През последните няколко десетилетия малкото селце Рен льо Шато в Южна Франция се превърна в източник на няколко сензационни конспиративни хипотези. Всичко започва през 50-те години на ХХ век, когато плъзват слухове за заровено съкровище, открито от свещеник през XIX век. Постепенно мълвата създава цяло тайно общество, известно под името ,,Приорат на Сион“, Мария Магдалена, Свещения Граал и рицарите тамплиери. Мистерията от Рен льо Шато привлича вниманието на световната общественост след сключването й в книгата на Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн ,,Светата кръв и Свещеният Граал“ (1982). След публикуването на популярния трилър на Дан Браун ,,Шифърът на Леонардо“ (2003) селището се сдобива с митична слава. Дали все пак зад цялото това множество противоречиви информации и безброй конспиративни хипотези, свързани с Рен льо Шато, се крие някаква истина?
Селището Рен льо Шато е възникнало около местния замък в департамента Од, района на Лангедок-Русийон, в южната част на Централна Франция. Разположено е живописно на хълм с изглед към долината на р. Од и село Куиз. Районът на Лангедок има богата история, започваща от основаните тук финикийски и древногръцки колонии, а по-късно – селища на келти, римляни, вестготи и сарацини. Прочува се и с катарското еретическо движение, смазано жестоко от Римокатолическата църква през XIII век. Но свидетелствата в Рен льо Шато то този период са ограничен брой. Една от малкото исторически постройки е неголямата църква в романски стил ,,Св. Мария Магдалена“, датираща от X или XI век, която може би е била издигната върху по-стар храм на същото място.
През 1885г. в селото пристига свещеник на име Беранже Сониер и заварва църквата в руини. По време на службата си като онорийски свещеник тук Сониер възстановява постройката, като добавя нови статуи и витражи, както и мистериозния надпис над централния вход, гласящ: ,,Terribilis est locus iste“ (,,Това място е страшно“). Отчето обновява и няколко други сгради в селото и предприема още амбициозни строежи, като този на личната си библиотека, наподобяваща Кулата на Давид в Йерусалим (Кулата Магдала), както и на импозантен дворец (Вила Бетани), които завършва през периода 1901-1902г. Според мълвата именно по време на тази строителна дейност, през 1887г. Сониер прави невероятното си откритие.
Когато премества голям каменен блок, представляващ част от олтара на църквата, свещеникът открива, че колоната, подпираща блока, е куха и съдържа четири пергаментови ръкописа. Два от тях представляват родословни дървета, а другите два са написани с шифровано писмо, което Сониер изпраща в Париж за разчитане. Едното от посланията в текстовете гласяло: ,,A Dagobert II Roi et a Sion est ce tresor et il est la mort“ (,,Това съкровище принадлежи на крал Дагоберт II и на Сион и то(й) почива тук“). Тези послания били написани от абат Антоан Бигу, който бил енорийски свещеник на селото век преди пристигането на Беранже. Сониер продължил изследванията си в църквата и около нея и открил друг мистериозен каменен блок под църковния под, подробностите за който запазил в тайна.
Постепенно се породили съмнения как е възможно един беден селски свещеник да си позволи да финансира толкова мащабни обновителни работи. За съжаление Сониер умира от сърдечен удар през 1917г., като преди това разкрива тайната на невероятното си богатство само на икономката Мари Денарно, която на свой ред обещава да я пази до смъртта си. Едва на смъртния си одър тя трябва да я сподели с Ноел Корбю, на когото продава имението на Сониер през 1946г. За зла участ Денарно също получава сърдечен удар, който не й позволява нито да говори, нито да пише и тя си отива от този свят през 1953г., като заедно с нея е погребана и тайната. Междувременно се водят ожесточени спорове относно произхода на несметното богатство на свещеника, но никой не е в състояние да даде някакво задоволително обяснение.
През 1982г. излиза от печат доста противоречивата книга на Майкъл Бейджунт, Ричард Лий и Хенри Линкълн ,,Светата кръв и Свещеният Граал“. Основната сензационна хипотеза, лансирана в тази книга, гласи, че Сониер е открил в Рен льо Шато документи, доказващи оцеляването на Иисус Христос след Разпятието и преместването му в Южна Франция заедно с Мария Магдалена. Тук на тях им се родила дъщеря на име Сара, която дала началото на род, управлявал по-късно Южна Франция като Меровингска династия. Този род бил закрилян от рицарите тамплиери, а по-късно от свободните масони – тайното общество, наричащо се Приорат на Сион, което уж било създадено в Йерусалим по време на Първия кръстоносен поход и което имало сред членовете си такива знаменитости, като Леонардо да Винчи, Исак Нютон, Виктор Юго и Клод Дебюси. В книгата ,,Светата кръв и Свещеният Граал“ се твърди също, че Сониер е открил в Рен льо Шато именно Свещения Граал, но той не бил легендарната чаша, в която била събрана Христовата кръв, а представлявал линията на кръвно родство – на старофренски сангреал (кралска кръв). Според авторите на книгата тази невероятна тайна – разкритието, което би преобърнало християнството с главата надолу – била опазена в продължение на две хиляди години от мистериозни Приорат на Сион.
