ГИ ДЬО МОПАСАН – „БЕЛ АМИ“
ЛЮБОВТА – СДЕЛКА С ПРОДАЖНИЯ МОРАЛ НА ОБЩЕСТВОТО
Романите на Ги дьо Мопасан отразяват нравствената погнуса на автора от обществената действителност във франция през 80-те години на XIX век. Писателят има обективен поглед към реалностите на живота, което го прави максимално прецизен при избора на сюжети и герои. Той наблюдава внимателно действителността, като търси 8 обикновеното и често срещаното онзи характерен детайл, разкриващ индивидуалното в човешкия характер. А той, от своя страна, въплъщава типичното за поведението и намеренията на определена група хора или обществена прослойка. Така се формира образът на грубия и безпардонен кариерист в романа „Бел Ами“ чрез индивидуалното проявление на типичното в характера на главния герой Жорж Дюроа.
Основно художествено средство на повествователното изображение е контрастът. Началото и краят на романа са показателни в това отношение. В характерната индивидуалност на човешката природа, в която има нещо типично и повтарящо се, читателят открива вътрешната „еволюция“ в образа на героя. В началото на романа Жорж Дюроа има поставена цел, която преследва. В края той получава това, което иска – високо място в обществената йерархия. Не мечти за щастие на млад човек, а конкретна цел 6 живота определя поведението на героя, което налага бързите му реакции и активни действия. Амбицията и желанието за успех са водещи в мотивацията за изява и те определят поведението на Жорж Дюроа още 8 началото на романа: „Вървеше както по времето, когато носеше хусарската униформа: с изпъчени гърди, леко разкрачен, сякаш току-що е слязъл от коня, напредваше безцеремонно из пълната с народ улица, блъскаше с рамене, буташе хората, не отстъпваше ни крачка от пътя си. Имаше вид, като че постоянно предизвиква някого -минувачите, къщите, целия град със
своя шик на хубавец-войник, облякъл цивилни дрехи.“
Това е Жорж Дюроа в началото. На финала на романа той е постигнал целта си. Вече не е сред тълпата и
няма нужда да „блъска“ с рамене и да „разбутва“ хората по пътя към славата и успех-а си: „Той вървеше бавно, със спокойна стъпка, с вирната глава, впил очи в големия слънчев отвор на вратата. Усещаше как по кожата му пробягват продължителни тръпки, хладните тръпки, които побиват човека от безкрайно щастие. Не виждаше никого. Мислеше само за себе си.
Когато стъпи на прага, той съзря струпаната тълпа – черна, шумяща тълпа, дошла тук за него. Жорж дк> Роа. Народът на Париж го гледаше и му завиждаше.“
Разликата е очевидна. Вътрешното усещане за значимост е вече реалност, а името на героя -променено. В началото той е Жорж Дюроа, а в края – господин министър дю Роа. Извървял е дълъг път, постигнал е блестяща победа, но не в битка за възвишена кауза, а в пошла сделка с обществените условия на живот, която му носи дивиденти. Постигнатото обаче не се дължи на неговите лични качества и човешко
достойнство, а на настойчивото и упорито преследване на поставената цел – издигане 8 обществото и промяна на социалния статус с безскрупулни и пошли средства. На първо място героят използва красивата си външност. Запазил осанката си на бивш офицер от френската колониална армия 6 Алжир, той е харесван и преследван от жените. Младежът открива, че тяхната слабост към физическите прелести на мъжката му природа е ключът за успеха, към който се стреми с цената на всичко. И Жорж Дюроа превръща любовта в средство за задоволяване на кариеристичните си амбиции. Целите му са високи, но средствата за тяхното реализиране – низки и брутални.
Жорж Дюроа, дошъл да покори Париж, много скоро се запознава с подкупния морал на френската аристокрация и приема да сключи с нея своята безскрупулна сделка, убеден, че ще излезе от нея като победител. А като гаранция за това е външният му вид: „Висок, строен, тъмнорус до кестеняво, което биеше на рижо, с вирнати мустаци, сякаш пяна върху устната му, със светлосини очи, прорязани от съвсем мънички зеници, с естествено къдрави коси, разделени на път по средата, той твърде много приличаше на нехранимайко от булеварден роман.“
Благодарение на тази своя „булевардна“ външност той наистина получава обществен престиж и слава. Случайната му среща с форестие -приятел от армията, е щастливият му шанс в живота. С негова помощ Жорж Дюроа става журналист във вестник „Ла ви франсез“ („френски живот“), чието име е показателно. Мопасан разкрива истината за френския живот чрез поведението на своя герой – амбициозен и безскрупулен 8 действията си. Няма журналистически талант, но има безспорен усет към скритата пошлост в задкулисния живот на обществото. За кратко Време
става „забележителен репортер, сигурен в сведенията си, хитър, бърз, ловък, истинско богатство за вестника, както казваше Валтер, който разбираше от редактори.“
Жорж Дюроа прониква зад театралните и политическите кулиси, посещава приемите на държавниците, стига до парламента, опознава „важните“ физиономии на министерските секретари .и навъсените лица на сънливата прислуга. Той е в постоянна връзка с представителите на властта, но и с хора без социален и обществен престиж – хора от „тъмната“ страна на живота. Това са сутеньори, куртизанки, сводници, комарджии, които задоволяват естествената му потребност от контакт с пошлото и грозното. За всички тях, независимо от социалните контрасти, които въплъщават, Жорж Дюроа е „приятел“, твърде равнодушен към личните им съдби. Той се интересува единствено от себе си и от бързия си успех. Сам се сравнява с човек, „който опитва едно след друго различни вина и скоро вече не е в състояние да различи „Шато Марго“ от „Аржантьой“.
