по темата
Софийската митрополия е сключила през 2016 г. предварителен договор да отдаде под наем част от сградата си на площад „Св. Неделя“ в центъра на столицата на дружеството „Инерком ЕООД“ – съобщи за „Дневник“ говорителят на Българската православна църква (БПЦ) Пламен Георгиев. Като страни по договора са вписани патриарх Неофит и Гинка Върбакова, но документът е подписан от техните представители – за БПЦ Негово Преосвещенство Бранитцки епископ Григорий – Викарий на Софийския митрополит, и за „Инерком“ – от Славчо Върбаков, съпруг на Гинка. Нейна фирма „Инерком България ЕАД “ беше избрана мистеиозно за купувач на „ЧЕЗ България“. Този предварителен договор е разглеждан първо на Епархийски съвет, а после и на заседание на Светия синод. Клаузите в договора са били предмет на дискусии, а самият патриарх се е противопоставил рязко за неговото подписване и отказал да сложи парафа си. Нещо повече – той е забранил да се преговаря повече с фирмата на Върбакова. Безплатният вестник „19 минути“ публикува факсимиле от предварителния договор, чиято достоверност до момента не е потвърдена. Не е известно и дали е последвало подписване на договор за наем, след като „Инерком“ внесе депозит от 150 000 лв. без ДДС, както предвижда предварителното споразумение. Договорът на „Инерком“ с Митрополията От публикуваното факсимите става ясно, че на 22 декември 2016 г. епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит, е сключил предварителен договор с „Инерком“ ЕООД за наем на две части от ъгловата сграда на ул. „Съборна“ и площад „Св. Неделя“. В 7-етажната сграда в самия център на столицата „Инерком“ е трябвало да получи помещения с обща разгъната площ 2744 кв.м срещу наем от 16.80 лв. с ДДС на кв.м. Дружеството обаче се задължава да плаща доста по-малко – общо 15 000 лв. месечно. Причината – компанията се е ангажирала да намери фирма, която да направи обследване на сградата, разходът за което заедно с някои ремонтни работи ще се приспада от месечния наем. Цялостният ремонт – ВиК и електроинсталация, реставрация на фасадата, покрив, подмяна на асансьори и цялостното й „привеждане“ за жилищно и офисно ползване, е за сметка на наемодателя. Документът предвижда, че ако двете страни подпишат окончателен договор за наем, той би бил за срок от 10 години с възможност да бъде „автоматично продължен още четири пъти по толкова“. Ако след това „Инерком“ продължи да ползва имота, без Софийската митрополия да се противопостави, договорът се удължава за неопределено време.В средата на 90-те години в сградата се помещаваше Нова телевизия, послед наемател в сградите беше СИБанк по времето на Цветелина Бориславова. Сигурно, пак по случайност, именно там – в СИБанк, са сметките на Софийската митрополия, по които е платен депозитът от 150 000 лв. без ДДС, за което НЕ е издадена фактура според текста на споразумението. Още едно съвпадение: ден преди подписването на този договор – на 21 декември 2016 г., фирмата е сключила договор за кредит от $5.650 млн. от ОББ, като по същото време банката подписва предварителен договор за продажба на активите си на СИБанк. Горе-долу това е сумата на гаранцията от €5 млн., с която Върбакова влиза в преговорите за ЧЕЗ, плюс лихвите за продължителността им от повече от година. До момента официална реакция от БПЦ няма. Говорителят на църквата Пламен Георгиев препрати всички въпроси към Софийската митрополия, „която е отделно юридическо лице, което може да се разпорежда с имотите си“. Архимандрит Василий, който е протосингел на Софийската епархия, не отговаря на мобилния си телефон. „Дневник“ изпрати въпроси и на „Инерком“, но засега от дружеството също не са отговорили.Сделката повдига някои много интересни въпроси – коментира 19min: Първият e – как неизвестни бизнесмени от дълбоката провинция – Пазарджишко, могат да имат достъп до среща с патриарха на Българската православна църква, който е вписан в договора и с гражданското си име? Още повече, такава среща, която да доведе до мащабен договор – отдаване на общо 2744 кв.