– Д-р Цеков, от 15 април всеки български гражданин срещу персонален код за достъп ще може да види медицинското си досие. Не е тайна обаче, че болниците не издават своевременно епикризите на своите пациенти. Какви мерки ще бъдат взети, за да разполагаме действително с реалната информация, а не само касата да отчита поредната си дейност?
Въпросът за своевременното изготвяне на епикризите действително остава открит. Лечебните заведения обаче ще бъдат задължени от 1 май да нанасят своевременно всички данни за болните в единната електронна система за всеки приет и изписан пациент, и всички данни, свързани с неговата диагноза и лечение. Дотогава им е даден срок да пригодят своите системи към нашата, което е напълно възможно да стане в споменатия период. Университетските болници вече успяват да се справят, нанасят своевременно данните и с тях нямаме никакви проблеми, което значително улеснява работата. Няма сериозни причини и останалите да се постараят да го направят. Сами разбирате, че не правим това самоцелно. Ако не го изискваме, няма смисъл да развиваме електронната система. Аз се надявам постепенно и поетапно в бъдеще, със сътрудничеството на Българския лекарски съюз и в духа на взаимното разбирателство, да включим всички етапни процеси по отношение на отчитането. Вярвам, че ще имаме добро разбирателство на тема електронно здравеопазване.
– Съгласна ли е съсловната организация да избираме общопрактикуващи лекари on line, каквато опция е включена в електронната система на касата?
По време на преговорите миналата година с Българския лекарски съюз дълго време дискутирахме on line избора на личен лекар. Тогава той не беше приет от съсловната организация. Надявам се, че след като идеята вече е отлежала и е претърпяла еволюция в съзнанието на хората, тази година отново можем да я обсъдим и да получим съгласието на БЛС.
– Ще бъдат ли санкционирани болниците, които не поддържат своята база данни за пациентите актуална?
Не е необходимо да се налага санкция. По-скоро лечебните заведения трябва да се стремят да се отчитат своевременно, за да не се самосанкционират, защото касата плаща само за отчетена дейност.
От тази година НЗОК поема по-голяма номенклатура медицински изделия (стави, стентове, протези) за пациентите.
– Как ще става отчитането на медицинските изделия, поемани от касата, в електронната система при положение, че все още съществува практиката да се искат пари на ръка за „доплащане” от пациента, срещу които не се издава никаква разписка?
Медицинските изделия са твърде парлива тема. В момента касата разполага със система за отчитане на тези от тях, които тя заплаща. Тези изделия са със специални стикери. След като то бъде използвано за пациента, неговият номер върху стикера се вписва в историята на заболяването, в епикризата, а оттам ще постъпва и в електронното медицинско досие. Така целим да постигнем пълна отчетност, прозрачност и да пресечем всякакви възможности за некоректни практики. При проверка в болниците инспекторите на здравната каса ще могат по документи да установяват дали действително е използвано изделие, за което тя плаща. Ако се налага, ще молим пациентите да ни предоставят достъп до своето досие, за да проверяваме и там какво са вписвали лекарите при имплантирането на медицински изделия.
– Ако обаче лекар е поискал пари на ръка от близките на пациент, часове преди операцията за изделие, което обаче се оказва, че се заплаща от НЗОК, и проверка на касата установи тази нередност, ще бъдат ли възстановени средствата на болния?
Здравната каса обикновено заплаща до определена част от стойността на медицинското изделие, а останалата е за сметка на болния. Как точно става доплащането – на ръка или в касата на лечебното заведение, вече е задължение на ръководителя на болницата, който трябва да следи за финансовата дисциплина. Категорично забранено е да се доплащат изделия на ръка. Това става само в касите на лечебните заведения. При установена такава нередност гражданите са в правото си да сигнализират ръководството на болницата и да си търсят правата по смисъла на законите в България.
Преди няколко дни Надзорният съвет на НЗОК взе решение касата да поеме и т. нар. койлове (стентове при мозъчни инсулти). Пари за тях има, но средства за заплащането им могат да се освобождават само след решение на надзорниците. Лечебните заведения ще подават своевременно заявките за своите пациенти, за които ние, на свой ред, ще отпускаме средствата. Предвиждат се около 10 000 лева на пациент, като за тази година очакваме болните да са около 50 човека. Ако нуждите са по-големи, ще търсим решения.
– Каква ще бъде санкцията, ако инспекторите от съответната районна здравноосигурителна каса установят, че лекар е отчел дейност, но не я е извършил?
Санкциите са разписани в Националния рамков договор. Практиката е, когато се установи отчетена, но неизвършена дейност, тя да не се заплаща, а след това се налага санкция в размер на парична глоба. За всеки отделен случай тя е различна. Проблемът на нашите контролни органи е, че всичко, което те констатират, върви по Закона за административните наказания. Голяма част от това, което те са установили, след това се отменя от съда. За нас, НЗОК, това е много неприятно, защото усилията на многото контрольори отиват на халос. Затова ще поискаме арбитражите, които съществуваха, да бъдат върнати. Преди те да бъдат отменени и да се премине директно към Закона за административните наказания, санкциите работеха безотказно и даваха добър ефект. В арбитражните комисии участваха и лекари, и представители на БЛС, имаше полза от работата им.
– Българският лекарски съюз неотдавна отново повдигна въпроса за събраните в повече над 40 млн. лв. от здравни вноски. Съсловната организация дори води дело по този въпрос, но ръководството є заяви готовност да го прекрати, ако се открие в коя сметка точно са тези пари и се пристъпи към актуализация на бюджета. Каква точно е истината?
Този въпрос е изяснен отдавна. На мен ми омръзна да повтарям, че ние действаме по ясно разписани правила. Законът ясно казва, че можем да харчим в рамките на това, което ни е гласувано от Народното събрание като бюджет. Всичко надсъбрано може да бъде изразходвано с решение на Надзорния съвет на НЗОК. Миналата година имахме такъв казус. Тогава 10 млн. лв. бяха гласувани за разплащания. Останалите средства останаха по баланса на касата. Тоест имаме парите, но нямаме право да ги пипаме.
Сега пак се пита къде са парите, какви лихви носят. Аз смятам за много добър фактът, че този въпрос бе отнесен към съда. Там работят експерти, които ще могат ясно и аргументирано да обяснят ситуацията и веднъж завинаги да сложим край на този въпрос. Лично за мен, няма никаква драма. Нещата са много ясно регламентирани. Можете ли да допуснете, че 40 млн. лева могат да бъдат скрити като една баничка! НЗОК като обществена институция е контролирана строго, няма никаква възможност да бъде злоупотребено със средства. Имам усещането, че с този въпрос се правят опити за определени внушения.
– Как гледате на предложението на Асоциацията на работодателите в здравеопазването Национален рамков договор да се сключва веднъж на пет години, а ежегодно само да се подписват анекси към него?
Споделям изцяло тази идея. Плюсовете са, че няма всяка година да губим по два–три месеца и да препрочитаме стари текстове, да се питаме трябва ли те да останат или не, след като е категорично ясно, че те трябва да бъдат там. Трябва да се правят анекси към точно определени моменти, защото всяка година има нещо ново, нещо специфично.
– От 2013-а интензивните грижи в болниците се поемат вече не от държавния бюджет, а от здравната каса. Вместо по 500 лв., както бе до миналата година, тази се полагат по 250 лв. на лежащо болен. Търсят ли се решения за увеличаване на тези крайно недостатъчни средства?
Действително, този въпрос е отворен. В момента в Министерството на здравеопазването е свикана работна група, която да разгледа процедурите, алгоритмите и цената. Търси се решение.
в.“Монитор“
