Отвори сетивата си

Автор Майкъл Кесълман, сп. Natural Solutions

Цял живот ни учат да пием мляко за здрави кости. Много от нас дори се чувстват гузни, ако не си изконсумират препоръчаните три порции млечни продукти всеки ден. В действителност, на нас, жителите на САЩ, са ни внушили, че страдаме от „калциева криза”, тъй като много от нас не консумират достатъчно млечни продукти. Предлаганото решение? Пийте повече мляко, яжте повече сирене и кашкавал и приемайте добавки с калций.

Тогава откъде накъде сме сигурни, че млякото, млечните продукти и добавките с калций предпазват от костите ни от чупливостта, причинявана от остеопорозата? Защото учители, доктори и рекламодатели са ни казали, че се нуждаем от калций – и то доста – за да са здрави костите, когато остареем. Защото всяка голяма американска здравна агенция одобрява ежедневната консумация на мляко и млечни продукти: the Surgeon General, Центърът за Контрол и Превенция на Болестите, Националните Здравни Институти Националната Фондация срещу Остеопороза.

Но помислете върху това: повечето индустриално развити страни – САЩ, Австралия, Нова Зеландия и повечето от западноевропейските държави – имат едни от най-високите нива на костни счупвания – при все това там се консумират повече млечни продукти от където и да е по света. В същото време хората в голяма част от Азия и Африка консумират малко или никакво мляко (след като ги отбият като малки), много малко млечни продукти и почти никакви добавки с калций, а техните нива на фрактури са 50 до 70% по-ниски от тези в САЩ. Е какво става тогава?

Последните изследвания показват, че костите ни имат нужда от много повече неща, не само от калций. Излиза, че начинът ни на хранене – заедно с изборите в живота, които правим, и нивото на стрес – могат всъщност да доведат до изтъняване на костите, без значение колко добавки сме приели или колко чаши мляко сме изпили. Д-р Ейми Лану, асистент-професор по здраве към Университета на Северна Каролина в Ашвил, и аз стигнахме до този извод след разглеждането на 1 200 изследвания относно рисковите фактори за остеопороза, свързани с храненето. Нашето доста радикално заключение е: теорията за калция е въздух под налягане! По-доброто решение? Да поддържаме нискокиселинен режим на хранене, който заздравява костите много по-ефективно и, както нарастващ брой изследователи потвърждават, е ключ към превенцията на остеопороза.

Защо калцият не е изцяло вреден

Нямаме нищо против калцият. Той е един от основните елементи, които са ни нужни за добро здраве. Но здравината на костите не зависи от приемането на големи количества калций. Хвърлете един поглед на тези данни:

· Четири световни епидемиологични изследвания разкриват, че страните, в които се консумира най-много калций, имат най-висок процент тазобедрени счупвания.

· Едно от епидемиологичните изследвания свързва счупванията с количеството животински и растителен протеин, който се приема в различни страни. Колкото по-висока е консумацията на животински протеин, толкова по-висок е и процентът на тазобедрени фрактури.

· От 1975г. досега са проведени 136 опита, изследващи влиянието на калция върху риска от фрактура при остеопороза. Две трети от тези изследвания показват, че високият прием на калций не води до намаляване броя на счупванията – дори хората да са започнали да приемат калций (и витамин Д) още по време на детството.

· При едно от проучванията, изследователи от Харвард проследяват хранителния режим и тазобедрените фрактури сред 72 337 по-възрастни жени в продължение на 18 години. Те стигат до извода, че „Нито млякото, нито режимът на хранене с много калций не изглежда да намалява риска [от фрактури].”

· Друг екип учени от Харвард анализира седем експеримента, проследяващи 170 991 жени в рамките на няколко години и откриват, че „няма връзка между общияа прием на калций и рискът от тазобедрени счупвания.”

Тогава защо е това вманиачено наблягане върху калция? Защото тялото има нужда от него. Калцият поддържа структурата и функцията на костите и зъбите ни. Тогава логично следва, че щом тялото ни се нуждае от много калций, трябва да консумираме много млечни продукти, богати на калций. Но тук теорията се сгромолясва: представете си, че калцият са тухлите в стената на костите. Тухлите са от съществено значение, но без достатъчно хоросан – който получаваме под формата на близо 16 други хранителни вещества – стената ще се срути. Така че, да, калцият ни е нужен, но трябва да даваме на тялото си от правилния вид калций – който не можем да получим от млечните продукти – заедно с много други витамини и минерали.