м в супер центъра на София при цена 16,80 лв. на квадратен метър. Кой би могъл да уреди такава среща? Единственият разумен отговор е: Министерският съвет, чийто председател е приципал на дирекцията към Министерски съвет, която ръководи вероизповеданията и ги администрира, особено в гражданската и публичната област – всичко извън духовността. Никой друг, освен Патриархът и неговият представител по договор Браницки епископ Григорий не е бил в течение на контракта от 22.12.2016 г. – 2 дни преди края Коледния пост и де факто последен работен ден за седмицата, а за повечето хора – и за годината. Защо ли никой не е знаел? Ами, защото в нарушение на правилата на БПЦ договорът е докладван едва на 19 юни 2017 г. на останалите митрополити. Той, въпреки изискванията на закона, не е качен и в публичните регистри. Интересно е как иначе биха минали клаузи като например наемателят да заплаща само 15 000 лв. на месец, т.е. реално малко над 5 лв.с ДДС, въпреки установената цена от 8,4 лв., която без друго е скандално ниска за тази сграда и за тази локация. А останалото да му се приспада за ремонти. Хубаво, но в същия договор пише, че тепърва ще се обследва състоянието на сградите, т.е. напълно неясно е с какво се оправдава значителната отстъпка от цената. Интересно е също, че в договора, като във всеки друг за наем, се забранява преотдаване на площи, но е вписано също така „освен за ЖИЛИЩНА или офис сграда”. Е, още в края на миналата година в зданието на пл. Света Неделя отвори бутик на Дискуеърд – марка, известна със своя джендър – стил. Според осведомени намеренията на съдържателите му са да отворят и бар в същия стил. В Патриаршията! Ако следваме пазарните цени, само наемът на търговската – не жилищна, не офис площ, която е преотдадена, би трябвало да покрива целия наем на двете сгради от 15 000 лв. месечно. Интересно е още, да не кажем нещо повече, че договорът е сключен „за 10 години с клауза за автоматично продължаване още четири пъти по толкова”. Не следват никакви условия, т.е. автоматичното продължаване е гарантирано. Дотук стават 50 години, при разрешени по Закона за вероизповеданията, за който трябва да следи Министерският съвет, максимален срок от 10 години! Само, че в предварителния договор е записано още: „Ако след изтичане на договорените срокове използУването на вещта продължи със знанието или без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита за продължен за неопределен срок”. Т.е., ако Гинка и Славчо Върбакови или тогавашният собственик на фирмата Инерком ЕООД (според премиера щели да им останат „под 10%”) реши да не дава Патриаршията, тя остава нечия, но не на Българската православна църква ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА. В църковните среди вече се говори, че следващият обект за превземане може да се окаже свещоливницата. Чистата печалба от нея е 2,4 млн.лв. годишно. И би осигурила на Върбакови пълен цикъл: ако има ток, го продават на населението, ако няма – продават му свещи! Желю Бойчев: Има интересни клаузи в договора
Има интересни клаузи в договора между Софийската митрополия и „Инерком” – сградите се отдават за 10 години, след което автоматично наемът се продължава за още четири пъти по толкова – общо 50 години. Ако след това няма претенция, договорът става безсрочен”, разкри Жельо Бойчев, който е председател на парламентарната комисия за сделката за ЧЕЗ. По думите му договорът между фирмата на Гинка Върбакова и митрополията е само предварителен и не е подписан от настоящия патриарх Неофит. Той добави, че въпроси трябва да се задават най-добре на двете страни по договора. Относно сделката между „Инерком” и ЧЕЗ, Бойчев коментира, че тя е изключително сложна и няма как лесно да бъде финализирана. „Нашият стремеж ще бъде да получим пълната информация, да бъдем полезни на българските граждани”, коментира още Бойчев по повод работата на комисията. Той уточни, че вече има постъпило предложение от двата синдиката за повторно изслушване на Гинка Върбакова и тя ще бъде поканена отново в Народното събрание.
