Пирин е красива през зимата, защото има подчертано алпийски вид, но е още по – красива през лятото, когато можеш да се насладиш на невероятно красиви гледки, да се любуваш на кристално чистите езера, на снежните върхове дори и през лятото и да се почувстваш като една прашинка, в подножието на високите зъбери. Планината е на минути път от града, където и да се намира човек. И при всяко идване не пропускаме да направим дори и малка релаксираща разходка сред природата, след която се чувстваме леко уморени, но преродени. Разходките в градския парк нямат нищо общо с това общуване с природата. Въздухът е кристално чист, чак те задъхва. Приятният ромон на планинските поточета те успокоява и отморява. А лекият полъх на вятъра носи мирис на борова смола, шишарки, горски плодове…
И за любителите на кратките разходки, малко любителски снимки.
ресторант“Мотиката“- приятно кътче за отмора и релакс
Високо в планината имаше каменна кариера, където много мъже изкарваха прехраната си. Затова не е е чудно, че от всеки камък, може да се издяла какво ли не, а дивата коза е най-малкото нещо. Затова и основите на къщите тук са от дялани камъни, а и много от хотелите са запазили автентичния вид на някогашното селище. Ако сте забелязали има и много каменни чешми, ако не всичките. Сега кариерата е закрита, за да се запази флората и фауната на Националния парк „Пирин“. А за хотелите, построени високо в планината, където някога беше девствена гора няма да говоря, това е друга тема. Някои стоят още на основи, други вече се рушат, защото и банките не знаят какво да ги правят…
„Campanula cochlearifolia“ – Синя камбанка – едно от защитените растения в парк „Пирин“
А така се образуват шишарките. Виждам го за пръв път. Къде съм гледала до сега?
И няколко фотогенични планински пеперуди, които нямаха нищо против да ми позират…