Героят върви успешно към реализиране на целите си, без да се интересува от цената, която трябва да заплати. В състояние е да предложи и себе си, да заплати чрез мъжките си прелести, стига целта да бъде постигната. Той е вече наясно, че пътят му към успеха трябва да мине през леглото на френските аристократки. Това не е пречка за него и той става любовник на г-жа дьо Марел по съвета на Мадлен форестие – съпруга на приятеля от армията Шарл форестие.
Изкуството на любовната съблазън става най-печелившата стратегия на героя за постигане на конкретно набелязани цели. Това е най-доброто средство за адаптиране на амбициозния кариерист към продажната същност на обществото. Не е трудно баналното и пошлото, които предлага животът на отдавна продадените съвести и на ограбените души, да бъде подчинено на грубите материални интереси и користолюбиви амбиции на Мопасановия герой. Това е човек с „булеварден“ вкус към порочното в живота, превръщайки човешките слабости в безупречен механизъм за бърз обществен просперитет. Жорж
Дюроа властва над женските сърца, за да получи реална власт в живота -високи постове и светско признание, минавайки през ограбените от пошлостта на несъществуващи чувства души на влюбените в него жени. Те са част от измамната продажна „сделка“ на обществото с безскрупулната аморалност на героя. Любовното щастие има цена и всички, влюбени в Дюроа жени, са готови да я заплатят. Всеки участник в сделката получава онова, към което се стреми: Жорж Дюроа – блестяща кариера, а жените в неговия живот – дребното банално „щастие“ на съпружеската изневяра. Порочната страст на желанията им е провокирана от аморалния облик на обществото. Любовниците на Дюроа не осъзнават, че са жертви на фалша и лицемерието, заменили истинските ценности на семейните добродетели. Затова и красивата външност на младия мъж е „идеал“ за щастие, което те са постигнали в прегръдките на Дюроа и се чувстват удовлетворени, че са завоювали „любовта“ на един „достоен“ мъж. С това животът им придобива смисъл.
Първа сред безскрупулно прелъстените от Жорж жени е г-жа дьо Марел. Обяснението в любов е пестеливо и лаконично. То по-скоро наподобява банална сцена от булеварден роман:
……Тъкмо поправяше вратовръзката
си пред огледалото, когато съзря отражението на младата жена – тя го гледаше от прага на стаята… Те се гледаха внимателно няколко минути 8 огледалото, наблюдаваха се, дебнеха се, преди да се озоват лице с лице един срещу друг. Дюроа се обърна. Тя не беше мръднала от мястото си – изглежда чакаше. Той се спусна към нея, като мълвеше:
– Колко ви обичам! Колко ви обичам!
Тя разтвори ръце и падна на гърдите му, после повдигна глава и те се целунаха продължително.“
Двамата влюбени се дебнат, за да сключат сделка със самите себе си. Мопасан не описва душевните им трепети, отразени в погледите, а движения, продиктувани от конкретна практичност на же-ланията.Двамата са като противници, внимателно наблюдаващи се един друг, за да разчетат зад хладния поглед и премерения жест ре-
алните намерения и цели на другия. Разкодирали взаимните си желания, те сключват договор, скрепявайки го с целувка. Признанието в любов: „Колко ви обичам!“, звучи като заучена учтивост и трудно може да се приеме за израз на искрено вълнение.
Жорж Дюроа не би могъл да каже нищо повече от банално познатото като блудкава любовна фраза, защото той нищо не изпитва. Душата му е празна и думи на любовна изповед с реално емоционално съдържание не биха могли да се родят. Истинските намерения на героя, които са част от вътрешния му размисъл, в който ясно проличава нескрито задоволство от постигнатото, остават в тайна: „Той мислеше: „Че то било по-лесно, отколкото предполагах. Много добре върви.“ Жорж Дюроа може да се поздрави с първата успешно сключена сделка с „идеала“ за любовно щастие на обществото, към което се стреми. И той изпълва погледа си с „безкрайна любов“. Цената на успеха е договорена: „Устните им се разделиха и той се усмихна, без да каже нито дума, стараейки се да вложи в погледа си безкрайна любов.“
Красноречивите жестове показват повече, отколкото казват думите. Мопасан е лаконичен в изказа, но безкрайно богати на внушения и размисли са художествените послания. Оценките и изводите остават за читателя. Авторът е „скрит“ дискретно зад действията, жестовете и постъпките на героите, които говорят за тяхната пристрастна ангажираност с играта на любов, щастие и обществена кариера.
Жорж Дюроа е „красивият добър приятел“, т. е. „Бел ами“, на всички жени – съпруги на високопоставени влиятелни мъже в сферите на властта и държавното управление. С помощта на тяхната любов той постига целите си, става най-достойният, „всеуважаван“ и „почтен гражданин“ на общество без морал и нравственост. Пошлата действителност намира своя безскрупулен герой, който въплъщава нейната бездуховност, а Ги дьо Мопасан изразява погнусата си към продажния морал на обществото чрез „блестящата“ кариера на г-н дю Роа в романа си „Бел Ами“.
Любовта – сделка с продажния морал на обществото
