С водещата на „Открито“ ВАЛЯ АХЧИЕВА разговаря АННА ЗАРКОВА
– Г-жо Ахчиева, след като съдът реши фондация „Утре за всеки“ да върне парите на Ангел Бончев от откупа за отвлечената му съпруга, Бог да я прости, ваше разследване установи къде са вложени те – в рехабилитационен център „Алекса“ в двора на ИСУЛ, който е даден под наем на дружество „Аюрведа рейки“. Сега въпросът е кой трябва да върне въпросните 157 000 евро.
– Този въпрос тепърва ще се изследва от съда. Получава се сложен казус. Пари, дадени под натиск на едно юридическо лице, преминават у друго, след това попадат в болница, която е 100% държавна. Трябва да се доказва по документи дали и как парите са дадени от едното лице на другото и дали трябва ИСУЛ да ги върне на „Аюрведа рейки“, която да ги даде на „Утре за всеки“, а тя – на Бончев. Това е правният ред. Но не е изключено казусът да остане като един от тези, при които има съдебно решение, но то не може да бъде изпълнено.
– Такива казуси у нас не са един и два.
– Така е. Но още по-голямото предизвикателство в това разследване е въпросът защо се е стигнало до тази ситуация. Дали държавата не е била сраснала с престъпността през 2008 г., когато всички бяхме зрители на онзи зловещ спектакъл по Би Ти Ви – безпрецедентното даване на откуп на телевизионния екран. Всички видяхме как треперят ръцете на Бончев, как побутва пред камерата пачките и как един мъж с доволна физиономия ги прибира. Изследвах детайлно какво се е случило с тези хора от момента на излизането им от студиото. Установих, че държавата е бездействала, макар да се знае, че има отвличане за откуп, при което жертвата, борейки се за живот – своя и на жена си, прави дарение под натиск.
– Да не искате да кажете, че службите не са проследили събитията, последвали драмата в студиото?
– Точно това установихме. Службите са имали възможност да спрат тези пари. Бончев пред камера ги дава кеш, но като излиза от студиото, отива да ги преведе по банков път на „Утре за всеки“ по дадената му сметка. Тъй като отива след 17 ч в банката, електронната система не е изпратила парите към сметката. Той попълва документа, но те тръгват на другия ден. Защо службите не са ги спрели? Защо не са ги запорирали вечерта или на следващия ден, като са наясно, че се върши престъпление? Нали те са участвали в преговорите за откупите? Първо Бончев беше отвлечен, а после и жена му, и то докато носеше откупа за него.
– Може би службите са отчели прекалено голям риск за живота на жертвите в този момент?
– А защо не са запорирали парите, когато са отишли в сметката на „Утре за всеки“? Те стоят 1 година в депозити на фондацията и трупат лихви – знам, защото съм прегледала всички съдебно счетоводни експертизи, проследили съм пътя на парите… Тук не става дума даже за бързина, а за желание на службите. Когато след година хилядите евро отиват някъде, вече е трудно да се върнат, нали? Когато установихме, че са вложени в център „Алекса“, вместо да се дадат за раково болни, както беше желанието на т.нар. дарител, стигнахме и до грозната истина, че всичко е ставало със съучастието на държавата на определени нива.
– Това не е само грозно. То е страшно! Трябва да се види кой какви ги е вършил с бандата на „Наглите“ в ГДБОП и другаде.
– След като отидохме в „Алекса“ и излъчихме оттам признанията за произхода на средствата, беше образувана прокурорска проверка по текст от Наказателния кодекс (НК) – че никой няма право да използва пари, придобити от престъпление. Дадох показания в ГДБОП. Там един служител възкликна: „Вашето разследване ни връща към началото на нашето, започваме го пак!“ Но оттогава минаха 3 г. Съдът каза: Има престъпление, дарението е направено под натиск! Толкова ли е трудно да се види кой го е използвал и дали не трябва и той да отговаря? Много е важно това разследване да стигне докрай. Защото отвличанията продължават. Ето, наскоро предотвратиха опит за похищение на близнаци от Пловдив. И аз се питам: Иска ли държавата с новия НК да спре отвличанията?
– Съмнявате ли се в това?
– Да. Ние направихме предложение пред правната комисия да се промени законът, както е в Италия. Там след отвличане на човек се запорират веднага неговите и на близките му имоти и сметки. Ако хора като „Наглите“ знаят, че нямат изгода от отвличането, те няма да го правят. Но аз не съм чула това предложение да влиза в НК или НПК. Защо?
