Образуване на отводки. Под отводка се разбира отделянето на част от пчелите и пилото от едно(индивидуална отводка) или няколко(сборна )семейства за образуването на ново семейство с нова майка и жилище. При индивидуалната отводка се използуват презимувалите нуклеуси със запасни майки. Новото семейство от нуклеуса се поставя в кошер и се подсилва неколкократно с пити запечатано люпещо се пило, което се взема от силно семейство.Развиващото се семейство изисква постепенно разширяване на гнездото и поставяне на изкуствени восъчни пити, за да стане до есента нормално семейство. За разлика от индивидуалната сборната отводка се формира, когато липсват презимували майки. През пролетта се отглеждат млади оплодени майки и след прецъфтяването на акацията се образуват сборни отводки. Отводките се правят при хубаво слънчево време и при усилен растеж на пчелите. От кошерите с младите пчели се вземат по 1 – 2 пити със зряло пило, покрити с млади пчели и се поставят в празен кошер, където се прибавят още 1-2 пити с мед и цветен прашец. Сборната отводка се образува от 2 – 3 силни семейства, които имат различна миризма. За да не настъпи бой в новосформираното семейство, пристъпва се към уеднаквяване на миризмата чрез натъркване с маточина, ментова есенция и др. Кошерът с образувалата се сборна отводка се поставя пред кошер със силно семейство, така че да закрива част от входа му. Пристигащите от летеж пчели на силното семейство навлизат в новообразувалата се отводка и подсилват новото семейство.Вечерта се придава млада оплодена майка чрез клетка, която се освобождава след един ден. Такава отводка е биологично пълноценна, тъй като при отглеждането на личинките се ангажират младите пчели, а възрастните – с пренасянето на нектар и прашец. Благодарение на това сборната отводка до настъпването на главната паша може да се развие в силно семейство, на което да се постави и магазин за събиране на мед.
Разделянето наполовина протича в края на главната паша, чрез разделяне на семейството на две половини. То може да бъде разделено на две половини само когато е силно – има богати запаси от мед и прашец. Такива семейства, отглеждани в кошери лежаци или в многокорпусни кошери. Към деленето се пристъпва по обяд, когато пчелите са извън кошера – на летеж. От основното семейство се изваждат половината пити с пчели и се поставят в празен кошер, който по форма и цвят трябва да прилича на първия. След разделянето двата кошера се изместват в страни на разстояние около 0,5м от местостоенето на първия Така летящите пчели при завръщането не намират стария вход на кошера и навлизат в двата съседни входа. През следващия ден на семейството без майка се придава оплодена млада майка в клетка или зрял маточник. Двата кошера с двете семейства се установяват на постоянни места в пчелина. Така се запазва биологичната цялост на двете семейства и те могат да се развият успешно през главната паша в силни семейства за следващата година.
ПЧЕЛНА ПАША И ОПРАШВАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ КУЛТУРИ.
Пчелната паша включва медоносните растения, от които пчелите събират нектар и цветен прашец. Повечето от медоносните растения дават едновременно нектар и цветен прашец, но има и само нектароносни и само прашецоносни. От някои растения пчелите събират още мана и смолисти вещества(пчелен клей).
Под медосбор се разбира събирането на нектар и преработването му в мед в кошерите.
Главната паша включва медоносните растения, осигуряващи най-добър медосбор за пчелина.
Нектар. Това е сладка ароматна течност, отделяща се от нектарниците на медоносните растения. Нектарниците са медовити жлези на медоносните растения, които биват цветни и извънцветни. Извънцветните нектарници отделят нектара по стъблата, по дръжките на листата и др.
Отделянето на нектара от цветовете започва с отварянето на цвета и спира след оплождането и прецъфтяването му. Нектарът е съставен главно от захар и вода, но съдържа малки количества декстрин, минерални вещества, ароматни вещества и др., но почти не съдържа белтъчни вещества и мазнини. Следователно нектарът е въглехидратна храна. Количеството му зависи от вида на растенията и от климатичните условия. Най-голямо количество нектар се отделя при температура на въздуха 16 – 25С на сянка.
