Пещерата Леденика е една от най-големите атракции във Врачанския балкан. Тя е и най-посещаваната от туристи пещера. Всички организирани екскурзии минаващи или посещаващи Враца завършват с посещение на Леденика. Пещерата е една от най-интересните, популярни и красиви пещери на територията на България.
Леденика се намира в Северозападния – Стрешерски дял, на Врачанската планина на 16 км от град Враца. Входът й е разположен на 830 м надморска височина в най-ниската част на Леднишкия овал. Температурата в нея е около 8 градуса, като в първата (входната) зала варира между 7 и 15 градуса, а влажността в пещерата е 92 процента. Но преди да се стигне до Леденика е интересно да се отбележи, че и по пътя до нея се преминава през красива гора и местност, която е любимо място за отдих на жителите и гостите на Враца.
За образуването на пещера Леденика, както и за нейното откриване от хората няма много информация. Но се смята, че възрастта на пещерата е приблизително 2 млн. години, а образуването й е започнало от дъното в посока към входа. В ролята на „творец“ и „създател“ на Леденика се е проявила дъждовната вода, която е изпълвала съществуващи в скалния масив цепнатини и постепенно ги е разширявала. Подземното творение е оформено в края на плиоцена и главно през кватернера сред малиски варовици. Името си пещерата носи от ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват през зимата в началото на пещерата, близо до входа й.
За откриването на Леденика от хората не се знае много. Според една легенда, група овчари първи открили входа на пещерата и когато влезли в нея установили, че там е много студено и започнали да съхраняват хранителните си продукти в нея. А след Освобождението през 1878 година един търговец на добитък от Враца, Мато Гуцов, започва да изкупува земята в района на пещерата и известно време там са пасли стадата му. Неговият син Христенчо Матов обаче решава, че може да се раздели с най-милия си имот, както той самият го нарича, и на 9 юли 1923 година прави дарение на туристическото дружество „Веслец“ във Враца – пещерата със 100 дка земя около нея. Доста по-късно обаче започва благоустрояването на Леденика – едва през 1961 година. Същата година, през септември, пещерата отваря врати и приема първите си посетители.
Туристическата обиколка на пещерата трае около един час, а маршрутът обхваща 350 м от пещерните й галерии. По време на обиколката посетителите разглеждат 10 зали, като във всяка от тях има нещо уникално и интересно.
Първата пещерна зала, която туристите могат да видят, е наречена „Предверието“. Тя е най-ниската част на Леденика. В сравнение с другите зали тя е най-бедна на пещерни образувания, но през зимата се превръща в най-красивата част на пещерата. Тогава там израстват красиви ледени образувания с най-причудливи форми. Понякога в залата се издига и огромна ледена колона с диаметър близо 21 м. А през пролетта пък, когато ледените образувания започват да се топят, по стените на залата се образуват нещо като малки водопади, стичащи се по скалите.
След това няколко метра човек трябва да се движи наведен през прохода наречен „Плъзнята“, за да се стигне до т. нар. „Малка зала“. Единственото, с което тя впечатлява е, че прилепите, които обитават Леденика прекарват времето си предимно там и най- често могат да се видят в тази зала. След нея обиколката продължава в т. нар. „Голяма“ или „Концертна“ зала. Тя е най-популярната зала от цялата пещера, защото ежегодно в нея се провеждат пещерни концерти. Всички, които са слушали тези концерти твърдят, че акустиката в залата е невероятна. Традицията за провеждането на такива концерти започва от 2 юни 1963 година, когато Врачанската филхармония изнася първия голям тържествен подземен концерт там. Но за съжаление влажността в Леденика не позволява концертите да са с продължителност по-голяма от 20-30 минути, защото инструментите на музикантите започват да се повреждат от влагата.
Другото, с което „Голямата зала“ е забележителна са интересните скални образувания, които хората са оприличили на различни герои, животни и други. Там могат да се видят: „Великанът“, „Дядо Коледа“, „Големият череп“, „Йода“ и други. Интересно е, че за образуването на 1 куб. см от тези специфични скали са необходими 100-150 години.
От „Концертната зала“ през железни мостове се преминава през „Малката“ и „Голямата пропаст“, която е дълбока 12 м. В нея могат да се видят скални образувания, приличащи на вкаменени водопади. От пропастите се стига до коридора наречен „Завеските“. Той е наречен така, защото от тавана му излизат сталактити, подредени така един до друг и толкова прави, че приличат на завеса. След „Завеските“ се преминава през най-тясната част на пещера Леденика – т. нар. „Проход на грешниците“ или „Чистилището“. Според поверието в зависимост от броя на греховете едни минават лесно, други по-трудно, а трети въобще не могат да минат. След като се премине и оттам, се стига до вдъхновяващата „Бяла зала“. Тя е наречена така заради двата огромни, чисто бели сталагмити в нея. Освен това тук могат да се видят и „Свекървиният език“ – най-големият сталагмит в Леденика – 4,50 м. Могат да се видят още и „Жената на великана“, „Слона“, „Къпещата се девойка“, „Сватбата“, „Сокола“. След това каменни стъпала извеждат нагоре към вътрешна тераса наречена „Хладилника“. Точно тук хората са съхранявали храната си. „Хладилника“ е най-забележителна с това, че тук се намира т. нар. „Езерото на желанията“. Това е малко басейнче с кристално бистра и студена вода, събрало според поверието сълзите на планината. Това е и единствената останала вода в пещерата. Съществува поверие, че който си намисли желание и потопи ръката си в езерото, то желанието му ще се сбъдне. Точно от там идва и името му.
Следва и последната и най-висока част на Леденика – „Седмото небе“. До нея се стига по желязна стълба, която обаче е достатъчно стръмна и се препоръчва само на най-запалените туристи.
Колкото до животинския и растителен свят на пещерата, в сравнение с други български пещери, може да се каже, че е беден. Срещат се прилепи, пещерни бръмбари, мокрици (това са вид сухоземни ракообразни, които живеят на влажни места), паяци. Интересното за фауната на Леденика е, че единствено тук се среща насекомото „Леденикус“ или „Светломразец“. То прилича на мравка, а името му идва от това, че може да живее единствено в пещерата, защото излизайки на по-топло и светло веднага умира. Флората на пещерата е още по-бедна и от фауната. Тук се срещат само слаборазвити мъхове.
Пещера Леденика е един от най-красивите обекти във Врачанския Балкан. Тя е обявена за природна забележителност с постановление на Министерския съвет № 2057 от 28 ноември 1960 година и е вписана в Списъка на защитените територии и зони в България. Тя обаче не е интересна единствено за туристи, със своите образувания се нарежда и на едно от първите места в нашата спелеология. Под нейните сводове годишно влизат над 100 000 туристи от страната и чужбина. Пещера Леденика е част и от Стоте национални туристически обекти на Българския туристически съюз и си заслужава да се посети.
