I.ОТ КИРИЛО-МЕТОДИЕВОТО ДЕЛО ДО ПАДАНЕТО ПОД ТУРСКО РОБСТВО
Значение и обхват на старобългрската литература
Lingua franca – ob] kulturen ezik za daden region
Основни езици са гръцки, латински, а старобългарския става един от трите езици на онова време. Процесът на култутно влияние обхваща няколко страни: Русия, Сърбия, Хърватия Молдова, Румъния, Киевска и Московска Русия.
1.Прабългарски надписи
862г. За първи път се вписват надписи на старобългарски език.
Преди покръстването славяни и прабългари са езичници, нямат своя писменост.
За периода сле покръстването има няколко произведения: “За буквите” на Черноризец Храбър.Образованите хора са пишели на гръцки език.
Епиграфи – надписи върху камъни, първият епиграфски надпис е Мадaрският релеф. Съдържа текстове за военно снаражение, боеприпаси, летописни бележки, мирни договори, административни единици и др.
2.Периодизация на старобългарската литература
След 865год. – религиозна и нравственопоучителна литература: жития, химни, църковни трактати, поучения, тържествени похвали, поезия – религиозна и философска. Тазо официална литература дава тежест на литературата на Средновековна България. Разпространява се в Сърбия, Хърватия, Молдова, Киевска и Московска Русия.
В началото на Xвек. се появява народната литература, т.нар. нова литература. Богомислството обхваща цяла Западна Европа (Италия, Франция, Германия, Испания, Англия, Молдова).
При Симеон – разцвет на културата и политиката.
Първи период – литература на Първо българско царство. 865 – 1018год.
Втори период – литература на Второ българско царство. От Освобождението от византийско владичество до падането под турско робство 1380год.
Трети период – турско робство – до 1762год; “История славянобългарска”
А).Първи период
Създават се богослужения на старобългарски език, които напълно отговарят на гръцките и латинските богослужения.
Slavia orthadaxa – има по-голям обхват от най-големите … граници
Поява на светска литература: исторически хроники, философски трактати, поезия.
Школи – Преславска (893 – 927год. ), Охридска, Средец, Рилски манастир, Неканонична школа – на богомилите, възниква в средата на Xвек.
Основни произведения са преводи на “Светите писания”, превеждат се части от “Библия”-та, и се четат само в неделните дни. Методий прави опит за пълен превод, но не разполага с достатъчно документация.
Харктерна е богословската литература, тържествени слова, отшелнически слова – например на Св. Иван Рилски. Създава се и авторска литература – “Беседа против богомилите”.
Б).Втори период
Основна институция е Българската църква.През 1235год. се обособява като самостоятелна екзархия. Калоян прави опит за църковна уния с латинския папа.
Основно явление – превръщането на Търново в културен център.
“Плетение словес” олицетворени на лексикалното богатство на българския език, който застава редом до гръцкия.
Търновска школа – свързва се с правописната реформа на патриарх Евтимий. Въвежда “Правопис” – нормативен език по подражание на гръцкия, поставя ударения, каквито до момента не съществуват в българския език и се добавят всички средства за писмен изказ, които обогатяват гръцката писменост.
Според Лихачов Пред-Възраждането започва от реформата на Евтимий. Реформата е толкова успешна, че Константин костенечки я въвежда в Сърбия, първите руски жития също следват тази реформа на “Плетение словес”.
В).Трети период
Характеризира се с частично налагане на гръцки език, българският език се съхранява в манастири, разпространяват се книги на църковно-славянски език.Българските католици ползват и хърватски вариант на църковно-славянската книжнина През 1557год. е възтановена сръбската патриаршия, която също оказва влияние върху българските земи.
Междинен период – литература през Византийско владичество 1018-1186год. Характеризира се с опит за културна асимилация на българската култура. Официално присъствие на гръцки език до 1018год. Основан е опорен институт – Българската патриаршия, чиято дейност също е насочена към продължаване на делото на Св. Св. Кирил и Методий, започва усилена преводаческа дейност от гръцки език. Редактират се (преминават през българска преправка) гръцки издания, като превода не е цялостен, а липсващите пасажи се допълват с личните виждания, реплики и коментари на преводача.
Старобългарската литература под византийско робство
По време на падането на България под Византийско робство гърците правят опити за налагане на културно влияние.
Теофилат Охридски – грък, образована личност, свързван с възхищението на Византия, и поради това в живота му има характерните превратности за византийския двор – издигане и немилост.
При император Михайл VII-ми той е учител на синовете на императора, след това е изгонен от двора и е изпратен за епископ в Охрид (1090 – 1119). Представя наблюденията си за жвота на българите под византийско робство.
1477год. в Рим се издават негови съчинения, в които личи ненавистта му към българския народ. Нарича българите “груби” и “коварни”, прекланя се пред делото на Климент Охридски, за когото пише “…нито за миг не си даваше покой” (като използва български източници), признава че учението е било на българско наречие.
Подписвал се е още като Теофилат Български и се е противопоставял на натиска на византийските данъчни власти над българите.
