“Железният светилник” – Димитър ТАЛЕВ
1. Действието се развива някъде около Кримската война (започва преди, по време на войната “Едвам-едвам се дочуваше в тоя отдалечен край екът на голямата Кримска битка.” и продължава след нея) в град Преспа (Македонско).
2. Романът е разделен на 4 части – “Хаджи Серафимовата внука”, “В тъмни времена”, “Народ се пробужда” и “Корени и гранки”.
3. Главни герои (важните са с червено, свързани с чертичка са тези които се женят или само се обичат – примерно Султана и Стоян, Кочо и Кочовица, Катерина и майстора; със стрелка са децата)
o Стоян и Султана се женят начало на рода на Глаушевци
o Кочо – най-големият син – силен, занаятчия
o Лазар – умен, образован
o Катерина, Ния и Божана – всички са красиви, приятелки са
o Климент (Климе) Бенков и Аврам Немтур – мразят се (К.Б. е патриот, А.Н. е поддръжник на гръцкото влияние в България)
o Андрея (е момче!) – най-добрият приятел на Лазар
o Рафаил (Рафе) Клинче – майстор на иконостаси
4. Сюжет
Историята е за Глаушевия род (“Железният светилник” е първият роман от четирилогия) и общо взето се проследяват интригите между главните герои; историческото време също е важно, защото другата основна нишка проследява пробуждането на народа (оттам и заглавието). Основният конфликт е за запазването на българското във време, когато се опитват да ни погърчат. В романа този конфликт е изразен предимно (освен на битово ниво) в борбата на преспанци (=от град Преспа) за своя църква, в която се чете на български.
Историята започва с разказ за Стоян Глаушев като млад – той е от село край град Преспа, избягва в града след като убива кучето на бея, за да защити своето куче (Шаро…хаха). Нормално за подобна постъпка беят би убил Стоян. Избягвайки в града с Шаро, Стоян няма никакви пари, няколко пъти отива да помага в една от казанджийниците и му плащат. Стоян е едър и силен, много добродушен. Намира подслон в плевнята на къщата на две жени (Султана и баба й), в замяна цепи дърва и т.н. Султана е внучка на починалия Хаджи Серафим – бил е образован и много богат. Сега двете с бабата хаджийка са единствените останали от рода, живеят с останалото от богатството му, но повечето от него е пропиляно от роднини, и двете живеят бедно. Султана не може да си намери мъж в селото, защото е от богат род и бедните родове не я искат, но в същото време е бедна и не може да се омъжи за богат мъж. Решава, че Стоян е подходящ, харесват се и решават да се оженят. В града стават огромни дандании заради това, обвиняват я че му е пристанала преди сватбата, защото виждат, че Стоян всяка вечер след казанджийницата се прибира в нейния двор, но той през цялото време спи в плевнята. За пръв път влиза в къщата след сватбата. Скоро след това бабата хаджийка почива, което не е big deal за никого. Султана е ужасно честолюбива, спазва всички родови закони, много силен, остър характер, често тросната, сама се е справяла след смъртта на родителите (баща й се пропива и умира млад, а след него и съпругата му) и дядо си. Амбициозна е и иска да превърне Стоян от селянин в гражданин, от обикновен казанджия – в майстор, от беден в богат. Зад всичките му успехи по-късно в хода на историята стои Султана (“Разнежен, изпълнен с възхищение от нея, Стоян беше като восъчна топка в нейните малки ръце. тя не пропущаше да остави следа върху тая тежка, ръбеста топка било с нежно поглаждане на тънките си пръсти, било с доста чувствителен натиск. Тя усещаше, че навътре във восъчната топка оставаше нещо твърдо и неподатливо, но Стоян иначе се оставяше в ръцете й, вслушваше се във всяка нейна дума и бързо възприемаше поуките й. Тъкмо в това сега се проявяваха техните взаимни отношения: той – с неговата видима и неговата скрита сила, наивността и добродушието му, възхищението му от нея, и нейния бистър ум, твърдост и вродена деликатност.”)
Първото дете на Стоян и Султана умира скоро след раждането. Стоян е силно съкрушен, Султана също, но не го показва. Ражда се второто им дете – Кочо. По това време Султана успява да накара Стоян да се отдели от казанджийницата на майстор Кочо (детето им е кръстено на него) и да отвори своя собствена като майстор. Това се случва с много перипетии, защото гражданите още не приемат Стоян. Султана не му позволява да се откаже.