– Сещам се и за друго ваше разследване, повдигнало въпрос без отговор. Защо държавните болници продължават да купуват без обществени поръчки изкуствени стави, импланти и други медицински изделия и се пазарят за тях с пациентите?
– Защото няма политическа воля за промяна. Пазарът на медицински изделия е съизмерим с този на лекарствата, там има огромни финансови интереси. Десетки зрители ми писаха, че са изнудвани да плащат в пъти по-високи цени без гаранции за качество. Продават къщи, ниви и вземат кредити за една изкуствена става. Получавала съм писмо от човек с вдигнат крак на легло в „Пирогов“ – елате, защото ми искат пари, а нямам! Разследването ни показа, че нито една управляваща партия досега не иска да направи реална законова промяна.
– Законова промяна имаше, тя преди година влезе в сила.
– Но е направена така, че за болниците е неизпълнима. Задължиха ги да продават медицинските изделия през аптеките, но въпросът опря до обществените поръчки – какво да купуват? Един пациент иска евтино, друг – по-скъпо… И проблемът остана. Ние разкрихме, че една фирма е укрила 15 млн. лв. оборот, а 8 млн. лв. е раздала под масата на 136 неврохирурзи в цялата страна. Потвърди го и НАП. Прокуратурата образува досъдебно производство за икономическо престъпление. Но това беше през 2011 г., а досега няма повдигнато обвинение. Разпитват се стотици свидетели, което може да продължи 10 години.
– Не е нещо, което не сме виждали.
– Но вижте какво се случва в съседна Сърбия. В Белград националният консултант по онкология, директорът на раковата болница и главният фармацевт са арестувани за това, че стимулирали предписване на лекарства на определени компании, чиито представители също са задържани. Става дума за много по-малко пари. Но няколко дни преди делото националният консултант се обеси на дърво в парка. Той не понесе срама от нещо, което у нас е масова практика. След нашето предаване председателят на здравната комисия в парламента, министърът на здравеопазването и шефът на здравната каса се събраха и заключиха: Няма дупка в нормативната база.
– Вие имате забележителен опит в разследващата журналистика. Не ви ли се струва, че напоследък тя се загуби сред публикациите на компромати и удобни някому разкрития, дадени на доверени пишещи или тв звезди?
– Мнимата разследваща журналистика цъфти. Идва някой и ти носи нещо написано, ти само да го публикуваш от свое име. Дали ще го направиш, е въпрос на морал. Зрителят и читателят не знаят какво се случва в кухнята ни. Добре, че животът рано или късно показва кое е лъжа и кое истина. Разследващата журналистика винаги нарушава интереси. Ориентир в нея е общественият интерес – на много хора, които понякога са представени от малкия човек, смазан от системата.
– Много колеги зарязаха разследващата журналистика. Казват просто: Няма смисъл…
– Смисъл има това разследване, след което държавата се е намесила с компетентните си органи. Журналистът върви преди полицаите и прокурорите. Но ако открие нарушение, а държавата след него не накаже виновните или не запуши дупката в закона, цялата работа става безсмислена. На практика разследващата журналистика е толкова силна, колкото е силна държавата. Затова нашата е слаба.
– Друг въпрос е за цената, която се плаща за упорството да я правиш.
– Нямаш капка свободно време. Няма събота, няма неделя. Ти трябва да стигнеш до крайната точка, където е търсеният отговор. Иначе свършеното донякъде остава напразно.
– Забравяте враговете, които упоритият журналист си създава.
– Да, но си създава и приятели. Като си погледна пощата, изпитвам истинско удовлетворение.
– „Открито“ скоро става на 20 години.
– Не е за вярване. Оказва се, че то е най-старото предаване, като изключим „Лека нощ, деца“ и „По света и у нас“. Лека му пръст на Хачо Бояджиев – той го пусна на 23 април 1994 г., след като концепцията мина през цедката на управителния съвет.
– Спомняш ли си темата?
– „Сърцето на Беров“. Показахме коронарографията на Любен Беров от Правителствена болница, разказахме за здравословното състояние на човека, който пое управлението на държавата. Едва не ме уволниха след това. Но ние доказахме, че у нас трябва да е като в напредналите държави. Писах в обясненията си: „Щом Си Ен Ен показва дебелото черво на Рейгън, защо ние да не покажем сърцето на нашия премиер?“. 20 години оттогава продължаваме напред.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
