от вас идеята – от нас чертането
Ние не предлагаме само готови решения. При нас клиентът може да прояви фантазия и да си позволи да бъде капризен. а ние от своя страна ще визуализираме идеята му. Ето така изглеждат проектите, когато току-що са се прехвърлили върху работния лист.
Нашата основна дейност е изработката на надгробни паметници, скулптури, бюстове, барелефи, маси и пейки, камини, фонтани и всякакви изделия от мрамор и гранит. Също така работим по скица или снимка.
Нашата основна дейност е изработката на надгробни паметници, скулптури, бюстове, барелефи, маси и пейки, камини, фонтани и всякакви изделия от мрамор и гранит. Също така работим по скица или снимка.
Нашата основна дейност е изработката на надгробни паметници, скулптури, бюстове, барелефи, маси и пейки, камини, фонтани и всякакви изделия от мрамор и гранит. Също така работим по скица или снимка.
Нашата основна дейност е изработката на надгробни паметници, скулптури, бюстове, барелефи, маси и пейки, камини, фонтани и всякакви изделия от мрамор и гранит. Също така работим по скица или снимка.
Тези дни Stones Rumo започна работа по една специална поръчка – изработка на бюст на прекрасния български поет Димчо Дебелянов. За изпълнението и крайния резултат, ще имаме възможност да разкажем съвсем не след дълго, през някой от летните месеци.
А сега, идва ред за няколко изречения българска история. Съвсем стегнато – свежа глътка за душата.
Когато вишните цъфтяха,
от нежний мирис упоен,
под тях почивах и ветрецът
прах цветен сипеше над мен…..
И докато, някъде там, в горните класове, часовете по
литература ме напрягаха и задължаваха да разсъждавам наизуст, сега четейки Дебелянов просто
се наслаждавам…
Дебелянов е роден в Копривщица (28 Март 1887 г.) с малко име
Динчо. По-късно живее и учи в Пловдив и София. Животът му е съвсем нелек и
съпътстван от много лишения. Някъде около 19-та му година (когато вече е в
София), започват да се появяват негови творби в редица литературни издания.
Безкрайно талантлив, Дебелянов остава неоценен и не му е дадена възможността,
приживе, да намери достойно място в българската литература.
Загива на 30 Септември 1916 г., като командир на рота – в битка
срещу англичаните, по време на Първата световна война. Погребан е в двора на
българската църква в Демир Хисар (Валовица, днешна Гърция), а по-късно, костите
му са пренесени в родната Копривщица (смъртта му остава обгърната в тайна,
твърдейки се, че Димчо е пожертван, но от кого и защо, историята, за сега, не разкрива).
Името на Димчо Дебелянов носят:
морски нос от северозападната страна на остров Робърт, Антарктика (името „Дебелянов нос” официално е дадено на 12 Август 2008);
редица училища в родината ни – в Белене, Благоевград, Варна, Говедарци, Ихтиман, София и др.
И тази пролет, в двора на къщата-музей на Димчо Дебелянов в
Копривщица, бяха засадени няколко дръвчета – вишни, превърнало се в традиция през
последните няколко години.
С продължение…
Присядам на каменната пейка и ми се иска да е вечно Май. Земята, потънала в зелено е същинска райска градина. Прекрасно е! Усещам хладината на мрамора. Представям си как само след 2 месеца пейката ще е събрала много лятна топлина и съвсем няма да се сещам, че сядам на камък. И нали е Май, а аз се усещам като в Рая, продължавам да си мисля за неговите обитатели, за Адам и Ева и райския живот. Къде ли е бил този Рай? Дали щеше да е достатъчен за всички ни днес, ако Адам и Ева бяха останали в него? Казваме, че добрите хора отиват в Рая. Интересно защо Рая е в отвъдното? Адам и Ева в отвъдното ли са живели или Рая след евиното прегрешение е „заключен“ за простосмъртните, тоест за техните земни дни? …
Чудна пейка! Какви мисли само. За миг ме отведе далеч…
Към раздел Маси и пейки в нашия сайт.
Природата е щедра и ни е дарила част от слънцето. Да, за огъня става дума. Благословила е с познание хората, още в съвсем ранни времена, за да могат да го ползват. Знаете ли, че дори най-древните обитатели по нашите български земи (новокаменна ера, 7 в. Пр. Хр.), са се радвали на домове с огнища? Вероятно последните са били съвсем прости, но огънят, предполагам, се е чувствал също толкова удобно, колкото и в мраморната камината на някой Луи.