Цветен прашец. Прашецът преставлява мъжките полови клетки на цветните растения. След нектара той е вторият по значение продукт за пчелите, без който животът им е невъзможен. Има разнообразно съдържание и богат състав, което го прави биологично пълноценна храна за пчелите. Съдържа белтъчини, мазнини, захари, минерални вещества, витамини, ензими и др. Прашецът е белтъчна храна за пчелите и служи за залагане и за отглеждане на пилото. Ето защо пчелите го събират от ранна пролет до късна есен и това налага пчеларят да следи за количеството и качеството му в пчелните семейства.Растенията, които дават само прашец, са: леската, макът, розата, шипката, конопът, рицинът, тополата, брезата, борът и др.
Мана. Маната има растителен и животински произход. Растителната мана(медената роса) се отделя на капчици от листата при резки температурни колебания след обилен дъжд.При дъждовно време температурата през нощта може да се понижи, а сутринта да се повиши рязко. Тогава се отделя мана от върбата, дъба, елата и други дървесни растения. Листния мед не е качествен тъй като има несмилаеми вещества, които през зимата причиняват диария и смърт на пчелите. Маната от животински произход (сладникавите екскременти на листните въшки) също е опасна за пчелите през зимата.
Видове медоносни растения. Според местообитанието медоносните растения биват горски, ливадни, пасищни, полски, селскостопански, плодово-ягодови, бостанни, зеленчукови, плевелни, паркови, крайпътни и цветни.
Горски медоносни растения. Източник са на нектар и прашец за пчелите през ранна пролет. Те биват дървесни(бяла акация, липа, дрян и др.), храстови(горска малина, къпина и др) и тревни(кокиче, кукуряк, минзухар, великденче и др.)
Ливадни и пасищни медоносни растения. Осигуряват по-богата паша за пчелите, тъй като ливадите изобилствуват от медоносни растения. Те биват ливадни(детелина, глухарче, мащерка и др.) и пасищни(мащерка, бодил, метличина, мента и др.)
Полски селскостопански медоносни растения. Имат голямо значение за пчеларството. Това са слънчогледът, фият, лавандулата, памукът и др. Най-медоносното растение е фацелията, която има голямо значение за подобряване на пчелната паша. Фацелията е специално медоносно растение, което е едногодишно, достига на височина 0,80см и има силно разклонено стъбло.Засява се на няколко срока за удължаване на цъфтежния период. От нея се получава по 30кг(в някои случаи до 50кг) мед от декар.
Останалите медоносни растения имат по-малко значение, но без тях е немислимо високопродуктивно пчеларство.
Опрашване на селскостопански култури от пчелите. При посещаване на цветовете за събиране на нектар или на цветен прашец по окосменото тяло на пчелите попада много прашец, който те пренасят от цвят на цвят. Така те извършват кръстосано опрашване , което е по-изгодно за растението, тъй като се получават по-големи количества и по-качествени семена и плодове.
За опрашването на селскостопанските култури най-голямо значение имат медоносните пчели, защото живеят в многочислени семейства и още от ранна пролет могат да посещават към 4000 – 5000 цвята, а пчелите на едно семейство – 40 – 60 млн. цвята. Установено е , че около 80% от опрашването на селскостопанските култури се пада на медоносните пчели, а по-малко от 20% – на дивите насекоми.
Ползата от опрашването е 10 – 15 пъти по-голяма, отколкото от пчелните продукти. Ето защо значението на медоносната пчела в природата и в икономиката на селското стопанство е извънредно голяма.
В резултат на опрашването от пчелите се увеличават с 60 – 80% добивите на овощните видове, с над 50% на слънчогледа, с над 300% на зеленчуковите култури и пр.
Едно добре развито пчелно семейство може да опраши овощна градина на площ 5 декара, слънчоглед на 5 – 10, дини на площ 20 декара и пр.