Хранене за по-добро здраве на костите

Иначе казано, за да постигнем равновесие между тухличките и хоросана, се нуждаем от хранителен режим богат на плодове и зеленчуци, в който няма храни с високо съдържание на протеин като месо, риба, мляко и млечни продукти. Защо? Колкото и странно да звучи, здравето на костите се заражда в кръвния поток – а хранене с високо съдържание на протеини окислява кръвта. За да функционира правилно организмът ни, кръвта трябва да поддържа леко алкално pH (относителната киселинност или алкалност).

В състава на протеините влизат аминокиселини. Когато тялото храносмила храни богати на протеини, аминокиселините се натрупват в кръвния поток. Тогава тялото ни трябва да неутрализира тези киселини, за да избегне животозастрашаващи проблеми, в т.ч. остеопороза. За да стане това, тялото извлича от собствените си запаси от алкален материал, като калциевите съединения, натрупани в костите. Костите отдават от калция си, който накрая се отделя в урината. За нещастие, както се посочва в много проучвания, колкото повече протеин приемаме с храната, толкова по-кисела става кръвта ни и толкова повече калций трябва да извлече организма ни от костите, за да възстанови баланса на pH в кръвта.

Въпреки че млечните продукти съдържат обилно количество калций, те са и висококиселинни. Така че ако пиете мляко (или консумирате много животински протеин) и не включите в менюто си достатъчно алкализиращи храни, ироничното е, че начинът ви на хранене ще изсмуква повече калций от костите, отколкото осигурява, и накрая ще доведе до остеопороза.

Ами растителните протеини?

Много американци (бел. от мен – а и у нас също) вярват, че не могат да си набавят нужните протеини, освен ако не ядат храни с животински произход. Това не е вярно. Нутриционистите потвърждават, че вегетарианците могат да получат повече от достатъчно количество протеини, необходими за доброто здраве. Всъщност, болестите, от които умират повечето американци (сърдечни болести, рак, инсулт, диабет) са пряко свързани с хранене, прекалено богато на животински продукти. Затова нискокиселинният начин на хранене не само ще ви помогне да се предпазите от остеопороза, но и ще намали риска да се разболеете от болестите на западното общество, виновни за повечето смъртни случаи.

Макар плодовете и зеленчуците да осигуряват достатъчно протеини, които да поддържат здравето ви, общият брой протеини е много по-нисък от този в животинските продукти. Но когато се храните с плодове и зеленчуци, в кръвния ви поток навлиза малко количество киселини, заедно с много алкален материал, който веднага ги неутрализира. В резултат организмът ни няма нужда да изтегля калций от костите и те са по-здрави.

От друга страна, месото, рибата и млечните продукти имат в състава си 5 до 10 пъти повече протеин от този в една порция плодове и зеленчуци – и много малко алкален материал – което значи, че нивото на киселинност на кръвта скача до небето и организмът трябва да използва допълнително калций от костите, за да я неутрализира.

Здрави кости: цялостната картина

Макар проучванията на фрактурите да разкриват, че увеличаването на калция не предпазва от счупвания, изследване на минералната плътност на костната тъкан (денситометрия) дава други резултати. С много малко мнозинство изследванията откриват, че калцият подобрява минералната плътност на костите. Тогава как да си обясним очевидното противоречие? Като си припомним, че костите са нещо повече от само калций и че за здрави нечупливи кости е необходимо баланс на калция и поне 16 други хранителни вещества. Ще повторим още веднъж, че консумирането на много калций, но недостатъчно от другите хранителни вещества, е като да строиш тухлена стена без достатъчно хоросан. Стената може да изглежда стабилна, но не е.

Всъщност над 100 проучвания са изследвали влиянието на плодовете и зеленчуците върху костно-минералната плътност (КМП). Макар изследванията фокусирани върху минералите, да показват, че калцият подобрява 52% от КМП, то над 100 изследвания върху храните показват, че плодовете и зеленчуците подобряват 85% от КМП. Това не е никак изненадващо, тъй като плодовете и зеленчуците имат не само калций, но и много други хранителни вещества, изграждащи костната тъкан.

Запомнете – как ще живеете зависи от вас. Ако искате да се храните по американския стандарт – по 100 кг месо на година и само две до три порции плодове и зеленчуци на ден, давайте смело. Но този начин на хранене носи със себе си и висок и скъпоструващ риск да развиете остеопороза и да се разболеете от друга болест, най-чест причинител на смъртни случаи, като сърдечна болест, рак и инсулт. Храненето с нискокиселинни продукти е ключ към по-здрави кости и нисък риск от развиване на остеопороза. Това е безопасна, ефективна и евтина рецепта за здраве, жизненост и дълголетие.

Майкъл Кесълман е здравен автор и съавтор с Ейми Лану, доктор по философия, на „Building Bone Vitality” (McGraw-Hill, 2009).

Какво става в мозъка на бебето при продължителен плач?

