Моя
Дао от “Ин“ към “Ян“
е
толкова сложен, колкото,
сложна
е плетеницата на
Символа
на самия Дао!
Тодор Миков
/ 道
дао
(тао) Пътят
, калиграфия в стил 行書
кзигшу
/
Даоизмът
е философия,
която проповядва хармония
във
всичко, представена от съюза между
безпорядъка и законността, отрицателното
и положителното, земята и небето чрез
символа:
РАЗГОВОР
С БОГА
/
Петнадесети разговор /
Моя
Дао /Път/ от „Ин“ към “Ян“
Тази
сутрин станах рано и с кафе в ръка, седнах
на терасата за да посрещна Изгрева на
Слънцето, след като цяла нощ пътувах с
мислите си в сънищата из тъмната сянка
“Ин“ на моя живот и сега, /събуждайки се от сън/ прекрачвам
прага на Светлината на новият ми живот
– “Ян“. Преди изгрева облаците бяха
като запалени огньове и озаряваха
събуждащата се Природа над град Кърджали
/България/, където живея. Глътките кафе
събуждаха всяка клетка в отпуснатото
ми и още спящо тяло. С удивление гледах
огнения диск, които бавно се изкачваше
по хребета на Родопите и кацна на
хоризонта със цялото си величие. Слънцето ми се усмихна със златистата
си усмивка и сякаш поклати с глава за:
“Добро утро“. Аз също се усмихнах и му
махнах с ръка за поздрав. Слънцето се
оглеждаше върху спокойните води на
язовир “Студен кладенец“ и разпръскаше
весело лъчи над събуждащият се град.
Така навлязох в Светлината на моя “Ян“
и си пожелах да няма по вече “Ин“ –
тъмнина в душата и в сърцето ми …
-И
как го постигна този успех? – усмихна се
Той и седна до мен.
-Първо
с Твоята помощ! – усмихнах се, също и аз.
Чувствах се щастлив, че Той е до мен …
-Аз,
никога не Съм се отделял от теб, сине! –
прочете мислите ми Той.
-Знам!
Няма секунда в която да не съм чувствал
присъствието Ти и успеха за излизането
ми от “Ин“, го дължа именно на Теб и
сега …
-Заедно
влизаме в светлината на “Ян“ – отново
прочете мислите ми Той и пак се усмихна
– Освен Моята помощ, кажи ми : Как
пропътува твоя Дао /Път/ от “Ин“ към
“Ян“?
-Но
… – очудих се аз.
-Знаеш,
че Аз знам всичко! Разкажи го така, че и
други, като теб САМИ ДА СИ ПОМОГНАТ! –
насърчи ме Той.
-Да!
В началото бях в страшно и в безизходно
положение: Както знаеш стана скандал и за да го потуша се прибрах тук. Колкото и да
се мисля за праведен, осъзнавах, че
допускам грешки, но за мен това беше
изходът да се сложи край на мамонизмът
в нашето семейство и бях решил по-вече
да не се връщам обратно – също голяма
грешка. Обидата и неразбирането от
страна на близките ми хора, замъгли още
по-вече съзнанието ми и затъвайки в
тъмнината, чувствах как “Ин“ сковава
с невидимите си вериги моят разум. Това
беше един мъчителен период в живота ми
и не знаех изхода и пътя за излизането
ми от това състояние. Чувствах клаустрофобия
/страх от затворено пространство/ в
къщи, а когато излизах навън се упреквах
какво правя навън, а не съм си в къщи.
Където и да се намирах – срещах самота
и празнота. Просто не знаех какво искам
и бях решил да сложа край на живота си . Непрогледния мрак на “Ин“ ме
сковаваше още по-здраво в желязната си
прегръдка и още по-силно ме задушаваше.
Първата искрица в съзнанието ми дойде да направя ремонт в себе си! Ами
да! Аз /самият/ се нуждаех от ремонт на
моята душа и от корекция на философията
ми за живота! Нуждаех се от ремонт, но
от къде да започна? Не знаех! Тъмнината
на мрака не ми позволяваше да прогледна
и се питах – къде да търся светлината
и накрая я открих, че: Светлината беше
в мен самия и силната ми вяра в Теб /Бог
отново се усмихна/. Тогава си създадох
блог в интернет и започнах да пиша почти
всеки ден – статия след статия. Така
неусетно, започнах да се заседявам в
къщи, почти през целия ден и само вечер
излизах в новия парк: “АРПЕЗОС – СЕВЕР“
за да изпратя залеза на слънцето, като
винаги си пожелавах: Утрешния ден да е
по-мъдър от днешния! Така започнах да
свиквам със самотата и да осмислям по
някакъв начин живота си и накрая се …
-Обърна към Мен, като започна да пишеш
поредицата: РАЗГОВОР С БОГА т.е. с Мен!
Нали? – отново прочете мислите ми Той.
-Да!
Така е! Защото, това беше единствената
ми здрава връзка с Теб и за да не се
чувствам самотен! – бях максимално откровен с Него
– Тогава прозрях, че е време да предприема
нещо, за да изляза от тази тъмнина и да
потърся Пътя /Дао/ към светлината на
„Ян“. Не знам как става това, но
започнах да изпадам в медитация – Гледам
навън и сякаш виждам „Ян“ в съзнанието
си. Поглеждам навътре в себе си и виждам
„Ин“. Тогава мислено взех малко
светлина от „Ян“ и осветих за секунди
„Ин“ и чудо: Видях Централната
светлина, която ми посочи /като лъч/ пътя
към „Ян“ и когато анализирах „Ян“
в съзнанието си видях плана на Бог /Твоя
план, респективно и моя план/ и чудо:
„Ин-Ян“, означават Бог /Той отново
се усмихна/ само, че разделено на две –
за да ни има и нас /хората/! И какво се
получи, че от едната страна съм аз – „Ин“,
а от другата е Бог – „Ян“, като
същевременно СМЕ ЕДНО ЦЯЛО. Ако Ти виждаш
Света /Твоето творение/ по един единствен
начин, то ние /хората/ го виждаме с
различни очи т.е. едни го виждат като
„Ин“/като беше в моя случай/, а други
го виждат като „Ян“. И като анализирах
сегашното си състояние в сянката на
„Ин“, реших, че е време да премина
към светлината на „Ян“. Това прозрение
ми отне много време и остана само: Как
да намеря пътя! Защото щях да знам и: Как
да подредя живота си! Пътя ми беше
толкова сложен, колкото сложна е
плетеницата на самия Символ на Дао /виж
символа горе над статията/.
-Правилно!
И после? – попита ме Той.
-После,
като, че ли беше по-лесно …
-Как?
Не те разбирам? – отново ме попита Той,
очудено …
-Ами,
чисто и просто – Аз се доверих на Теб и
разчитах на Теб! Само в Теб беше моя
изход и с Твоята безрезервна помощ Ти
ме спаси и ето ни и двамата пред Изгрева на Слънцето – „Ян“.
-Умно!
– засмя се той – светло ли ти е на
душата?
-Да!
-А сега ти Желая в този Първи ден в
„Ян“ да се сбъдне най-съкровената
ти мечта.! Обичам те, сине! – изчезна Той
и аз останах сам със себе си …
Тодор Миков
