Продължава от 1 част
Рис цитира и разказът на жена, която сама напуснала лагера, възползвайки се от това, че охраната избягала, часове преди да дойдат съветските войски.
През май и юни 1945 година Хелена Цитронова и нейната сестра се лутали по препълнените пътища на наскоро освободената Германия, смесвайки се с немските бежанци, отиващи на Запад. Те спели в обори или разрушени от бомбардировките сгради, намирайки прехрана навсякъде където това било възможно.
Сравнително скоро се натъкнали на войници от съветската армия.
Но към Хелена и нейната сестра мъжете се отнесли не като освободители, а като завоеватели.
Имало случаи,
когато съветските войници откривали местата, където бежанците се спирали да нощуват.
„Всички бяха пияни, ужасно пияни и се държаха като диви животни”, спомня си Хелена.
Войниците нахлували във временните убежища, избирали си симпатични момичета и млади жени и ги изнасилвали. По-голямата сестра на Хелена, която била силно състарена и обезобразена от годините в концлагера, я криела под тялото си, надявайки се, че войниците няма да я видят. Понякога уловката сработвала. Но въпреки това Хелена чувала всичко, което червеноармейците причинявали на жените:
„Чувах виковете им, жените крещяха, докато имаха сили, но в края на краищата млъкваха. Някои бяха изнасилвани до смърт в буквалния смисъл на думата. Страхувах се, че ще изнасилят сестра ми или мен. Когато войниците си тръгваха се опитвахме да помогнем на жените, но за някои беше късно.
Това бяха животни, зверове, не хора.
Където и да се криехме, те откриваха скривалищата ни и насилваха жените и момичетата. Вършеха такива неща с жените…Бяхме изгубили надежда, че ще оживеем, мислехме си, не загинахме от ръцете на немците, но сигурно ще умрем от ръцете на руснаците”.
В книгата си „Падането на Берлин”, Антъни Бийвър пише,
че жените в завоювана Германия били подложени на жестоко и унизително отношение от страна на съветските войници и офицери.
Първата и най-мощна вълна от безчинства се стоварва върху Източна Прусия, където частите на Червената армия влизат през януари.
Жертви на оргиите на победителите ставали не само германки,
но и руски, украински и белоруски девойки и жени-остайрбайтери.
Колкото по-навътре се придвижва армията във вътрешността на Германия, толкова повече тази тема започва да безпокои съветското командване.
Генерал-лейтенант Крайнюков от 1 Украински фронт пише в донесение да началника на Главното политическо управление на армията на 4 април:
„Мероприятията, провеждани от съветското командване се оценяват от германците като справедливи, произтичащи от военните условия. Но отделни случаи на произвол, особено фактите за изнасилванията държат немците в постоянен страх и напрежение“.
Всъщност случаите на насилие над жени носи масов характер.
В крайна сметка ситуацията става толкова сериозна, че за нея е доложено на Сталин, след което се появява известната директива на Ставката на върховното командване до командващите на 1-ви Белоруски и 1-ви Украински фронт номер 11072 от 20 април 1945 година.
„Жестокото отношение към немците ще предизвика у тях страх и ще ги накара да се съпротивляват. Това положение не ни е изгодно. По-хуманното отношение съм немците ще доведе до това при военните действия на тяхна територия, ще намали тяхната упорита отбрана”.
След директивата съобщенията до командването за „отделни случаи” се посипват едно след друго.
„И до този момент се наблюдават случаи на изключително жестоко отношение от страна на военнослужещите. Някои от тях са се превърнали в бандити”, пише началникът на политическото управление на 1-ви Белоруски фронт генерал-майор Скосирев.
Военният прокурор генерал-майор Яченин, 2 май:
„Ако разстрелите на немци почти са прекратени, а грабежите носят единичен характер, то насилието над жени продължава”.
„Заместник-командирът на батарея ст. Лейтенант Енчиватов „в нетрезво състояние ходел по домовете и насилвал жени.
Червеноармейците Иванов и Мананков,
в нетрезво състояния нахлули в дома на немско семейство,
където изнасилили болната германка Лизелет Люре.
На 22 април с.г. тя била изнасилена от група военнослужещи, след което отровила сина си, нейната майка се отровила, а самата Люре също направила опит да се самоубие с отрова, но била спасена.
Тя била изнасилена от Мананков все още в много тежко състояние след отравянето. В това време Иванов изнасилил германката Кирхенвиц.
Началник щаба подполковник Лосев изпратил свой подчинен в мазе, където се укривали немци, за да му избере и доведе германска жена.
Лейтенантът изпълнил заповедта и Лосев изнасилил доведената от него жена.
Старшина Дорохин пиян, заплашвайки с оръжие, пред очите на родителите изнасилил 15-годишно момиче, а лейтенант Курсаков изнасилил възрастна германка в присъствието на нейния съпруг и децата и.
Според немски оценки, цитирани от Бивър, само в Берлин от съветски военнослужещи са изнасилени около 100 хиляди жени
От тях приблизително всяка десета е завършила живота си със самоубийство.
Много по-висок е процента на смъртните случаи сред 1.4 милиона изнасилени жени от Източна Прусия, Померания и Силезия.
Бивър пише,
че приблизителният брой на изнасилените жени са жертви на „нееднократни или групови действия”.
Такъв е случаят със съпругата на германския канцлер Хелмут Кол, Ханелоре, която била изнасилена като 12 годишно момиче от група съветски войници. След това тя била изхвърлена от прозореца на втория етаж и получила тежко увреждане на гръбначния стълб, от което страда през целия си живот.
В крайна сметка Ханелоре, която страдаше и от тежка депресия завърши живота си със самоубийство.
Опитите на мъжете-немци да защитят жените обикновено завършвали трагично. По-успешни били действията на съветски войници, които се опитвали да възпрат от насилието своите „братя по оръжие”, а голямо изумление будят разказите, че в ролята на защитници на германките заставали войници-евреи.
Много по-сурова участ била приготвена за немците от Померания, Силезия и Източна Прусия. На 5 май Лаврентий Берия изпраща генерал-полковник Аполонов с цел ликвидация на „шпионите, саботьорите и другите враждебни елементи“ в допълнение към 50 хиляди души гражданско население, вече ликвидирано от януари 1945 година, когато тези територии преминават под контрола на Червената армия.
Към края на май, благодарение на усилията на Аполонов населението на Източна Прусия намалява от 2,2 милиона до 193 хиляди души.
Множество жени са отвлечени на принудителна работа в Съветския съюз, където работели по 16 часа в денонощие при изсичането на гори или изкопни работи.
Оцелелите се връщат в Германия през април 1947 година.
На 20 септември директива 11072 е отменена по заповед на Сталин.
„Смятам, че тази заповед е неправилна и вредна, защото ако попадне в ръцете на ръководителите на чуждите армии, те няма да пропуснат да обявят Червената армия за мародерска“.
Източник – Faktor.bg