Историкът-психолог Лойд деМаус обяснява: “Травмите, които са неизбежни поради състоянието на безпомощност, могат да доведат до сериозно увреждане на хипоталамуса, причинено от умирането на неврони, нанясайки по този начин значителни вреди. Това се случва поради огромното количество освободен кортизол, адреналин и други хормони на стреса, което не само уврежда мозъчните клетки и паметта, но и поставя началото на продължителен дисбаланс на биохимичния състав на мозъка. Смята се, че изобилието на тези химикали и хормони в мозъка причинява изчезването на чувствителността към страх, намираща се в амигдала, и намаляването на нормалните нива на серотонина.

Деца, които са травмирани по подобен начин, често израстват без чувство на страх и дори на съчувствие и съмосъхранение, и често стават побойници. В техния мозък има по-ниски нива на хормона вазопресин, който регулира агресията, и ниски нива на серотонин, който е познат като успокояващ невротрансмитер. Ниските нива на серотонин са най-честата причина за насилие и се свързват с високи нива на самоубийства, убийства, палежи, антисоциално поведение, само-нараняване и други проблеми, породени от агресия.

Скенерът на мозъка в множество проучвания показва, че амигдала е центърът, в който е съсредоточено усещането за страх. Затова се смята, че подобен начин на отглеждане на деца играе основна роля, макар не винаги единствена, за появата на проблеми като фобии, пост-травматичен стрес, биполярност и панически проблеми.

Имайки предвид, че мозъкът се развива най-много през първите години на живота, правдоподобно е да се смята, че непрекъснато повтарящото се наличие на голямо количество от тези променящи мозъка химикали през периодите на дълъг самотен плач, при наличието на травма от отделянето от майката/родителите и при други ситуации, предизвикващи страх у бебето, може да предразположи бъдещия човек към емоционални и социални пролеми.

В кръвта на всеки човек, дори на малките бебета, циркулира надбъбречният хормон кортизол. Произведен от надбъбречните жлези, този хормон помага за правилното функциониране на основни системи от организма. Организмът се нуждае от правилното количество кортизол в точно определено време. Ако има прекалено много или прекалено малко от хормона, организмът няма да функционира правилно. Хормоните на надбъбречната жлеза са познати също като хормони на стреса. Нивата им се покачват бързо, което помага на човек да реагира в случай на заплаха. Макар тези хормони да са полезни в някои случаи, ако нивата им останат прекалено високи за дълго време, организмът е изложен на прекалено много стрес и някои негови системи, като имунната система, не могат да функционират правилно.

Опити, проведени с бебета и с малки животни, показват, че повишените нива на кортизол за дълги периоди от време пречат на растежа и потискат имунната система.

Удивителни биологични промени настъпват в организма на майката при плача на нейното бебе. Когато тя чуе бебето си да плаче, притокът на кръв към гърдите й се увеличава, придружен от биологичното желание “да вземе и да накърми бебето”. Кърменето, от своя страна, предизвиква повишаване на хормона пролактин, хормон, за който се смята, че е биологичната основа на “майчината интуиция”. Окситоцинът, който подпомага потичането на кърмата, носи усещане за релаксация и удоволствие, приятно отпускане от напрежението, предизвикано от плача на бебето. Тези усещания ви помагат да обичате бебето си.

Изследователите Силвия Бел и Мери Ейнсуърт провеждат няколко проучвания през 70-те, които слагат край на теорията за разглезването. Интересно е да се отбележи, че винаги и дори днес, тези писатели на книги за отглеждане на деца, които препоръчват да оставяме бебето да плаче, са с малки изключения основно мъже. Как стоят в действителност нещата, е изяснено от жени. Силвия Бел и Мери Ейнсуърт изследвали 2 групи двойки майка-бебе. Първата група били майки, които отговаряли незабавно и с внимание на плача на бебетата си. Втората група майки били сдържани в откликването на плача на бебетата си. Учените установяват, че бебетата, чиито майки са откликвали веднага, по-рядко използвали плача като средство за комуникация на 1-годишна възраст. Тези деца били по-уверени и привързани към майките си, имали по-добре развити умения за комуникация и били по-малко хленчещи и манипулативни.

Много други изследвания са правени след това, с цел да покажат погрешността на теорията за раглезването. Те доказали, че бебетата, на чиито плач не се отговаря, започват да плачат повече, по-дълго и по по-тревожен начин.

В едно изследване, което сравнява две групи бебета, едната група бебета веднага била успокоявана при плач, докато другата група бебета са оставяни “да се наплачат”. Бебетата, на чиито плач майките отговаряли веднага, плачели със 70% по-малко. От друга страна, бебетата, които били оставяни “да се наплачат”, не започнали да плачат по-малко.

