на деца и младежи по домовете и пеенето на песни и пожелания. В отговор коледуващите получават различни лакомства, кравайчета, плодове. Действието се съпровожда с шумно веселие. Първоначално църквата осъжда този обичай като езически, но постепенно ста част от традицията на празника.

За остатъци от култа към слънцето в рождественските обичаи свидетелства традицията на запалване на огъня в домашното огнище – „рождественски бъдник“. Бъдникът бил обект на различни церемонии – посипвали го със зърно, поливали го с мед, вино, масло, поставяли на него късчета храна, обръщали се към него като към живо същество.

С разпространението на християнството в централна и северна Европа възникнал обичаят да се украсява елха с разносветни топки – тя символизира райското дърво с изобилните плодове.