Още за четене“Секс в спешни случаи и други отчаяни мерки“, или истината за ООН от Ирина НоваковаБляскавите фасади често крият грозни факти и ООН не е изключение, доказва този свеж, но ужасяващ мемоар на трима бивши миротворци. Те се срещат в Камбоджа през 1993 г., където под непрекъснат риск от атака на червените кхмери купонясват, карат сърф и организират първите демократични избори. Работата им в ООН ги отвежда и в други горещи точки като Босна, Либерия, Хаити и Сомалия, за които разказват истината такава, каквато не я дават по телевизията.Книгата не спестява нищо от ежедневието на тези мисии – от бурните пиянски нощи, безразборния секс, циничното отношение към местните и масовото нарушаване на правилата. Бившите миротворци с готовност описват възможностите за получаване на по-голяма заплата чрез попълване на погрешна информация.Особено пикантно е описанието на българските сили в Камбоджа: „Всички мразят българите – батальон престъпници-лунатици, които пият като моряци, изнасилват местните жени и постоянно трошат джиповете на ООН.“ На тях е посветена цяла глава. Предвид тези разкрития не е чудно, че ООН се опита да спре издаването на книгата и заплаши с уволнение двама от авторите, които все още работят за организацията. Мемоарът е ярко доказателство за проблемите в ООН, изправена не само пред хуманитарни кризи, а и пред чисто човешките слабости на собствените си служители.Emergency sex and other desperate measures: a true story from hell on Earth, Кенет Кейн, Хайди Посълуейт и Андрю Томсън, изд. Miramax Books, 2004
ачалото на „Нов живот“ е трудно, ужасно монотонно и сякаш казващо нищо. Още от първото изречение става ясно, че героят е прочел една книга, която е променила живота му завинаги. Това внушение заема около 1/3 от „Нов живот“: истанбулски младеж (Осмян бей) се влюбва от пръв поглед в красивата си състудентка (Джанан). Виждайки в ръцете й книга, той решава да я прочете и по този начин да се запознае с момичето. Осман бей, който по принцип е объркан от размишления за смисъла на живота и щастието и се лута в цветните си детски спомени, започва да си мисли, че тази книга е писана за него.
Историите в нея му напомнят на рисуваните от неговия чичо Ръфкъ железничаря (за смели турски момчета, побеждаващи лошите на тяхна територия, разбирай Дивия запад и каубои). Всичко това му въздейства внезапно и той решава да изостави досегашния си и да поеме към нов живот.
За целта отива до автогарата, откъдето без посока (в буквалния смисъл), от автобус в автобус се опитва да достигне до описания в книгата свят и до любимата Джанан. По пътя Осман бей вижда неща, които го връщат към детството му, като сладкишите „Нов живот“, които чичо му Ръфкъ приготвя.За да стане плетеницата пълна, в едно от пътешествията си Осман среща Джанан, за да се влюби окончателно в нея и така да поеме към поредното си пътуване – този път към любовта, което обаче завършва с неуспех.
В крайна сметка Осман бей ще разбере, че нищо до момента не е било случайно. Това ще стане, след като е преполовил си живота си (прекаран в търсене и пътуване), когато, седейки с новата си жена и новата си дъщеричка, ще се тюхка за това, че е търсил дълбок смисъл там, където внушенията са плитки като квартална локва.
Освен Осман бей и Джанан книгата вдъхновява и маса други младежи, които също тръгват да търсят дълбокия смисъл на посланията й. В крайна сметка се оказва, че автор на книгата е самият чичо Рафкъ. Колко оригинално, нали?
„Нов живот“ може да се определи като книга (една от многото) за търсенето на смисъла на живота. Мотив философски и многократно експлоатиран, който най-често завършва своето развитие в заключение, че смисълът е в любовта. Очаквах това да се случи и тук, въпреки че на детето в мен му се искаше повече екшън и по-малко философстване. И то се случи. Някъде на финалната права на романа, но след него се случи и едно наистина добро включване на Памук, което обърна на 360 градуса разочарованието от иначе слабата история. Именно това включване донякъде може да оправдае и четенето на тази книга.
„Нов живот“, Орхан Памук, изд. „Еднорог“, София, 2008 г.
