НАТРАПЧИВО ПРЕЯЖДАНЕ СЪС ЗАГУБА НА КОНТРОЛ
В ХРАНЕНЕТО
Хранителното разстройство Binge Eating
Disorder (BED), известно още като „булимия без повръщане”,
представлява системни компулсивни епизоди на преяждания, траещи кратък период
от време, характеризиращи се със загуба на контрол в храненето без последващо
компенсаторно поведение – епизод на самопредизвикано прочистване (повръщане).
Диагнозата официално е вписана през май 2013 година в
Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства, пета ревизия
(DSM-V) на Американската психиатрична асоциация (APA) като разстройство на
храненето.
Според данни на Националната асоциация по хранителни
разстройства (NEDA – National Eating Disorder Association) тя е е сред
най-разпространените хранителни разстройства в САЩ. Това я класира като три
пъти по-честа диагноза, в сравнение с анорексия невроза и булимия невроза.
Според специалистите Hudson JI, Hiripi E, Pope HG Jr и
Kessler RC. (2007 г.), компулсивното преяждане е по-често срещана диагноза, в
сравнение с рак на гърдата, ХИВ и шизофрения.
Проучване на NEDA за разпространението на това
разстройство в САЩ, Европа и Великобритания през 2007 година установява, че
3,5% от жените и 2,0% от мъжете са имали нарушения в храненето през живота си.
Известни са и данни (Neumark-Sztainer, 2005), съгласно
които над половината от тийнейджърките и почти една трета от подрастващите
момчета предприемат нездравословно поведение за контрол на теглото, като
пропускане на хранене, гладуване, пушене на цигари, повръщане и приемане на
слабителни средства.
Какво характеризира това хранително разстройство
При Binge Eating Disorder (BED) засегнатите приемат големи
количества храна, чувствайки се безсилни да спрат, въпреки че са на предела си
от пренасищане. Често това състояние е придружено със страдание както по време
на храненето, така и след него.
Една от предпоставките за отключване на разстройството
е наличието на продължителни колебания в килограмите, вследствие на неподходящ
хранителен режим или подлагане на драстични диети, придружени от йо-йо ефекта
от същите, във връзка с предходното им поведение.
Възрастова граница за развитие на хранителното
разстройство
Разстройството се развива в късната тийнейджърска или началото на юношеската
възраст (20 години), въпреки че от практиката е известно, че сред засегнатите
са както малки деца, така и по-възрастни. Приблизително 40% от хората с
разстройство на храненето са мъже.
Основни признаци на хранителното разстройство
• бързо хранене;
• хранене до неприятното чувство на тежест в стомаха;
• изяждане на големи количества храна, без да се
изпитва реален глад;
• хранене насаме, поради срам от консумация пред други
хора;
• чувство на вина и отвращение от погълнатото
количество храна;
• чувство на стрес и безпокойство по време на хранене.
Честота на епизодите на преяждания при това хранително
разстройство
• в леката фаза преяжданията са от 1 до 3 епизода седмично;
• в средната фаза преяжданията са от 4 до 7 епизода
седмично;
• в тежката фаза преяжданията са от 8 до 13 епизода
седмично;
• в крайната фаза преяжданията са над 14 епизода
седмично.
Психологически фактори
Една част от засегнатите от разстройството издават депресивни симптоми или са
преживели депресия в миналото си. При други, от значение е проблемът с контрола
на импулсите – управлението и изразяването му.
Ниското самочувствие, чувството за самота и
недоволството от формата на тялото са сред съпътстващите ги състояния, които
допринасят за компулсивното преяждане.
Типично за тези хора е преяждането до степен на
физически дискомфорт, а след това са обзети от поглъщащото ги чувство за вина,
срам и депресия.
Приемът на храни или напитки е типичен за тях, дори и
да няма обективно чувство за глад, присъщ на всички хора, когато не са се
нахранили. Потърпевшите поглъщат бързо храните и напитките, без да се насладят
на основните им вкусови качества.