Един от авторите на спомената книга, английският писател и актьор Хенри Линкълн, твърди, че бил повлиян в работата си по нея от заглавието на книга, излязла през 1967г. – ,,Прокълнатото съкровище от Рен льо Шато“ (,,Le Tresor maudit de Rennes-le-Chateau“) на френския писател Жерар дьо Сед. В нея се разказвала популярната история на Сониер и неговото мистериозно откритие почти във вида, в който ни е известна и днес, и тя повлияла сериозно върху съдържанието на ,,Светата кръв и Свещеният Граал“.
През 2003г. Рен льо Шато става още по-популярно място. Макар в трилъра на Дан Браун никъде да не се споменава за Рен льо Шато, в него са използвани много от елементите на мистериозната история на Сониер, въведени в употреба от книгите ,,Прокълнатото съкровище от Рен льо Шато“ и ,,Светата кръв и Свещеният Граал“. В ,,Шифърът на Леонардо“ четем брака на Исус и Мария Магдалена, за хипотетичното родословно дърво на Христос, както и за Приората на Сион; дори един от героите на романа се казва Сониер. Голямата популярност на книгата на Дан Браун и до днес привлича хиляди туристи в Рен льо Шато.
След като става ясно, че първоначалната популярност на Рен льо Шато се дължи на книгата на Жерар дьо Сед (,,Прокълнатото съкровище от Рен льо Шато“), е редно да се запитаме, откъде той е почерпал информацията за Сониер и невероятното му откритие? Има ли документи, които да потвърждават истинността на разкритата уж в Рен льо Шато важна тайна? За съжаление на любителите на хипотезите за конспирации, истинската история за Рен льо Шато започва едва през 1956г. и то със споменатия Ноел Корбю. Шрез 1946г. Корбю купува имението на покойния Сониер, което включва Вила Бетанин и Кулата Магдала, и през 1955г. отваря ресторант във Вила Бетани, наречена Отел дьо ла Тур. За да привлече посетители в своя ресторант, Корбю започва да разпространява слуховете, все още по-популярни в областта, че през 1892г., при възстановяването на църквата, отец Сониер открил неграменти. Съдържанието на тези ръкописи отвело свещеника до съкровището на Бланш Кастилска (1188-1252), съпругата на Луи VIII Френски. Тази история била популяризирана в местния вестник ,,Ла Депеш дьо Миди“ под формата на интервюта с Корбю и с брат му Шарл, публикувани между 12 и 14 януари 1956г. Тези сензационни материали правят селището национално известно и туристи, екипирани с уреди за търсене на съкровища, се стичат в него. Един от тези, които са привлечени от легендите за Рен льо Шато, е французинът Пиер Атанас Мари Плантар.
През май 1956г. Плантар с още трима приятели основава в град Анемас, Източна Франция, ,,Приорат на Сион“ (,,Prieure de Sion“). Групата замиства това име от местното название Монтан дьо Сион (Планината Сион) – планина, намираща се южно от Анемас. Нейната привидна цел е да организира сеанси на духовно усамотение на въпросната планина, но истинските й планове били да засили предлагането на квартири на достъпни цени в района. Плантар имал доста противен характер, освен това бил фантазьор с десни идеи и преди това организирал националистическото дружество ,,Алфа Галатес“, а също така прекарал известно време в затвора за измами и злоупотреби. Неговият Приорат на Сион скоро преустановил дейността си, като успял да публикува десетина съобщения в пресата и почти нищо друго съществено, но това не било последното проявление на Пиер Атанас Мари Плантар.
Той мечтаел да играе важна роля във френската история. За да реализира тази своя амбиция, създал сложна и ексцентрична схема, според която се представял за потомък на кралска династия – последния от Меровингите – и като такъв настоявал, че е последният, в чиито вени тече свещената кръв на Исус, а освен това, че е и законният наследник на френския трон. През 60-те години на ХХ век той възстановил дейността на Приората на Сион и като адаптирал твърденията на Ноел Корбю за откритията на Беранже Сониер в Рен льо Шато. заедно със свои приятели изфабрикувал няколко документа – така наречените ,,Тайни досиета на Анри Лобино“ (,,Dossiers Secrets d’Henri Lobineau“) – които били депозирани във Френската национална библиотека в Париж. Сред документите, съдържащи подправени родословни дървета и шифровани послания, отнасящи се до Приората н Сион, имало и фалшиви средновековни пергаментови свитъци, направени то художника Филип дьо Шеризе – приятел на Плантар.