Раждат се и останалите им деца – Лазар, Нона, Манда и Катерина. Манда и Нона не са важни – казано е че ги омъжват и имат деца. На Кочо се отдава занаятът на баща му и му помага в казанджийницата, оженват го, имат деца, жена му Кочовица живее със Глаушевци във вече разширената им къща (Стоян се замогва). (и Кочо не е много важен). Важни са Лазар и Катерина. Катерина е най-малката – много красива и непокорна още от малка. Лазар е по-крехък от Кочо и не се справя добре в работилницата. Султана държи да го изучат (от дядо си Серафим тя има възхищение към науката, самата тя е останала неука). Лазар става най-добрият ученик в местното българско училище. След като усвоява всичко, което може да научи там, гърците искат да го вземат в тяхното училище, но се намесва Климе Бенков и заедно със сина му Андрея, Лазар е изпратен да учи в Охрид.
Климент Бенков е общинар, повечето му “колеги” са старци, които вече не се интересуват от обществените въпроси. Негов противник в общината е Аврам Немтур, който е поддръжник на гръцкото влияние, срещу което Климе много пламенно се бори. Той влага много енергия във всичките си дела, дава идеята за построяване на нова по-голяма църква. Изпращат един наместник грък, който да следи работата по църквата, но Климе не му се доверява. Наместникът е партия с Аврам Немтур и общо взето двамата са лошите герои. Климе умира млад от туберкулоза (не е казано с името му, но е ясно че е това). Проектът за църквата увисва.
Лазар и Андрея се връщат в Преспа след смъртта на Климе. Вече са пораснали. Лазар (освен че е умен) е много готин, младите момчета се събират край него, заразява ги със своите възгледи (още когато е малък, в къщата им намира подслон един Рилски монах, който усеща, че Лазар е по-специален и го светва, че “Това е чуждата отрова, за която ти говоря. От векове в тъмно робство, ние сме прости и невежи, а фанариотите още повече ни заблуждават, за да ни смесят със своето стадо и то ще стане по-многобройно с нас. Отвори очите си, дете, пази се от чужди заблуди, познай себе си и своя народ. Орелът лети към небето със свободни крила, а нашите крила са сковани и трябва да пречистим сърцата си от вража, гибелна отрова.”) (фанариоти=гърци). Тук някъде се появява за пръв път железният светилник – той не е кой знае колко голям акцент, стои си там над огнището, но в контекста на гостуващия монах си носи символиката. После още един, най-много два пъти се споменава – нещо като свидетел на историята на рода е). Таааа, Лазар е най-готиния ерген, увлича всички покрай себе си, възобновява проекта за църквата, прави българско читалище под общината, където води беседи, не харесва Аврам Немтур и наместника. За църквата извикват някакъв прочут майстор на икони от Скопие. Той е към 30 годишен, много странна птица, аз си го представям мръсен, не помня дали така е обяснен, иска освен предплата за работата си (която е някаква сууупер добра) и всеки ден по 2 оки силно вино и подслон. Лазар го прибира в тяхната къща. Там се харесват двамата с Катерина, която по това време е на около 16 (казано е че имат 14 години разлика с майстора). Султана иска да го изгони от къщата, не го харесва и накрая му намират друга квартира. Катерина е приятелка с Ния (дъщерята на Аврам Немтур – тя е красавица, с мургава кожа и тъмна коса) и Божана (дъщеря на Климе Бенков, руса, синеока, много готин характер, мен лично тя ме кефеше повече хаха). Двете харесват Лазар, той също ги харесва и двете, въпреки, че е израснал с Божана и Андрея (брат и сестра) и Божана му е повече като сестра, а Ния има някаква по-екзотична красота и го привлича. Но не му се занимава с Ния, защото Аврам Немтур му е враг и ще даде кофти пример на всичките си другари от читалището.
Сега набързо казвам развръзките:
Нона (сестра на Лазар) я оженват и във вечерта на сватбата (ГОЛЯМ купон) Божана получава пристъп като на баща си, повръща кръв, става ясно, че може да умре, а Лазар си я обича и й обещава да се оженят като се оправи (тя се закрепя, но не иска да се оженят и само са сгодени около година, защото чувства, че ще умре и не иска да го “почерни”, просто си му се радва. В крайна сметка умира за около година. Някъде по това време Ния вече осъзнава, че обича Лазар и никой друг, осмелява се да помоли баща си да изпратят сватове, той е бесен, но много я обича и винаги е правел всичко за нея – пращат, но Лазар отказва, въпреки, че обича Ния… това като се замисля май е преди Божана но не съм сигурна, но и няма значение… Лазар и Аврам се изпокарват покрай църквата, Лазар няколко пъти го прибират в затвора (все пак сме под робство и много много не върви това с църквата). Аврам наема един млад турчин да убие Лазар, той обаче оцелява. През това време Аврам е изпратил Ния в Солун, за да е далеч от Лазар. Аврам не доплаща на турчина за поръчаното убийство, тъй като Лазар е жив и той подпалва дюкяна му. Аврам от много богат се превръща в беден и получава удар. Ния се връща да го гледа, скоро той почива. След нападението над Лазар цялата преспанска обшественост търси вина във враговете му – наместникът е изгонен от града.
