СЪЩНОСТ И РЕГУЛАТОРНА РАМКА НА ОСИГУРЯВАНЕТО ПРИ ВРЕМЕННА НЕРАБОТОСПОСОБНОСТ
Същност и видове временна неработоспособност Съвременните проблеми на социалното осигуряване в областта на временната неработоспособност у нас са във висока степен резултат на миналото и настоящо социално и икономическо развитие на страната. В своята повече от 100-годишна история българското социално осигуряване е претърпяло съществени промени в принципите, обхвата и управлението му.
Новини от страната и чужбина
Искаме ли да имаме зимен туризъм или не, попита Цеко Минев Става страшно около Кобрата! Задава се фалит Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица Psorilax | Мнения, Ефекти, Състав | Крем против псориазис
От неговото създаване до 1948 г. то е следвало принципите на класическите осигурителни системи на страни като Германия, Белгия и Франция. Неработоспособност е такова състояние за здравето на лицето, при което то става неспособно да полага определен вид и степен труд. Осигуреното лице изпада в състояние на невъзможност да придобива средства срещу личния си труд. Настъпването на неработоспособност е основание за изплащане на обезщетения, помощи и пенсии по общественото осигуряване. Значение има неработоспособност, която е последица от настъпване на определен осигурен социален риск: общо заболяване, трудова злополука, професионално заболяване, бременност, раждане, и др.
Осигурените социални рискове са пораждащи неработоспособност явления в обективната действителност. Последиците от неработоспособността са: 1) невъзможност за полагане на труд; 2) загуба на трудови и други доход. Тази невъзможност може да бъде начална (която съществува от раждането на човека) или последваща (в определен момент от неговия живот). Може да се отнася до професионалния труд, да съществува през определен период от време или да е трайно, пожизнено състояние. Причината, обемът и времетраенето на неработоспособността, имат значение за вида на осигурителните плащания. Видове нетрудоспособност: а) Вродена или придобита — това разграничение има значение за видовете осигурителни плащания.
Вродената пожизнена неработоспособност е основание за отпускане на социална пенсия за инвалидност. Придобитата е налице, когато осигуреният е бил трудоспособен, но е загубил частично или цялата си трудоспособност. Нейното наличие е основание за различни осигурителни плащания: обезщетение за временна неработоспособност, общо заболяване, трудова злополука и др. б) В зависимост от степента на загубена работоспособност различаваме пълна или частична (ограничена): · пълна нетрудоспособност — невъзможност за полагане на какъвто и да е труд. Тя е основание за изплащане на обезщетения за временна нетрудоспособност, инвалидност или социална пенсия. · частична нетрудоспособност — ограничена (намалена) трудоспособност.
Изразява се в загуба на част от физическите и /или умствените способности за труд. Когато частичната нетрудоспособност е трайна, нейната степен се определя от степента на загубената работоспособност. Възниква право на трудоустрояване на осигуреното лице и заплащане на разликата във възнаграждението преди и след трудоустрояването. в) В зависимост от сигурността на загубата на трудоспособност — доказана и презюмирана: · доказана (реална, фактическа) — установява се от органите на трудовата лекарска експертиза. Наличието й е основание за изплащане на обезщетение за временна трудоспособност или пенсия инвалидност и за набавяне на ортопедични средства. · презюмирана (предполагаема) — достигане на определена в закона възрастова граница.
Тя е основание за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст или социална пенсия за старост. г) В зависимост от вероятността за възстановяване на загубена трудоспособността- : временна и трайна: · временна — очаква се възстановяване. Съществува през относително по-кратък период от време, но решаващо значение има вероятността тя да бъде преодоляна чрез възстановяване на трудоспособността. Наличието й е основание за осигурителни плащания по краткосрочно обществено осигуряване — обезщетение за временна нетрудо-способност, при бременност, раждане, заплащане на разликата в трудовите възнаграждения при трудоустрояване. Установява се чрез трудово-лекарска експертиза с болничен лист.
Tрайна — състояние, при което осигуренто лице не може да полага труд и не се очаква да бъде преодоляно. Когато трайната нетрудоспособност се дължи на увреждане на здравословното състояние на лицето се нарича инвалидност (поради общо заболяване, трудова злополука и т.н.). Инвалидността се устанвява от определени медицински органи (ТЕЛК, ЦТЕЛК) с експертно решение. То е основание за отпускане на пенсия за инвалидност и ортопедични средства. Когато трайната нетрудоспособност се дължи на достигане на определената в закона възраст е основание за изплащане на пенсия за осигурителен стаж и възраст или социална пенсия за старост.