Като цяло, изследванията на плача показват, че бебетата, на чийто плач се отговаря, се научават да плачат по-малко и “по по-правилен начин”, докато тези, на които не се обръща внимание, се научават да плачат “по-силно”.

По материали от чуждестранния печат

Няма нищо случайно в народните вярвания, обичаи. Често зад тях се крие много точна и вярна информация, дошла от векове или хилядолетия. Днес обаче дълбокият смисъл, първопричината вече не се знае, а е останала само външната форма. Подобен е и случаят с подковата. Това не е суеверие, а реална защита. От какво?

По-рано в селските домове хората са поставяли подкова над портата за защита от уроки, лошо око. За това съдейства самата форма и големина на подковата, а също и фактът, че тя е направена от първоелемента Метал. Смята се, че енергията на Метала има разрушително въздействие. Затова всеки входящ в дома минава под подковата и разрушава напрегнатите енергетически съставки на своето съзнание: лоши мисли, негативни настроения, завист, проклятия… Но това важи и за живущите в дадената къща. С други думи, подковата служи за нещо като енергетична изтривалка от негативни вибрации.

А може ли със същата цел да сложим подкова, да речем, над леглото си? Народът ни няма такава практика. И не случайно – в този случай въздействието на Метала ще бъде много продължително, а не еднократно, както е при влизането, и ще отнеме или твърде много ще разруши силите ни, ще разстрои енергийното ни равновесие.

И още. Съществува поверие, а и ние инстиктивно страним да минаваме или да стоим под някакво по-голямо разклонено и заострено нагоре съоръжение, приличащо на обърнато латинско „V“ /стълб с подпорка /. Подобно голямо съоръжение /най-вече от метал, но не само/, когато застанем под него, е способно да ни „изтегли“ енергията. Така че и занапред не отхвърляйте веднага различните народни вярвания като суеверие, а помислете, дали зад тях не се крие хилядолетен опит на нашите любомъдри предци.

по материали на „Дар“

Една сутрин, докато вървях към спирката на трамвая и мислено поздравявах с „Добро утро!” всички живинки и тревички, се замислих за отношението ни към Земята. Всеки ден наблюдавам как разни хора, които съм убедена, че дълбоко в себе си са също толкова добри, колкото и всеки друг човек (вярвате или не), хвърлят през прозорците на колата, автобуса или просто докато си вървят разни боклуци по земята. Признавам си, на няколко пъти ми се прищя да ги спра и да ги попитам „Вкъщи така ли правите?”. Е, не го направих и мисля, че се досещате защо. Стандартната реакция на хората, когато ги упрекват за нещо и особено, когато има причина да бъдат упрекнати, е да заемат агресивна и отбранителна позиция с обичайната безмислена фраза „На теб какво ти влиза в работата!”. Такива хора гальовно и с обич ги наричам „Фон Галфон”. Едва ли е нужно да прилагам цитати от различни статии, в които се описва националният, ако щете и глобален световен проблем с боклуците, генерирани от човешката дейност. Да си затваряме очите с думите „Е, какво толкова. Само едно малко боклуче!” е проява на неуважение и егоизъм. Защо егоизъм ли? Елементарно, драги ми Галфоне! Защото е много егоистично да проявяваш немърливост към „нещо” (ако можем да наречем живата Земя така!), което ползват всички останали живи същества и на всичкото отгоре „нещо”, от което зависи и нашето оцеляване. В случай че все още има някой, който храни смехотворни илюзии, нека ви уверя, че Земята усеща, диша и чувства също като всички нас, които ходим по нея. Тя е живо същество и доказателство за това е, че ако беше мъртва материя, нямаше да се радвате нито на цъфналите дръвчета през пролетта, нито щяхте да имате с какво да се храните. Това е все едно да опитате да си посадите домати върху телевизора. Няма да порастнат, нали? Нека всеки захвърлил „само едно дребно боклуче”, да се постави на мястото на Земята. Представете си колко приятно ще ви е някой да хвърля върху вас обелки, да се изплюе върху вас, да смачка някаква нечистотия, да ви залее с бетон и асфалт и да ви надупчи, за да търси петрол или друго нещо от „ограмна” важност за нечия икономика или алчност. Няма да ви хареса, нали? Хората живеят в абсолютно неведение за това, че всеки ден ритат ръката, която ги храни. И най-жалкото и парадоксално е, че това не ги прави щастливи. На никой не му е приятно да диша въздух, в който има толкова прах и мръсотия. На никой не му е приятно вместо да вижда синьото небе, да се чувства като затворен под похлупак заради градския смог. Едва ли ще ви е приятно да си прострете прането и да го приберете с два пласта мръсотия и прахоляк. Естествено е да попитам тогава защо вършим всичките тези неща? Всеки жив организъм има предел на издръжливост. Не знам колко хора се запитват каква е истинската причина за всичките земетресения, торнадота, разрушителни урагани, цунамита и изригвания на вулкани. Това са начини на Земята да разпусне негативната енергия и напрежението, които всеки ден запращаме към нея, без да се стигне до глобални катаклизми. Сигурно това ви изглежда абсолютна фантасмагория, но това е защото във всеки един момент избираме да живеем в пълна духовна тъмнина и слепота. Погледнете малко глобално на нещата. Ако вие сте много стресирам, изнервен и изтормозен какво ще направите – в първия момент в който се появи някой/нещо, което прелеят чашата ви, ще изригнете в скандал и крясъци. Цунамито е същото, само че в огромни размери. Изригването на вулкана тоже. Сега не отивайте в другата крайност – Земята е зла и не ни обича. Майката Земя много ни обича… въпреки нашата неразумност, въпреки нашето неразбиране на нейната съвършена природа, въпреки нашия егоизъм и жестокост към живите същества, които унищожаваме заради капризите си. Не знам дали има друга по-висша Любов от тази. Със сигурност това, което хората наричат „любов”, когато казват на някого „обичам те”, не е любов. Защото истинската Любов е всеопрощаваща, а ние всеки ден, дори само пътувайки към работа, изпълваме сърцето си с неприязън към „оня, дето ни бутна, за да се качи в трамвая”; защото истинската любов е щедра и тя се раздава на всички без условия. Това да кажете на детето си, че го обичате и в следващ момент да му се скарате и да му кажете да млъкне, не е любов. Това е онова егоистично чувство, което хората наричат любов.

