Замисляли ли сте се как най-използваните в ежедневието технологични приложения и онлайн услуги създават огромни масиви с информация за вас и вашите поведенчески навици?
Сред тях без никакво съмнение има и данни, които бихте определили като твърде лични. Например какъв софтуер сте инсталирали. Или пък какви сайтове посещавате. Недай си боже, с кого си комуникирате… И тъй като не е много ясно какво точно се случва с тези данни, параноичното въображение на много потребители ражда мрачни картини – например как Microsoft или Google се ровят из техните компютри, търсейки нелицензиран софтуер. Част от хората дори са склонни да ограничат достъпа си до интернет, за да подсигурят безценната си персонална информация.
Всъщност основание за притеснение наистина има: според разследване на сайта softpedia.com повече от 50 приложения в Windows Vista събират и изпращат информация за всеки потребител към сървърите на Microsoft. Само част от тези програми са упоменати изрично във Windows Vista Privacy Statement, че правят това. В лицензионното споразумение обаче изрично е подчертано, че списъкът по никакъв начин не е изчерпателен и не се отнася към всички сайтове, услуги и продукти на компанията.
В помощ на потребителя?
Отдавна се знае, че определени приложения в операционните системи на Microsoft кореспондират със сървърите на компанията майка. В Windows Vista обаче този процес на обмен на информация е увеличен в пъти. Въпросът е дали това е положително или отрицателно явление за крайния потребител. Правилният въпрос в случая е не какъв е обемът на изпратената информация, а каква е тя и за какво се използва.
От Microsoft твърдят, че в случая става въпрос за данни, които помагат на софтуерните екипи да подобрят работата на техните продукти. Че става дума за информация, „която няма да бъде използвана за идентифицирането на конкретни потребители и свързването с тях“ (според Vista license agreement). „Всеки път когато събираме информация от вас, знаем, че това може или да увеличи, или да разруши доверието ви към нас. Ако знаете какво точно се събира и защо, какви са положителните страни от това (за вас, не за Microsoft!) и как може да го контролирате в бъдеще, много по-вероятно е да ни вярвате. За да спечелим доверието ви, вярваме, че ясната и точна комуникация е от първостепенно значение“, казва Тина Р. Кнутсън, старши програмен мениджър в сектора за защита на личните данни в Microsoft, пред news.softpedia.com.
Как точно обаче се осъществява тази „ясна и точна“ комуникация не става особено ясно.
Страховете на потребителя
„В Windows Vista има 47 допълнителни програми и услуги (неспоменати в Windows Vista Privacy Statement), които събират информация. Не всички обаче се свързват директно със софтуерната компания“, пише Мариус Ояга в news.softpedia.com. Много потребители се притесняват, че на базата на тази информация, която се генерира и изпраща в офисите на технологичния гигант, могат да бъдат подведени под наказателна отговорност. Истинският проблем обаче би възникнал, ако бъдат засегнати интереси на потребители с изряден софтуер и техните персонални данни, а не на пирати, бранещи нелегалните си аудио-визуални колекции. Според Microsoft и големи онлайн корпорации като Google, които събират потребителска информация, това не може да се случи. Те твърдят, че всички данни се използват за доброто на крайните ползватели и в определени случаи за нуждите на компаниите. В Windows Vista Privacy Statement например са регламентирани обстоятелствата, при които информация, събрана и изпратена от приложения в операционната система, може де бъде използвана срещу потребителите: при „предпазване и защита правата на Microsoft“; при „обстоятелства, застрашаващи служители в Microsoft“ и други. Което всъщност са достатъчно разтегливи формулировки.
Още при първото стартиране на Windows Vista
офисите на Microsoft получават данни за „IP адреса ви, вида операционна система, браузър и име и версия на софтуера, който използвате, както и езиковия код на устройствата, където сте инсталирали софтуера“, съобщава news.softpedia.com. Това, от което най-силно се нуждае компанията, е вашият IP адрес. Той позволява идентифицирането ви в интернет или най-малкото откриването на интернет доставчика, който използвате (в случай че IP адресът е динамичен). Само по себе си съхраняването на тези данни не е опасно. Вредно може да бъде тяхното неправомерно използване впоследствие. За да не се стига до това, е необходимо ясно регламентиране на процеса по събирането на информация. Трябва също така да се разясни на всеки потребител за какво ще се използват неговите данни. Нещо, което Windows Vista по-скоро не прави.
Ако все пак споделянето на персонална информация с Microsoft е в рязко противоречие с моралните и етичните ви ценности или на харддиска ви се крият единствени по рода си поверителни данни, които не искате да споделите със света, има няколко варианта да ограничите връзката с компанията майка. Най-елементарният е просто да отрежете достъпа на компютъра ви до интернет мрежата – опция, която в съвременния зависим от интернет свят по-скоро не стои. По-приемливо решение е инсталирането на firewall, с който да контролирате изходящия трафик. Третият е да изключите или просто да не използвате приложенията, които захранват Microsoft с информация, стига да знаете кои са. Не е ясно обаче дали, ако направите това, операционната ви система ще продължи да функционира пълноценно.
