Любимо място за разходки с дядо ми през началото на 90-те години, а и до днес си остава цялото протежение на прекрасната улица „Шипка“, започваща между Ректората и Националната Библиотека и завършваща срещу входа на Военната Академия. Вървейки по нейните тротоари, минават като на филмова лента различни архитектурни шедьоври от епохата на Третото Българско Царство. За повечето от тях дядо ми ми разказваше, каквото бе видял с очите си или чул от по-възрастни приятели или от неговите баща и дядо. Той бе играл като дете по тези улици и познава почти всяко тяхно тайно ъгълче.
Една от красивите къщи, за които дядо ми ми разказваше, докато минавахме покрай нея, е, както той я нарича „Къщата на архитекта Фингов“. Сградата се намира на номер 38 на улица Шипка, на кръстовището й с улица Васил Априлов. Първоначално човек е привлечен от магнетичното женско лице, изваяно от бял камък и надвиснало над тротоара. Дело на тази творба е скулпторът Андрей Николов – бележит български творец. Има предположения, че този женски образ би могъл да е на т.нар. майка на масоните, в чиято ложа е членувал и архитект Фингов, но това си остават само предположения.
Архитектът проектира къщата в периода между 1906-1908 г. Интересно е, че той я създава заедно с целия й интериор и мебелите. Постройката е решена в стил сецесион и е един от първите представители на този стил в България. Вътрешното стълбище води до първия етаж, където се намират спални, детска стая, дневен салон с тераса и сервизни помещения. Стълбата към втория етаж начева от вестибюл и води до голям и малък салон, кабинет, трапезария и зимна градина.
От изключително богатите украси на интериора не е останало нищо до днес. Стари разкази на хора, влизали в къщата по време на нейното величие, говорят за дъбова ламперия, вградена библиотека, облечени в махагон стени, пана с дърворезби, мебели с инкрустации и кристални полилеи. Всичко това, създадено с много любов за семейството му от арх. Фингов.
Георги Фингов е роден в Калофер в семейството на възрожденеца и учител – Димитър Фингов. Гимназия завършва в Пловдив, а следването си по архитектура приключва във Виена. През 1901 г. е назначен за началник на архитектурната служба на Столична община, след това е държавен архитект по дворцовите постройки. При напускането на държавната длъжност, която заема, работи с няколко други архитекти, един от които е Кирил Маричков – дядо на нашия знаменит музикант и композитор Кирил Маричков от емблематичната група „Щурците”. Със сигурност за някоя от творбите на арх. Маричков си заслужава да направим отделен материал.
Личната и фамилна история на Георги Фингов е не по-малко драматична, отколкото днешното състояние на къщата. Не дълго след нанасянето на семейството на ул. „Шипка“ 38, умира първородният син на архитекта. През 1914 г. той продава имота на брата на тогавашния премиер-министър Теодор Теодоров – Петко Теодоров.
В първите двадесетина години след началото на „Народната власт“, имотът е превърнат в детска градина за привилегировани другари. През 1978 г. къщата е обявена за архитектурен паметник от местно значение. През цялото това време на последния етаж живеят сестрите Теодорови, наследници на Петко Теодоров. През 2007 г. къщата е продадена на „Бългериън кънстракшън хаус“- каквото и да е това… „Това“, както определих преди малко това АД, е опитало да надгражда и достроява шедьовъра на архитект Фингов. Слава Богу тези мераци досега са преустановявани по един или друг начин и поне до скоро имотът беше обявен за продажба.
Призоваваме българските законотворци, да създадат условия за опазване на българското архитектурно наследство, понеже на яве е абсолютно безхаберие и по-лошо, дори зложелателство у наследници и нови собственици на сгради със статут на паметници на културата. Омръзна ни вашата леност и непрекъснати опити да угодите на този или онзи новобогаташ. Вземете се в ръце и погледнете сериозно на проблемите, свързани с историческото ни наследство, за да има смисъл да сте в сградата на площад „Народно събрание”.
С уважение: Констанин Фичев
