Велико Търново е разположен по поречието на река Янтра между хълмовете Царевец, Трапезица, Света гора и Девинград. Според най-разпространените теории, произходът на името на града – Търновград, е славянска – от старобългарското тръневъ, тръновъ, сиреч „трънлив, трънен“, и градъ – „оградено място, крепост, твърдина“, откъдето след това се развиват по-късните форми на името на града
Подробности за архитектурната история на града, зарзказа за Север.бг арх. Донка Колева:
„След знаменателното време на българското Възраждане и новите икономически отношения в началото на ХХ в. град Търново се развивал бързо. Новите обществени, жилищни и промишлени сгради вече заемали терена на сегашния център и продължавали застрояването в югозападна посока от днешните Паметник на обесените и улица ”Гурко”, които са били градски покрайнини.
Под влияние на западноевропейските страни буржоазната класа започнала да изгражда модерни жилища, отговарящи на новите културно-битови нужди, а изменящият се градски живот изисквал да се направят благоустройствени мероприятия, улични настилки, водоснабдяване, канализация и осветление на улиците.
През този период са построени Стамболовият мост (1892 г.), железопътната гара с мостовете и тунелите (1900 г.), Модерният театър (1901 г.), много хотели, банки и индустриални сгради и училища, които определяли града като добро място за живеене.
Въпреки, че след Освобождението Търново бил център на политическия и културния живот на страната и имал кадастрален план от 1877 г., то два през 1907 г. са изготвени и одобрени нов подробен кадастрален план и първия регулационен план. С тях територията се разширила на запад, оформили се нови квартали с нови широки улици-булеварди и търговски улици, като: „Булевард” (сега ул.“В.Левски”), „Макензен” („Независимост”), „Офицерска” („Хаджи Димитър”) и „Христо Ботев”, с обществени и жилищно-търговски сгради, често в сключено застрояване.
Направените благоустройствени мероприятия водоснабдяване, канализация, улични настилки и осветление на старите улици променили значително облика на града.
На мястото на старото пазарище се създал новият център на града. През 1934 г. бил изграден паметник, посветен на загиналите във войните с градинка около него (сега „Майка България”) и се оформил централния площад „Площада на Победите” от застройката на военния дом, девическата гимназия, новите сгради, новата поща и градската градина (сега театъра“К.Кисимов”).
Сградата на девическата гимназия била изградена в периода 1895-1897 г. Надстроявана е и достроявана два пъти. Предоставена е на факултета „Изобразително изкуство” при Великотърновския университет. Домът на армията е построен след проведен конкурс с участието на 30 проекта през 1933-34 г. Архитектурата му е решена в духа на неокласицизма с цокъл и корнизи и рамки при отворите.
Към 1900 г. в новата централна част на Търново съществували хотелите: „Съединение” на улица „Велико княжевска” (на г-н С.Куманов), „Янтра” на мястото на кино „Полтава” (на Иван Гацуларев), „Метропол” и „Русия”, всичките отразени в „Юбилеен български алманах 1902-1903 г.”. По-късно през 20-те и 30-те години на ХХ в. се появили хотелите „Америка” близо до днешния хотел ”Етър”, „Балкан”, ”Добруджа” и др., които разполагали с гостилници, ресторанти, игрални зали и локали.
Градските гробища били разположени извън града в южна посока, в мястото на днешния парк „Дружба”. Тяхното планиране и благоустрояване е извършено през 1934 г. по проект на арх.Стоян Олеков.
В първите години след Освобождението строителството в града започнало първоначално на местата на опожарените през войната къщи и значителен брой от обновените търновски сгради са свързвани с името на месния майстор-строител Стоян Цонев Герганов (1865-1906 г.).
Централната част обхващала квартала „Марно поле”, който бил застроен в сегашния си вид след 1885 г. Вълна от строителна дейност имало между 1920-1935 г., когато западно от градската градина са построени повече от 500 къщи.
В този период урбанистичното планиране и архитектурното проектиране са под силното влияние на западноевропейската архитектура, култура и урбанизъм. Съгласно регулационния план кварталите получават своето модерно и завършено оформление на затворени пространства от улици. Застрояването в новообразуваните квартали на запад е индивидуално и свободно, в оразмерени, правоъгълни и хигиенни парцели, с праволинейни улици.
При строителството масово са използвани модерните архитектурни неостилове – сецесион, неокласицизъм и неоренесанс, а новите модерни жилища били в съответствие с новите културно-битови потребности на българите.
Най-характерните особености и детайли на търновските къщи изграждани в периода след Освобождението са:
· Хармонична интерпретация на архитектурата от българското Възраждане и западните неостилове „неоренесанс”, „неокласицизъм“ при обновлението на сградите след големите земетресения от 1913 г. и от 1928 г. и при фасадното им оформление със запазване паянтовата възрожденска конструкция;
· Използване на Еклектиката като архитектурно явление, съчетаващо умело неостиловете ренесанс, барок, сецесион и други при оформянето на сградите и при изграждането на характерния и неповторим уличен силует;
· Големи, правоъгълни двукрили и трикрили прозорци, арковидни витрини с рамки. Двукрили балконски и входни врати, остъклени и с горно осветление (обертлихт);
· Богатото, пластично и декоративно оформление на фасадите с детайли от измазани корнизи, пиластри, рамки, пана, конзоли, декоративтни елементи, медальони;
· Метални, конзолни балкони по фасадите на сградите, с уникални сецесионови детайли от ковани и лети парапети и конзоли, с дървени или чугунени подове. По-късно балкони с метални парапети и масивни бетонови конзоли и подове. Ковани ажурни метални огради към дворовете;
· Търговски партерни етажи оформени с мецанини, с големи дървени витрини, в симетричен ритъм с каменни колони или чугунени полуколонки и ролетни щори;
· Представително завършване на горните етажи с надстройки, атики, корнизи и фронтони по западен образец, с и без стрехи, по-сложни покриви с капандури и покритие от керемиди; Много от сградите най-вече по главната улица днес са съхранени и са декларирани за архитектурни ценности, като част от европейското наследство.
Необходимостта от ново жилищно строителство в Търново е задоволена от двете последователни разширения на градската територия съответно през 1932 г. и десет години по-късно през 1942 г. Територията на централната част е отразена в градоустройствените планове от 1907 г., 1937 г., 1945 г.“
Схемата на градския транспорт в съвременно Велико Търново е добре развита, обслужва се от 11 градски и 17 полуградски линии. До 2009 година в града има и тролейбусен транспорт, който е спрян поради строежа на пътен възел Качица.
