Тези дни Stones Rumo започна работа по една специална поръчка – изработка на бюст на прекрасния български поет Димчо Дебелянов. За изпълнението и крайния резултат, ще имаме възможност да разкажем съвсем не след дълго, през някой от летните месеци.
А сега, идва ред за няколко изречения българска история. Съвсем стегнато – свежа глътка за душата.
Когато вишните цъфтяха,
от нежний мирис упоен,
под тях почивах и ветрецът
прах цветен сипеше над мен…..
И докато, някъде там, в горните класове, часовете по
литература ме напрягаха и задължаваха да разсъждавам наизуст, сега четейки Дебелянов просто
се наслаждавам…
Дебелянов е роден в Копривщица (28 Март 1887 г.) с малко име
Динчо. По-късно живее и учи в Пловдив и София. Животът му е съвсем нелек и
съпътстван от много лишения. Някъде около 19-та му година (когато вече е в
София), започват да се появяват негови творби в редица литературни издания.
Безкрайно талантлив, Дебелянов остава неоценен и не му е дадена възможността,
приживе, да намери достойно място в българската литература.
Загива на 30 Септември 1916 г., като командир на рота – в битка
срещу англичаните, по време на Първата световна война. Погребан е в двора на
българската църква в Демир Хисар (Валовица, днешна Гърция), а по-късно, костите
му са пренесени в родната Копривщица (смъртта му остава обгърната в тайна,
твърдейки се, че Димчо е пожертван, но от кого и защо, историята, за сега, не разкрива).
Името на Димчо Дебелянов носят:
морски нос от северозападната страна на остров Робърт, Антарктика (името „Дебелянов нос” официално е дадено на 12 Август 2008);
редица училища в родината ни – в Белене, Благоевград, Варна, Говедарци, Ихтиман, София и др.
И тази пролет, в двора на къщата-музей на Димчо Дебелянов в
Копривщица, бяха засадени няколко дръвчета – вишни, превърнало се в традиция през
последните няколко години.
С продължение…
