© Paul Specht /Asia Kepka
Българинът Георги Балинов от Bank of America Merrill Lynch и американецът Брадфорд Шелхамър, съосновател на Fab.com, станаха законни съпрузи в Ню Йорк в края на март. Новината научихме от „Ню Йорк Таймс“. Михаил Вучков беше техен гост на церемонията и за наша радост прие да разкаже за възможната любов на двама красиви и богати мъже в Америка, за тъжните разлики с България и за елегантното парти в The Russian Tearoom с участието на Erasure и Били Рей Мартин.
Георги Балинов (30 г.) е един от онези най-близки хора, за които често казваме, че се броят на пръстите на едната ни ръка. В момента Георги е вицепрезидент на инвестиционния отдел на една от най-големите финансови институции в света – Bank of America Merrill Lynch. За мен той е човекът, който повлия най-много за решението ми да напусна удобния си стол на програмен директор на несъществуващата вече музикална телевизия ММ, да разруша уюта на сигурността и спокойствието, да избера вълнуващото непознато и да завърша магистратура в областта на медийните науки в The New School University New York. Не на последно място, той е единственият човек, на когото съм чупил ръка по-време на игра на канадска борба.
Георги БалиновФотограф: Paul Specht /Asia Kepka
Брадфорд Шелхамър (36 г.) е сред 100-те най-креативни бизнесмени на планетата за 2012 г. според класацията на американското списание Fast Company. Той е съосновател и главен творчески директор на Fab.com, най-бързо развиващият се уебсайт за електронна търговия в света. Понастоящем Fab.com има над 10 милиона потребители, а от създаването си през юни 2011 г. до днес е продал 4.3 милиона продукта, или 5.4 продукта в минута.
За мен Брадфорд е току-що започната книга, която е успяла да грабне интереса ми още с първия абзац.
Запознанството ми с него бе сюрреалистично. През 2010 г. Георги беше поканил Брадфорд в България, за да го запознае със семейството си и страната. В края на престоя им в България, на връщане от Варна, имаха няколко свободни часа в София, през които успях да се видя с Георги и да се запозная с неговия партньор.
Брадфорд ШелхамърФотограф: Paul Specht /Asia Kepka
Както повелява българското гостоприемство, настоях да ги посрещна на летището. Естествено за мен беше да закъснея и на бегом нахълтах в залата на стария терминал. Там сред красивите поне за мен социалистически стенописи и мозайки, застанал с гръб към входа, стоеше един човек, облегнат на разтегателната дръжка на ръчния си куфар, облечен с черен суичър, чиято качулка покриваше главата му, а от гърба израстваха две крила. Този „ангел“ се беше втренчил в таблото, сякаш дошъл от друго пространство и друго време. Веднага разбрах, че това е Брадфорд (а суичъра на Джерeми Скот за „Адидас“ си купих и аз по-късно същия ден). Това беше първата ми и последна обща среща с двамата до деня преди сватбата.
Когато Георги ми се обади в началото на тази година, за да ме попита за точния ми адрес, веднага си помислих, че най-вероятно ще ми изпрати покана за сватба. След връзка, продължила пет години, и след наскоро промененото законодателство в щата Ню Йорк, което вече позволява на всички еднополови двойки да сключват брак, за мен това беше повече от очаквано.
Месец по-късно държах в ръцете си дизайнерски оформена картичка, която съобщаваше за тяхното решение да встъпят в семеен съюз. Тя призоваваше да се въоръжа с търпение до получаването на официалната покана, от която щях да разбера всички подробности около събитието. За мен това бе много повече от покана, това бе първата бяла лястовица, която виждах през живота си. Вече можех да почувствам съвсем осезаемо, че светът се променя. Само преди няколко месеца, при последната ни среща по Коледа, с Георги дълго дискутирахме темата за равнопоставеността и коментирахме напредъка по посока легализиране на гей браковете в Ню Йорк, Франция и Великобритания. Ню Йорк вече беше в списъка с местата, където еднополовите бракове са законни, а Франция и Великобритания уверено вървяха натам. (Франция е на крачка от легализирането на еднополовите бракове. По подобен начин стоят нещата и във Великобритания, след като през февруари тази година парламентът прие с голямо мнозинство еднополовите бракове, с 400 гласа „за“ срещу 175 „против“. Сега предстои законопроектът да бъде представен в Камарата на лордовете.)
Георги слушаше с интерес и недоумение разказа ми за ситуацията в България. Обяснявах му за борбата, която водя като част от организационния комитет на София прайд. Докато аз споделях как пет години София прайд се е борил за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, което да инкриминира престъпленията от омраза, извършвани на база сексуална ориентация или полова идентичност, или как до този момент нито една държавна институция не е подкрепила най-голямото събитие в защита на човешките права у нас, в неговата глава вече са звучали сватбени камбани. Сякаш бяхме приятели, които живеят не в различни държави, а на различни планети.