„Все още няма сделка. Разбирам, че около 3 млн. потребители зависят от това”, Всеки един продавач и купувач имат право да се предоговарят. По сделката ще има всичката информация, ако такава има – заяви икономическият министър Емил Караниколов по повод сделката за ЧЕЗ в ефира на bTV. „За мен малко се преекспонира. Вярно е, че касае малко над 3 млн. потребители, но регулаторът си върши работата“, посочи Караниколов. По думите му в България няма законодателство, когато се продава ключов актив, който е важен за държавата, тя да се намесва в сделката. По отношение на самата сделка и парите , Караниколов уточни, че това е нещо, което службите ще кажат. „Има комисия, която от вчера работи. Няма реално плащане, за което службите да проверят от къде идват парите. Запитванията не дават нищо“. За да влезе държавата продавачът трябва да иска да продаде. Тук имаме собственик, който няма задължения. Аз не знам да са приключили преговорите. И да влезе българската държава, тя ще контролира. При никой случай влизането на държавата не означава, че ще се намали цената на тока“, посочи още Караниколов. Ако ще трябва да платим 6-7 пъти повече от цената на активите, не си заслужава. Има едно дело в арбитражния съд, но не искам да го коментирам, за да не се възползват адвокати. Българската страна все пак няма сама да се съди себе си. По повод твърденията, че парите за сделката са с неясен произход, Караниколов каза, че няма как тези пари да бъдат проверени, защото реално плащане все още няма. Караниколов е категоричен, че държавата може да участва в сделката за ЧЕЗ, но трябва да направи много внимателен анализ на сделката и каква е стойността на активите. „Тук въпросът е дали другата страна ще иска да продаде на България”, допълни още Караниколов. От ЧЕЗ водещия направи аналогия и с друга продажба, в която държавата щеше да се намеси. Той обаче направи лека грешка. „Дунарит“ няма никакви проблеми, нещо май бъркаме с другото дружество „Емко“, контрира министърът Хекимян. „Там е публична продан, знаете, че тя е с 10-20% по-ниска от пазарната цена. Всеки можеше да се яви на тази продан. Имаше опасност и за националната ни сигурност. Държавата трябваше да се намеси. Но дружеството плати задължението си и това отпадна. Има някакви дребни няколко хиляди, но те не са проблем за това дружество“
Ще разкрият ли депутатите фактите около продажбата? Пълно осветляване на сделката за ЧЕЗ е първата задача, която си постави временната парламентарна комисия по казуса вчера. Тя беше създадена, за да проучи обстоятелствата около продажбата на енергийното дружество. Депутатите решиха да изслушат специалните служби и министерството на финансите. В студиото на „Денят започва“ по БНТ темата коментираха депутатите Валентин Николов от ГЕРБ, Атанас Костадинов от БСП, Александър Сабанов от ОП и Пламен Христов от Воля. Валентин Николов, ГЕРБ: Когато има обществен интерес и съответно обществото се нуждае от отговори, това е начинът с парламентарна комисия да се дадат възможните отговори, но първо трябва да се зададат правилните въпроси. Колко ще можем да отговорим на въпросите и кои институции трябва да отговорят съответно е въпрос на председателя на комисията и самата комисия да бъде инициативна. Комисията беше ситуирана вчера, изработиха се правила и очаквам следващото заседание да бъде по-ползотворно. Атанас Костадинов, БСП: Предстои много сериозна работа и задачите са много сериозни пред комисията, тъй като има много голям публичен интерес, но първо трябва да сменим лексиката. Виждам, че наричате това сделка, но за мен това е афера – аферата „ЧЕЗ“, и смея да твърдя, че тя е международна афера. Афера, произведена в държавата на тарикатите. Не вярвам държавата на тарикатите да има успех, ако си свърши добре работата комисията, защото всеки ден излизат нови обстоятелства. Всички пътечки в тази афера водят към Министерския съвет, с цялото ми уважение. Александър Сабанов, ОП: В момента тези служби трябва да им наредим да направят колаборация с чешките служби за сигурност, тъй като знаем, че ЧЕЗ все пак е държавно дружество… Трябва да се види дали те имат информация и аз мисля, че имат. Другото нещо, което трябва да се прегледа е делото в арбитражния съд, който е в САЩ. Там излиза един въпрос – някой знае ли нещо повече от всички участници в тази сделка?
Пламен Христов, Воля: Със създаването на тази комисия ще отговорим на много важни въпроси – надявам се, но в същото време „какво, ако утре г-жа Върбакова и „Инерком“ станат собственици на ЧЕЗ? и държавата няма участие там“, какво ще се случи в трите месеца от началото на управлението им, дали те ще имат способностите да управляват това голямо предприятие…? Стана ясно и от всички контролни органи в държавата, че няма законов механизъм да наложи каквото и да е поведение на „Инерком“.