И все пак да се върнем на темата за природата и „ръката, която ни храни”. Един чудесен човек е казал „Човекът произвежда все повече шум, за да заглуши природата. Отказвам да свикна с това.” Аз също отказвам да свикна. Отказвам да свикна с оглушителния грохот на града. Отказвам да приема боклуците, мръсотията и душевния ни мързел за промяна. Отказвам да свикна с агресията и озлоблението. Отказвам да свикна с това, в което хората се опитват да превърнат света.

Аз съм част от този свят. Аз съм човек. Аз съм Любов и Светлина и ви я дарявам от все сърце.

Почти на всеки се е случвало да говори или направи нещо лошо на друг човек и после силно да съжалява за това и да не може да повярва, че го е извършил. В такива случаи човек се оправдава с думите “Дяволът ме подведе” или нещо друго. Пророците са наричали енергийните паразити с много имена – зли духове-изкусители, бесове, демони. В никакъв случай не трябва да се страхуваме от тях, трябва да научим как са устроени, как се образуват, как да се освободим от влиянието им, а също как да не ги създаваме. В тълпите многото енергийни излъчвания на големия брой хора образуват „отровен” въздух, т.е. „отровна” енергия, която формира нова одушевена енергийна структура, позитивна или негативна в зависимост от състоянието на ума и съзнанието на болшинството хора. Тази нова енергийна структура живее собствен живот и тя започва да влияе на хората, да определя реакциите, постъпките и особеностите на поведението им. Тази структура, създадена от струпването на хора, използва енергията им единствено за своите цели. Например, имаме сто души обхванати от едно желание. Общата им енергия лесно ще подчини на себе си нови десет души и дори от тълпата преди тях да отпаднат десет души, структурата пак ще живее чрез излъчването на сто души.

Постепенно хората, започнали процеса, се отделят от структурата, но тя остава жива, подчинявайки на целта си нови и нови членове. Така енергоинформационният паразит изсмуква енергия от хората, необходима за собственото му съществуване. Когато избухват войни и революции всеки човек неизбежно страда, защото той губи самия себе си, вече не си принадлежи и не определя сам поведението си. Той става част от мощната енергийна машина, която го тегли към себе си против волята му.

Развитието на технологиите има и добра страна. Технологиите позволяват на паразитите-егрегори да изпомпват енергията на хората чрез симулиране на виртуални сцени в човешкия мозък, които позволяват да се замени реалното участие на човек във войни, революции, битки, боеве и др. и да се засили количеството отнета енергия. Всеки може да забележи празнотата в себе си, отчуждението от това, което го обкръжава, след гледане на филм или увлекателна компютърна игра. Такива хора ги наричат «спирачка» или човек «потънал в себе си». Макар вече да няма глобални войни, сега дойдоха на мода виртуалните войни, при които се излъчват същите енергии на страх, омраза, агресия, мъка, радост и тъга, които са се формирали в старите времена. Ето защо бързото развитие на техниката започва веднага след края на Втората световна война, когато огромно количество енергоинформационни паразити изпитва нужда от захранване.