Другата сюжетна линия: Катерина – майстора: в нощта на сватбата на Нона тя отива при майстора и забременява. Крие го 3 месеца. Рафе е този, който търси помощ от Лазар. Няма какво да направят без да кажат на Султана, но тя не може да приеме такъв позор върху цялото семейство – Катерина да роди твърде скоро след сватбата и всички да разберат, че му е пристанала не когато трябва. Това е петно за цялото семейство и Султана (колкото и да й е тежко) решава да купи билки, с които Катерина да пометне, въпреки че е опасно за живота й. Катерина се обяснява колко го обича, как го е съжалила, че е имал тежък живот, че за него тя е единственият човек, който е бил нежен с него (той е сирак), радва си се на бебето, но въпреки това изпива билките. От вечерта, в която ги изпива, издържа до сутринта и умира от кръвоизлив. Султана го приема тежко (вътрешно), скрива какво е направила от всички и цялата отговорност й тежи. Стоян също МНОГО тежко го приема. Това се случва преди нападението над Лазар. Когато е ранен всички преживяват драмата наново, Стоян се моли сели нощи за сина си, Султана също бди до него денонощно, както казах – Лазар се оправя. Тук се връщам към другата сюжетна линия – изгонват наместника, Ния се е върнала, Аврам е починал и Лазар и Ния се оженват в новопостроената църква (с много зор се пребориха да се чете САМО на български в нея). Иконостасът, изработен от Рафе Клинче е нещо невероятно красиво, той показва на една дооста второстепенна героиня Стойна (която е влюбена в Лазар и всъщност го спасява да не умре, когато турчинът го прострелва) че има една скрита част от иконостата, на която са издълбани ликовете на Катерина и майстора (той много я обича!) и общо взето май това е. Ето го финала да го прочетеш ако искаш:
“ – Тихо! – пошушна й Клинче и тя млъкна. – Не искам никой да знай. Само като доближиш запалена свещ, ей така, само тогава се познава, че е тя. Тихо. – Свещта трепереше в ръката му, той бързо я дръпна към другия образ, по-долу: – А виж тука!
Там пък се показа неговият образ; виждаше се как е дигнал чук да удари длетото в другата му ръка, забито в късче дърво. А отдолу подпис „Преспа град. месец декември лето господне 1864. “ Името си не бе издълбал. Той дръпна пак свещта, погледна Стойна с изкривено лице в горчива усмивка и рече тихо:
– Какво. . . за мене не ще заплачеш! Никой не е плакал за мене досега, дори и родната ми майка, умрела, преди да ме види. Никой – затрепера тихият му глас,
той дигна пак свещта към образа на Катерина и въздъхна: – Само тя.. .
Без да дочака отговор, Клинче пристъпи нататък и пак се спря срещу иконостаса. Стойна го последва като сянка на пръсти по плочите, боеше се да почукне с новите си кондури. Резбарят продължи все тъй тихо, загледан в иконостаса:
– Птичките пеят, зреят гроздовете. . . Душата ми е в това дърво. Като мине време, като потъмней, ще стане още по-хубаво. – Той дигна жилестата си ръка: – Виждаш ли, погледни! По това ще ни познават людете некога, ще ни знаят. . .
Клисарят се приближи зад тях, почука една в друга венчалните корони от лъскава, жълта тенекия. Лукаво се усмихна:
– Требват ли ви. . . Хайде аз ще ви. . . Рафе Клинче се дръпна и го погледна мрачно. Обърна се и мълчаливо се отправи към вратата на църквата. Вън го пресрещна синя януарска вечер, обхвана с ледени длани лицето му. Резбарят се спря за миг. Чакаше ли някого? По плочите на притвора се чуха стъпки.”
Малко не съм сигурна това дали значи че си тръгва заедно със Стойна, така че ти го оставям да си го тълкуваш :р
