Как да разпознаваме бъзак (Sambucus ebulus L.) от черен бъз? Това е важно, тъй като бъзакът може лесно да се сбърка с бъза поради близост на наименованията им, а бъзакът не се препоръчва като източник на храна за разлика от черния бъз.
Основните разлики се състоят в следните характеристики: бъзакът е храстовиден и достига до 2 метра височина, докато черният бъз достига до 7-8 м височина и е дърво; бъзакът цъфти през юли-август, докато черният бъз по-рано – през май-юни; плодовете на бъзака са разположени на дръжка, изправена нагоре, докато плодовете на бъза висят надолу, обяснява проф. Пенчо Далев в книгата си „Диворастяща храна” (ИК „Труд“).
Бъзакът е многогодишно тревисто растение с пълзящо, силно разклонено коренище и изправено, голо, набраздено стъбло, в горната си част разклонено, високо до 2 м. Листата са срещуположно разположени, с яйцевидна до яйцевидноланцетна форма, дълги 5–16 см и широки 1–4,5 см. Цветовете са бели, по-рядко розово отвън, събрани в щитовидни съцветия. Излъчват неприятна, но не отблъскваща миризма. Плодът е ягодовиден, месест, сферичен, 4-6 мм в диаметър, тъмновиолетов до черен. Разположен е на изправена дръжка, за разлика от черния бъз.
Наричат го още тревист бъз, бъзе, бъзовляк, бъзуняк, ниско бъзе. На английски – danewort thicket, а на руски – бузина. Той е от сем. Мешковицови – Adoxaceae. Разпространен е като бурен по пустеещи места, край пътищата и населените места. В нашата страна е повсеместен, почти до 2000 м надморска височина.В цветовете на бъзака се съдържа етерично масло, захари и биологичноактивни гликозиди. Плодовете са богати на антоцианови багрилни вещества, захари, органични киселини (валерианова, ябълчена и винена киселина), дъбилни вещества, смоли, пектин, витамин С и др. В зелените плодове и семената се съдържат гликозиди които се считат за отровни.В народната медицина се използват плодът и коренът, а по-рядко и цветовете. Има диуретично, антимикробно и потогонно действие. Сокът от плодовете му се използва при безапетитие, анемия и отпадналост. при хемороиди и ревматизъм. При ухапване от насекоми се прилага чрез местно втриване върху кожата
Вместо визитка:
Проф. Пенчо Далев е учен, химик, специалист по биотехнологии, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е в Института по органична химия към БАН и след това в Научно-изследователския институт по противоракови антибиотици, като защитава дисертация на тема извличане на противоракови вещества. Автор е на научно-популярни книги, сред които “Диворастящата храна”, “Коприва и глухарче – 200 кулинарни и здравни рецепти”, “Алхимията и алхимиците”.