Какво би могло да бъде по-силно от силата на виртуалното въздействие, ако не филмите? Всички знаят какви емоции се развихрят, когато се гледа филм! Това е така, защото човек несъзнателно се идентифицира с героите, а звуковите и визуални ефекти усилват това въздействие. И така, след като човек се нагледа на серии от типа на „От местопрестъплението: Маями”, той забелязва, че вървейки пеша през града вечерно време, той автоматично генерира страх и вълнение, които зареждат егрегорите-паразити. Ето това е силата на идентифицирането в действие! А всъщност е добре известно, че една и съща информация, умножена по броя пъти на визуализирането й, е доказана рецепта за зомбиране, известна като „информационно-комуникативен маратон“. Пример за подобно въздействие в Русия е епохата на сталинизма. Ето как, вживявайки се в света, конструиран от информационни потоци, човек престава да различава реалността от създадената виртуална конструкция. Сега телевизията и компютърните игри успешно се справят с тази роля, възложена им от енергоинформационните паразити и много хора така дълбоко са потънали във виртуалната реалност, че вече не разграничават истината от лъжата, правдата от измамата.

Как се формира енергоинформационният паразит?

От гледна точка на биоенергетиката, механизмът на това явление е прост: ниско разположените енергийни центрове (чакри) при човека излъчват енергия от Космоса, която, преминавайки през горните чакри и попивайки активните съставки на съзнанието му, получава способността да програмира други хора. В горните чакри космическият поток се зарежда с елементите на съзнателните кодове на човека, т.е. всичко, което човек си мисли, идва от горните чакри и се спуска надолу, а след това чрез долните чакри неизбежно се просмуква в заобикалящата го среда и така въздейства върху подсъзнанието на другите хора. Ето как се замърсява енергията и полетата на тези, намиращи се в близост до хора, които постоянно излъчват чужди мисли и програми.

Горните чакри отдават енергията на Земята, която вече е заразена с емоциите на човек, т.е. през горните чакри навън излизат най-различни желания, тревоги, гняв и др. Така полето се замърсява с емоционална информация, която задължително въздейства върху останалите. Така се получава и патологичното заключване на енергетиката в човешкото общество, когато се нарушава равномерното течение на енергията чрез човешкото тяло от Земята към Космоса и от Космоса към Земята, като енергията циркулира само от един човек към друг и обратно, заразявайки и замърсявайки неговите полета с чужди програми. Например, шефът на някой човек го е смъмрил и той си тръгва към вкъщи след работа озлобен и раздразнен. Така се случва, че вие се оказвате в един и същ претъпкан автобус до този човек. Вие може дори да не го забележите и да не му обърнете внимание, но изведнъж настроението ви се разваля и започвате да търсите но кого да си изкарате яда. Вие не знаете, че съседът ви буквално излъчва в пространството злоба, тя се просмуква под формата на енергийни импулси от горните му чакри и подчинява всички пътници в автобуса на същите емоции. И изведнъж забелязвате, че не само вие сте раздразнени, но и още един човек, а и жената до вас някакси гневно е присвила устни. Още малко и сякаш от нищо ще избухне скандал. На всичкото отгоре хората в тази ситуация така и не разбират с какво са се „оборудвали” така изведнъж. Може би тези хора всъщност са много добри и след това сами ще се укоряват за необяснимото си поведение. Точно в този момент те не са били господари на самите себе си, а са действали по чужда програма. Справедливостта изисква да се отбележи и, че се случва обратната ситуация: в автобуса се качват двама-трима веселяци и скоро всички се шегуват, усмихват и слизат на спирката си доволни от себе си и от спътниците си.

Физическа блокировка. Безпокойството е безпричинен страх. Човекът, изпитващ непрекъснато безпокойство, живее в болезнено очакване на някаква неясна непредсказуема опасност.

Емоционална блокировка. Постоянното безпокойство пречи на човек да живее в настоящето. Той мисли през цялото време за това, което е преживял той или някой друг. Въображението на такива хора е много развито и те прекалено много мислят за събития, които е малко вероятно да се случат. Такива хора постоянно търсят всевъзможни признаци да оправдаят безпокойството си.