Прекрасно е, когато в един дом можем да го имаме – но истински огън в истинска камина, а не такъв от бутафорна камина-картинка с дистанционно и регулируема степен на пламъка.
Към Раздел Камини от нашия сайт.
снимка на скулптурата: модел S-01
Ще ви разкажа една легенда. За Пегас. Защо точно за него ли? Ами, защо не.
Бил безумно красив, бял и хвъркат. Пегас живеел в гората Хеликон. Същата тази гора, в която царувал Зевс и където живеели музите. А Нарцис помните ли го? Изворът, в който се е оглеждал, също бил в Хеликон.
И все пак, разказа беше за Пегас. Името му означава извор, защото според легендите, където тропнел с копито, бликал извор с чиста вода.
Но да започнем от по-рано.
Посейдон, богът на морето, се влюбил в Медуза – пазителка на храма на Атина. Веднъж Посейдон съблазнил Медуза в храма, а Атина като разбрала се ядосала много и проклела Медуза да живее изолирана на горгоновия остров. Превърнала я в чудовище с ужасно лице и змии вместо коса. И всеки, който погледнел лицето ѝ, се превръщал в камък.
Когато зевсовия син, Персей, убива злата Медуза Горгона, от кръвта на Медуза излиза Пегас. Той отлита за Хеликон, където деветте музи се грижели за него.
Години по-късто Атина намира Пегас и го подарява на Белерофон. Заедно с коня му дава и златни юзди, с които да може да го укроти. Двамата станали неразделни приятели. С помощта на Пегас, Белерофон успява да победи триглавото чудовище Химера. Белерофон се възгордява от своите успехи и решава, че трябва да стигне до домът на боговете – планината Олимп. Но Зевс наказва Белерофон за неговата арогантност и ги разделя с Пегас. Пегас става любим кон на Зевс и носел оръжията и мълниите на бога.
Пегас станал приятел и с Персей. Ако сте забравили, това беше синът на Зевс. Веднъж, докато яздели над Средиземно море, съзряли красива девойка, завързана на скала, а от страни водна змия се приготвяла да я изяде. Момичето се казвало Андромеда, дъщеря на етиопската кралица. За да предпази Етиопия, кралицата я придала в жертвоприношение на морската кралица. Персей спасил Андромеда и не след дълго двамата се оженили.
Атина подарила на Пегас златна юзда, за да може да се бори със злото. По-късно го завела и до Юпитер, където Пегас теглел каляската му.
Богинята на зората, Аврора, също понякога яздела Пегас, за да може да успее да смени настъпването на ноща с деня.
Пегас бил обичан от боговете. Като отплата за преданата служба, Зевс създал съзвездие за крилатия кон в деветото небе на земята.
Още скулптури.
Тазгодишния Юли е зноен. Повече от колкото ми се иска. Разхлаждам душата си с няколко прекрасни кадъра на фонтани.
Фонтана Ди Треви – свързващ 3 улици (tre vie) в центъра на Рим, от където получава името си
Този изкусен фонтан е построен през далечната 1762 г. По средата му величествено е застанал бог Нептун, а от двете му страни има по една женска фигура – Изобилие и Здраве.
Има различни поверия, свързани с фонтана. Едното гласи, че ако човек хвърли монета в него, някой ден отново ще се завърне в Рим. Според друго, ако двама влюбени хвърлят заедно две монети, ще бъдат орисани на вечно щастие, ако хвърлят три – скоро ще се оженят или ще се разделят завинаги…И въпреки, че хвърлянето на монети е забранено, стотици туристи ежедневно го правят, а събраните суми отиват за благотворителност.
Друг фонтан в Рим – Грозната лодка
Според легендата папа Урбан VIII пожелал фонтана да бъде поставен на това място (центъра на Рим), след като е бил впечатлен от лодка, която е била довлечена от наводнение на река Тибър.
Фонтаните във Вила д’Eсте – културно наследство на Юнеско
Вила д’Есте е един от най-впечатляващите паркове в Европа, намиращ се в Тиволи – на 30 km от Рим. Едно вълшебно място, олицетворение на ренесанса.
В градината има 11 нива на водни атракции.
За да се потопите в магията на Тиволи, отидете тук.
И два родни, в Пловдив
Пеещият
и този до „копчетата“
Почивка край фонтана – свежест в горещия Юли. Дава приятна прохлада.
