Съществуват многобройни митове за живота в харема на султаните по време на Османската империя, пълни с преувеличения или направо с измислици. Част от тях се опита да развее сериалът „Великолепният век”, но ето какво показва подробно изследване на запазени документи от харема на един от султаните, проведено в един от истанбулските университети.
Думата харем има арабски корени и означава нещо, което е недостъпно и тайно. Това се отнася за частите от дома, където живеели жените и наложниците на турските владетели – семейството на султава. На турски харемът се нарича сарай, което означава дворец или голям дом. Освен самото семейство – сърцето на династията, в двореца харем са живеели служителите в домакинството на султаната. Това са били млади хора от чуждестранен произход, набирани чрез така известния кръвен данък (девширме), за да служат на Османската империя. Те, както и наложниците, получавали добро образование и били част от държавната аристокрация.
През XVIII-XIX век в Европа било прието да се смята, че султанският харем е някакво подобие на огромен сладострастен публичен дом. Там всъщност не влизали случайни момичета. Съществувал план, в съответствие с който се подбирал нужният брой брюнетки и блондинки. В харема постъпвали девойки, купени или подарени на султана. Голяма част от тях били черкезки (от района на Северен Кавказ), а русите славянки се ценели високо. Ако обаче отговаряла на изискванията, в харема можела да попадне и девойка, заловена по време на военните походи. Най-много се харесвали бедрата и талията на девойките. Идеалното съотношение на талията към бедрата било 2:3. Гърдите не били от особено значение, както и ръстът на момичето. Възрастта на младите наложници била обикновено 12-14 години. Освен красотата и доброто здраве, у девойките се ценял особено високо умът, тъй като жените трябвало да бъдат и добри събеседници на своя повелител.
С пристигането си в харема наложниците преминавали двугодишно обучение под ръководството на опитни стари робини, които наричали калфи. Всички девойки приемали исляма и изучавали Корана, учели музика, танци, калиграфия, поезия, изкуството на общуването и ръкоделие. Особено внимание се отделяло на обучението по придворен етикет (как да се поднася на султана облеклото, как да му се налива вино и др.).
Първата дама в харема била майката на султана – валиде султан. Именно пред нея девойките полагали изпити след двете години обучение. Момичетата, които не успявали да вземат изпита, отивали да работят в кухнята или при чистачките. Тези, които успявали да го вземат, ставали джарийе, или така наречените потенциални наложници на султана.
Далеч не всяка наложница споделяла ложето със султана. Повечето жени така и не успявали даже да се мернат пред погледа му. Когато джарийе в продължение на 9 години не се срещнела със султана, я омъжвали за султански чиновник, като й осигурявали свободата и добра зестра.
Въпреки всеобщото мнение за лошия живот в харема, отношението към наложниците било внимателно и грижовно. Даже на последната по съществуващата йерархия джарийе се осигурявали пари за козметика, дрехи и сладки, а за празниците им подарявали подаръци.
В харема съществувала строга йерархия. Джарийе, на които се удавало да бъдат една или няколко нощи със султана, ставали гьозде (на турски – любима). Такава наложница получавала повече пари за издръжка, осигурявали и по-хубави покои и даже няколко чернокожи робини. Гьозде имала шанс да се хареса на султана и да стане фаворитка – икбал (на турски – щастлива). Обикновено фаворитките били от 9 до 15.
Стандартът на живот на икбал се повишавал в пъти, ако успеела да забременее –тогава тя ставала кадън (от турски жена, майка). По-щастливи от кадъните в харема била само кадън ефенди – законната жена на султана. По законите на шериата, султанът нямал право на повече от четири законни жени. Кадън ефенди не разполагали с лична свобода, но в същото време можели да влияят на султана, да му забранят да вземе друга жена например. Те нямали задължение да развличат султана с песни и танци. Могли непосредствено да влияят и върху политическия живот в империята, както направила това прочутата жена на султан Сюлейман I Хюрем или Роксолана.
В ислямския свят физическото удоволствие от любовта не се смята за грях както в християнството, а за духовно продължение на любовта. Коранът обаче налагал определени забрани в сексуалната сфера, например забранени били груповият, еднополовият секс и други форми на сексуално извращение. По тази причини оргиите, които обикновено европейците си представят за харемите, абсолютно не са съществували. Трябва да се отбележи необичайната галантност на любовта в харема. Смятало се за недостойно султанът да започне срещата без ласки и да остави наложницата си неудовлетворена. Жената в постелята на султана се чувствала любима и защитена.
Друг е въпросът колко интриги, страсти и тайни битки се вихрели зад кулисите на султанския харем – за любовта, вниманието и интереса на повелителя, които пък осигурявали добър и комфортен живот и власт на успелите да го постигнат…
От средата на 16 век султанският харем се е намирал в Двореца Топ Капъ в Истанбул. Това е жизненото пространство на султана, кралицата майка, жените на султана, децата, братята и сестрите, както и на служителите, наложниците и чернокожите евнуси, които били пазители на харема. Тази архитектурна група се променя постоянно от 16 до началото на 19 век и представлява изключително интересен от архитектурна гледна точка комплекс. Днес Топкапъ Харем се състои от около 300 стаи, 9 бани, 2 джамии, 1 болница, 1 пералня, както и множество отделения за различни видове дейност. Снимка