Ментална блокировка. Почувстваш ли, че наближава поредния пристъп на безпокойство, опитай да осъзнаеш, че твоето въображение надделява над съзнанието ти и ти пречи да се наслаждаваш на настоящето. Убеди се, че няма нужда нищо да доказваш. Приеми се такъв, какъвто си, с всичките си достойнства и недостатъци. За да се избавиш от страха пред неизвестността, се постарай да повярваш в интуицията си – тя няма да те подведе, стига да й дадеш възможност. Опитай се и повече да се доверяваш на заобикалящите те хора. Позволи им да ти помогнат, така както могат.Статията е превод от http://www.angelsay.ru/

Автор Майкъл Кесълман, сп. Natural Solutions

Цял живот ни учат да пием мляко за здрави кости. Много от нас дори се чувстват гузни, ако не си изконсумират препоръчаните три порции млечни продукти всеки ден. В действителност, на нас, жителите на САЩ, са ни внушили, че страдаме от „калциева криза”, тъй като много от нас не консумират достатъчно млечни продукти. Предлаганото решение? Пийте повече мляко, яжте повече сирене и кашкавал и приемайте добавки с калций.

Тогава откъде накъде сме сигурни, че млякото, млечните продукти и добавките с калций предпазват от костите ни от чупливостта, причинявана от остеопорозата? Защото учители, доктори и рекламодатели са ни казали, че се нуждаем от калций – и то доста – за да са здрави костите, когато остареем. Защото всяка голяма американска здравна агенция одобрява ежедневната консумация на мляко и млечни продукти: the Surgeon General, Центърът за Контрол и Превенция на Болестите, Националните Здравни Институти Националната Фондация срещу Остеопороза.

Но помислете върху това: повечето индустриално развити страни – САЩ, Австралия, Нова Зеландия и повечето от западноевропейските държави – имат едни от най-високите нива на костни счупвания – при все това там се консумират повече млечни продукти от където и да е по света. В същото време хората в голяма част от Азия и Африка консумират малко или никакво мляко (след като ги отбият като малки), много малко млечни продукти и почти никакви добавки с калций, а техните нива на фрактури са 50 до 70% по-ниски от тези в САЩ. Е какво става тогава?

Последните изследвания показват, че костите ни имат нужда от много повече неща, не само от калций. Излиза, че начинът ни на хранене – заедно с изборите в живота, които правим, и нивото на стрес – могат всъщност да доведат до изтъняване на костите, без значение колко добавки сме приели или колко чаши мляко сме изпили. Д-р Ейми Лану, асистент-професор по здраве към Университета на Северна Каролина в Ашвил, и аз стигнахме до този извод след разглеждането на 1 200 изследвания относно рисковите фактори за остеопороза, свързани с храненето. Нашето доста радикално заключение е: теорията за калция е въздух под налягане! По-доброто решение? Да поддържаме нискокиселинен режим на хранене, който заздравява костите много по-ефективно и, както нарастващ брой изследователи потвърждават, е ключ към превенцията на остеопороза.

Защо калцият не е изцяло вреден

Нямаме нищо против калцият. Той е един от основните елементи, които са ни нужни за добро здраве. Но здравината на костите не зависи от приемането на големи количества калций. Хвърлете един поглед на тези данни:

· Четири световни епидемиологични изследвания разкриват, че страните, в които се консумира най-много калций, имат най-висок процент тазобедрени счупвания.

· Едно от епидемиологичните изследвания свързва счупванията с количеството животински и растителен протеин, който се приема в различни страни. Колкото по-висока е консумацията на животински протеин, толкова по-висок е и процентът на тазобедрени фрактури.

· От 1975г. досега са проведени 136 опита, изследващи влиянието на калция върху риска от фрактура при остеопороза. Две трети от тези изследвания показват, че високият прием на калций не води до намаляване броя на счупванията – дори хората да са започнали да приемат калций (и витамин Д) още по време на детството.

· При едно от проучванията, изследователи от Харвард проследяват хранителния режим и тазобедрените фрактури сред 72 337 по-възрастни жени в продължение на 18 години. Те стигат до извода, че „Нито млякото, нито режимът на хранене с много калций не изглежда да намалява риска [от фрактури].”

· Друг екип учени от Харвард анализира седем експеримента, проследяващи 170 991 жени в рамките на няколко години и откриват, че „няма връзка между общияа прием на калций и рискът от тазобедрени счупвания.”

Тогава защо е това вманиачено наблягане върху калция? Защото тялото има нужда от него. Калцият поддържа структурата и функцията на костите и зъбите ни. Тогава логично следва, че щом тялото ни се нуждае от много калций, трябва да консумираме много млечни продукти, богати на калций. Но тук теорията се сгромолясва: представете си, че калцият са тухлите в стената на костите. Тухлите са от съществено значение, но без достатъчно хоросан – който получаваме под формата на близо 16 други хранителни вещества – стената ще се срути. Така че, да, калцият ни е нужен, но трябва да даваме на тялото си от правилния вид калций – който не можем да получим от млечните продукти – заедно с много други витамини и минерали.

