Инвестиционни стратегии на пенсионните фондове
При управлението на инвестициите световната практика е възприела два подхода. Единият подход е известен като подход при който се следва правилото на “предпазливия (благоразумен) човек ”1 (prudent man rule), а вторият е подход на стриктно регламентиране на видовете инвестиционни инструменти в които може да инвестира ПФ и количествените ограничения за всеки един от тях. При вторият се следват предварително зададени точни и подробно описани правила за инвестиции. Първият подход е възприет в страни като САЩ, Англия, Ирландия, Австралия, Италия, Япония и др. При този подход се контролира процеса по който е взето инвестиционното решение и ако се счете че той е достатъчно прозрачен и отговаря на стандартите за предпазливост, инвестицията се счита за сполучлива. Става ясно, че този подход е насочен по-скоро към поведението на инвеститорите, отколкото към резултатите от инвестиционната им дейност.
Новини от страната и чужбина
Искаме ли да имаме зимен туризъм или не, попита Цеко Минев Става страшно около Кобрата! Задава се фалит Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица Psorilax | Мнения, Ефекти, Състав | Крем против псориазис
Вторият подход е характерен за страни като Австрия, Германия, Швейцария, Полша, Унгария, България и др. При този подход се контролира стриктно спазването на законовите изисквания за видове инвестиционни инструменти и параметри на инвестиции във всеки един от тях. По този начин се счита, че се гарантират спестяванията на осигурените чрез избягване на рискови инвестиции. И двата подхода не се прилагат в чист вид. Така например в Англия е налице количествено ограничение за инвестиции във фирмата спонсор до 5%, а в САЩ до 10%. Различаваме два вида инвестиционни стратегии които следват ПФ: активна и пасивна.
Активната стратегия се характеризира с текуща продажба и покупка на активи с цел постигане целите на предварително зададената инвестиционна политика на фонда. Търсят се подценени акции за покупка и надценените акции в портфейла се продават. Вземането на решения за промяна на структурата на даден портфейл изисква задълбочен анализ — фундаментален и технически анализ. Тя е подходяща за динамично изменяща се икономическа среда и за пенсионен фонд който не е достигнал своята зрялост, т.е при който активните членове които правят вноски са повече от пенсионерите. Пасивната предполага изработване на инвестиционния портфейл и внасяне на промени в него само в случаите при които текущите резултати се различават в определени параметри от предварително зададените пред него.
Подходяща е за фонд, който е достигнал своята зрялост. Видове пасивни стратегии: • Покупка и задържане (buy and hold) — дългосрочна стратегия. Рискът е ограничен, популярна е сред инвеститорите, които не обичат риска. Стратегията е насочена към покупка на обикновени и привилегировани акции, които се задържат в портфейла в продължение на няколко години. • Индексиране — структурата на портфейла се базира на борсов индекс. Съставя се портфейл или точно копие, или подобие на някой от големите индекси, т.е. купуват се същите книжа в същото пропорционално количество, както те участват в индекса. • Стратифициране — подбор на дадени инструменти от борсовия индекс. Представлява частично индексиране, при което се одобряват най-характерните ЦК от съставляващите индекса еталон. За тази цел се прави извадка от участващите в индекса ЦК на определен принцип. • Хармонизиране на факторите — извършва се извадка не на основата на един фактор, а на няколко фактора. Често водещ критерий е В-рискът, но значение има също и дивидентната политика на компанията, нейният рейтинг и т.н. • Имунизация — използва се често при изграждане на облигационни портфейли.
Тя предполага сумарната настояща стойност на активите на портфейла да бъде равна или по-голяма от настоящата стойност на портфейлните задължения. Инвестициите на пенсионните фондове се влияят от дюрацията на неговите задължения, т.е от средното време оставащо до възникване на пенсионните плащания от страна на фонда. Според Blake (1994) ако един фонд е в своя “незрял” стадии, това е времето през което постъпленията са повече от плащанията, е подходящо да се инвестира предимно в дългосрочни инструменти, а в обратния случай в краткосрочни. Инвестициите на пенсионните фондове са зависими още и от действащото данъчно законодателство, транзакционните разходи по отделни активи, мениджърския екип на ПФ и др. Данъчно облагане.
ЧПФ в света ползват известни данъчни облекчения, което е израз на желанието всяка държава да стимулира националните спестявания. В света практиката е възприела две основни линии на поведение: 1.обект на облагане са постигнатите резултати на ПОД, а не на ЧПФ които то управлява и представлява; 2. доходите на осигурените лица се облагат или на входа или на изхода, като преобладаващата практика е това да става на изхода, т.е не при тяхното превеждане в ПОД, а при получаване на плащането от последното. Финансовият резултат на ПОД преди облагане се намалява с пенсионния резерв за УПФ и ДПФ, както и с дохода от неговото инвестиране. Забранено е на ПОД да раздава дивиденти на акционерите, преди да са формирани специалните резерви на УПФ и ДПФ.
Постигнатият положителен финансов резултат на ПОД се облага с данък по реда на ЗКПО. След неговото облагане следва заделяне на средства за фонд “Резервен” на ПОД до достигане на 10% от основния капитал. Остатъчната печалба се разпределя за дивиденти и за реинвестиране. Приходите на ЧПФ не се облагат с данък по реда на ЗКПО. Приходите от инвестирането на активите на ЧПФ, разпределени по индивидуалните партиди на осигурените лица, не се облагат с данък по реда на ЗОДФЛ. Услугите по ДПО не се облагат с данък по ЗДДС. Определена представа за съпоставката на нашата пенсионна система с организацията, управлението и правната регламентация с европейската дава следната таблица.