Това което различава поведението на тези хора от
поведението при засегнатите от булимия невроза е, че първите не компенсират
епизодите на преяждане с епизоди на прочистване (самопредизвикано повръщане).
Доста честа практика сред тях е да ползват храната
като средство за „бърза терапия”, с цел успокоение за кратък период, което
оставя у тях илюзорни убеждения, че по този начин облекчават неприятните емоции,
неизказаните чувства, стреса, депресивното състояние или продължителната
тревожност, с която често съжителстват. Бедата за тях идва тогава, когато
реалността ги върне назад, придружена от нелеката тежест на чувството за вина и
самосъжаления, които обсесивно пронизват съзнанието им. Тогава те посягат
отново към храната, за да овладеят напрежението и тревогата.
Действително това хранително поведение води до
повишаване на килограмите и затлъстяване, което допълнително увеличава
тревожността у засегнатите, а това провокира отново серия от епизоди на
компулсивно преяждане. Навлизат в класическата схема, характерна за
компулсивното хранително поведение, а именно ядат, за да се чувстват по-добре,
чувстват се още по-зле и след това се обръщат обратно към храната за
облекчаване на неудовлетвореността. Така се затвърждава зависимостта към
храната, която наподобява наркотичната.
Обикновено поведението на засегнатите се характеризира
външно със задоволство от храната. Не са редки случаите, в които същите
твърдят, че обичат себе си такива, каквито са, но това е само отражение и
прикриване на вътрешния им свят наситен с недоизказани и непреживени емоции и
чувства, които ги объркват и потискат.
Поведенчески симптоми
• бързо изяждане на големи количества храна;
• продължават да ядат, въпреки, че са преяли;
• крият запаси храна и я ядат тайно;
• пред хората се хранят нормално, а насаме поглъщат
големи количества храна;
• хранят се често и хаотично през деня, без планирани
хранения.
Емоционални симптоми
• усещат стрес или напрежение, които облекчават само чрез храната;
• изпитват смущения за това колко ядат;
• никога не се чувстват доволни, независимо колко са
изяли;
• чувство за вина, отвращение или депресивност след
епизод на преяждане;
• отчаяние, че не съумяват да контролират теглото и
хранителните си навици.
Социални фактори
Социалният натиск на обществото посредством модните тенденции, гласящи колко
добре е човек да бъде слаб и в крак с образите от лъскавите корици на
списанията, допълнително подтиква страдащите към емоционално и компулсивно
преяждане.
Някои родители ползват храната като инструмент за
утеха, награда или наказание, това формира определени стереотипи на поведение у
децата в ранна детска възраст, които рефлектират в отношението към собствената
личност и храната.
Децата на такива родители са сред най-уязвимите да
развият хранителни разстройства и зависимости.
Дете, което е утешавано, наказвано
или награждавано с храна в миналото е много вероятно да развие нарушение в
храненето в настоящето или бъдещето.
Такъв тип хора развиват нездрава амбиция и свързват
глада с желание за контрол над отношенията, които в действителност не могат да
бъдат контролирани, тогава храната се превръща в заместител на тази им
потребност.
Децата, подложени на продължителни критични коментари
относно телата им, също са уязвими в не по-малка степен от тези, които са били
жертви на сексуално посегателство или малтретиране.
Родители, не ползвайте храната като
инструмент за наказание или награда, това нанася на децата Ви тежки
психо-емоционални травми и понякога бележи целия им жизнен път.
Лечение
Страдащите от разстройството, колкото и безсилни да се чувстват поради загубата
на контрол в храненето, трябва да са наясно, че лечение има.
Лечението е комплексно и включва:
• индивидуална психотерапия, чрез която засегнатите да се научат да прекъсват
цикъла на преяждане. Да придобият увереност в управлението на емоциите си в
посока по-здравословни отношения с храната и възвръщане контрола над храненето.
• индивидуална консултация с квалифициран лекар –
диетолог, с който да се изготви професионален и персонален хранителен режим.
• индивидуална тренировъчна програма изготвена от
професионален специалист по спортни занимания.
Автор: Стоян Петров, психолог
Twitter
Facebook
Google+