Хранене за по-добро здраве на костите

Иначе казано, за да постигнем равновесие между тухличките и хоросана, се нуждаем от хранителен режим богат на плодове и зеленчуци, в който няма храни с високо съдържание на протеин като месо, риба, мляко и млечни продукти. Защо? Колкото и странно да звучи, здравето на костите се заражда в кръвния поток – а хранене с високо съдържание на протеини окислява кръвта. За да функционира правилно организмът ни, кръвта трябва да поддържа леко алкално pH (относителната киселинност или алкалност).

В състава на протеините влизат аминокиселини. Когато тялото храносмила храни богати на протеини, аминокиселините се натрупват в кръвния поток. Тогава тялото ни трябва да неутрализира тези киселини, за да избегне животозастрашаващи проблеми, в т.ч. остеопороза. За да стане това, тялото извлича от собствените си запаси от алкален материал, като калциевите съединения, натрупани в костите. Костите отдават от калция си, който накрая се отделя в урината. За нещастие, както се посочва в много проучвания, колкото повече протеин приемаме с храната, толкова по-кисела става кръвта ни и толкова повече калций трябва да извлече организма ни от костите, за да възстанови баланса на pH в кръвта.

Въпреки че млечните продукти съдържат обилно количество калций, те са и висококиселинни. Така че ако пиете мляко (или консумирате много животински протеин) и не включите в менюто си достатъчно алкализиращи храни, ироничното е, че начинът ви на хранене ще изсмуква повече калций от костите, отколкото осигурява, и накрая ще доведе до остеопороза.

Ами растителните протеини?

Много американци (бел. от мен – а и у нас също) вярват, че не могат да си набавят нужните протеини, освен ако не ядат храни с животински произход. Това не е вярно. Нутриционистите потвърждават, че вегетарианците могат да получат повече от достатъчно количество протеини, необходими за доброто здраве. Всъщност, болестите, от които умират повечето американци (сърдечни болести, рак, инсулт, диабет) са пряко свързани с хранене, прекалено богато на животински продукти. Затова нискокиселинният начин на хранене не само ще ви помогне да се предпазите от остеопороза, но и ще намали риска да се разболеете от болестите на западното общество, виновни за повечето смъртни случаи.

Макар плодовете и зеленчуците да осигуряват достатъчно протеини, които да поддържат здравето ви, общият брой протеини е много по-нисък от този в животинските продукти. Но когато се храните с плодове и зеленчуци, в кръвния ви поток навлиза малко количество киселини, заедно с много алкален материал, който веднага ги неутрализира. В резултат организмът ни няма нужда да изтегля калций от костите и те са по-здрави.

От друга страна, месото, рибата и млечните продукти имат в състава си 5 до 10 пъти повече протеин от този в една порция плодове и зеленчуци – и много малко алкален материал – което значи, че нивото на киселинност на кръвта скача до небето и организмът трябва да използва допълнително калций от костите, за да я неутрализира.

Здрави кости: цялостната картина

Макар проучванията на фрактурите да разкриват, че увеличаването на калция не предпазва от счупвания, изследване на минералната плътност на костната тъкан (денситометрия) дава други резултати. С много малко мнозинство изследванията откриват, че калцият подобрява минералната плътност на костите. Тогава как да си обясним очевидното противоречие? Като си припомним, че костите са нещо повече от само калций и че за здрави нечупливи кости е необходимо баланс на калция и поне 16 други хранителни вещества. Ще повторим още веднъж, че консумирането на много калций, но недостатъчно от другите хранителни вещества, е като да строиш тухлена стена без достатъчно хоросан. Стената може да изглежда стабилна, но не е.

Всъщност над 100 проучвания са изследвали влиянието на плодовете и зеленчуците върху костно-минералната плътност (КМП). Макар изследванията фокусирани върху минералите, да показват, че калцият подобрява 52% от КМП, то над 100 изследвания върху храните показват, че плодовете и зеленчуците подобряват 85% от КМП. Това не е никак изненадващо, тъй като плодовете и зеленчуците имат не само калций, но и много други хранителни вещества, изграждащи костната тъкан.

Запомнете – как ще живеете зависи от вас. Ако искате да се храните по американския стандарт – по 100 кг месо на година и само две до три порции плодове и зеленчуци на ден, давайте смело. Но този начин на хранене носи със себе си и висок и скъпоструващ риск да развиете остеопороза и да се разболеете от друга болест, най-чест причинител на смъртни случаи, като сърдечна болест, рак и инсулт. Храненето с нискокиселинни продукти е ключ към по-здрави кости и нисък риск от развиване на остеопороза. Това е безопасна, ефективна и евтина рецепта за здраве, жизненост и дълголетие.

Майкъл Кесълман е здравен автор и съавтор с Ейми Лану, доктор по философия, на „Building Bone Vitality” (McGraw-Hill, 2009).