Нека припомним, че твърдението за съществуването на мистериозния Приорат на Сион, описан в ,,Светата кръв и Свещеният Граал“ и в ,,Шифърът на Леонардо“, се основава единствено върху тези изфабрикувани документи. През 60-те години на ХХ век Плантар предава тези ,,документи“ за Приората на Сион на приятеля си Жерар дьо Сед, като му казва, че са истински. Така те се превръщат във вдъхновение за книгата на Сед ,,Прокълнатото съкровище от Рен льо Шато“.
През 2005г. Четвърти канал на Британската телевизия излъчва документална поредица, озаглавена ,,Истинският шифър на Леонардо“ (,,The Real Da Vinci Code“). В този проникновен филм са включени интервюта с някои от основните действащи лица в мистерията на Рен льо Шато, например Хенри Линкълн, Майкъл Бейджънт и Арно дьо Сед, син на Жерар дьо Сед. Представени са и архивни кадри с Пиер Плантар. По време на интервюто си Арно дьо Сед заявява недвусмислено, че баща му и Плантар са измислили съществуването на старинен Приорат на Сион. Фалшификаторът на средновековни документи Филип дьо Шеризе прави на няколко пъти признания през годините за ролята си в тази афера.
И така, ако цялата история с Рен льо Шато е била измама, организирана главно от Ноел Корбю и Пиер Плантар, какво да кажем за неочакваното забогатяване на отец Сониер? Още през 1896г. той е предизвикал подозренията на висшестоящите органи от Каркасонската епископия, че извършва литургии за пари. Разследванията показват, че Сониер широко е рекламирал тази си дейност в религиозни вестници, списания и брошури, което довело до толкова голям брой поръчки за църковни служби, че свещеникът не бил в състояние да отслужи всички. През 1910-1911г. Сониер бил изправен на съд за ,,трафик на литургии“ – за продажба на църковни меси, които всъщност никога не е отслужвал, при това в особено големи размери. Впоследствие заради това получил запрещение да изпълнява свещеническите си задължения.
Запазените и до днес квитанции показват, че сумите, които Сониер спечелил от продажба на литургии, били внушителни, но не прекалено големи. През 1913г. например само недвижимото имущество на свещеника (неговото имение) било оценено от Креди Фонсие дьо Франс (националната френска кредитно-заложна институция) на 18 000 франка. По онова време Сониер се опитва отчаяно да договори заем от тази банка срещу залог на недвижимо имущество. Това, което се знае със сигурност, е, че когато починал през януари 1917г., свещеникът бил сравнително беден. На практика Мари Денарно не могла да плати ковчега му чак до месец юни същата година. Независимо от твърдението в книгата ,,Светата кръв и Свещеният Граал“, че Сониер преди смъртта си поверил ужасна тайна на един уплашен свещеник, абат Ривиер, който присъствал на смъртното ложе на Сониер и приел спокойно неговата изповед, вдигнал запрещението за свещенослужение, тежащо върху него, и му дал последно причастие.
Странният надпис над главния вход на църквата ,,Св. Мария Магдалена“, поставен от Сониер – ,,Това е страшно място“ – често е цитиран в книгите, посветени на мистерията на Рен льо Шато, сякаш загатва за нещо с катастрофални последствия, което се крие в храма. Той обаче представлява част от обичайното посвещение на един храм, съдържащо се в библейската книга Битие (28:17): ,,…Колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.“ Когато италианският изследовател Масимо Полидоро посетил селския музей в Рен льо Шато през юли 2004г., той локализирал кухата колона, в която според Сониер били намерени пергаментовите свитъци. Когато я разгледал по-подробно, той открил, че тя въобще не е куха, а съдържа само един процеп колкото за компактдиск – твърде тесен да побере какъвто и да било скрит в нея ръкопис.
Когато погледнем по-критично на нещата, т. нар. факти, свързани с мистерията, се превръщат на пух и прах пред очите ни. Неизбежното заключение, което се налага в случая, е, че Беранже Сониер всъщност не е открил мистериозно съкровище в църквата ,,Св. Мария Магдалена“ и не е забогатял благодарение на това. Популярната история за мистерията на Рен льо Шато и неговата връзка с Исус Христос и Мария Магдалена, тамплиерите, Приората на Сион и Меровингите се основава на повърхностни изследвания, липса на критична преценка и наличие на голяма доза старомодно самозалъгване. Това не пречи обаче от цялата тази история да стане нещо много приятно за четене, какъвто ,,Шифърът на Леонардо“ несъмнено представлява. Само че няма нищо общо с историческата истина.
