Когато предците ни от 1 век пр.н.е. трябвало да отпразнуват фестивала на жътвата в началото на пролетта, разбрали, че нещо не е наред с летоброенето, математиката или и двете и това довело до хилядолетна каша с календара и съществуването на 29 февруари веднъж на 4 години.
Добре дошли в 46 година пр.н.е., най-дългата година в човешката история, известна като „Годината на объркването“.
Всички знаем, че високосната година, с един допълнителен ден през февруари, съществува, за да „изравнява“ човешкия календар, който се налага да има точен брой дни с обиколката на Земята около Слънцето, която не е точно 365, а е 365.24 дни. Това е било известно на хората, наблюдаващи небето още преди 2-3 хиляди години, но не влязло в употреба дълги векове.
Древноримският календар е създаден на базата на Лунните месеци и циклите на земеделската година. В него обаче имало само 10 месеца, с начало март, което обяснява защо днешните месеци септември, октомври, ноември и декември, всъщност значат „седми, осми, девети и десети“.
Шест месеца от този календар били с 30 дни, а 4 с 31 и така годината била от 304 дни. В останалото време не се вършела полска работа и по тази причина не са броени други месеци. И това е началото на кашата.
През 731 г. пр.н.е, Крал Нума Помпелиус, вторият римски крал, решил да подобри календара, добавяйки още два месеца, за да включва и свободните от работа дни. Той добавя януари и февруари, с общо 51 дни, които добутали годината до 355 дни. Счита се, че причина да този „случен“ брой дни се базира на Лунната година, която е от 354 дни и суеверната непоносимост на римляните към четни числа. Всички, вече 12 месеца, получили нечетен брой дни, само февруари останал с 28.
Е, останали и около 11 дни разлика със соларната година или орбитата на Земята. Около 200 г. пр.н.е., тези 11 дни започнали да пречат сериозно на връзката между календара и реалното време.
Решението било просто – марцедоний. Ако никога не сте чували за него, това е допълнителен месец, който предците ни измислили и добавяли при необходимост от изравняване. Няма да е пресилено да се каже, че успехът на марцедоний не бил особено голям, още повече че „необходимост“ често значело да се добавя когато определени хора са на власт, за да имат повече време да управляват, а изравняването на сезоните останало на втори план.
И така дошла година 46 пр.н.е. За нея било планирано да се добави марцедоний, обаче отклонението било съществено и Юлий Цезар смятал, че това няма да бъде достатъчно. Затова той добавил към тази злополучна година, освен марцедоний, цели два нови месеца – един с 33 дни и един с 34, което постигнало целта и изравнило небето със земния календар.
Годината продължила 445 дни, разпределени в 15 месеца – най-дългата година в историята на цивилизацията.
След тази година, смятали древните римляни, марцедоний и новите му братовчеди вече не били нужни, а корекцията можела да се прави по друг начин.
Тогава идва историческото решение вместо да се измъчва календара, като му се добавят нови месеци, когато има нужда, допълнителната четвърт ден да се добавя веднъж на 4 години, като цяло денонощие. Това щяло да реши въпроса, ако не бил проблемът с математиката – вместо да броят годините последователно – първа, втора, трета, четвърта – да добавят допълнителен ден на четвъртата и да продължават броенето – пета, шеста седма, осма, римляните броели по „уникален“ начин: първа, втора, трета, четвърта, последвани от четвърта, пета, шеста седма и така поставяли допълнителния ден на всеки 3 години.
Това недоразумение било коригирано при управлението на Август, а Юлий Цезар остава в историята като създателя на Юлианския календар и не можем да го виним за метода на броене.
До тук добре, но днес не ползваме този календар с причина – за разлика от хората, Земята никак не обича кръглите числа. Едната четвъртинка ден, всъщност е с 11 минути по-кратка от точна четвърт. 11 минутки не са много, обаче след няколко века започват да се усещат и календарът продължил бавно, но сигурно да се десинхронизира от реалните събития.
Тази особеност придобила значение през 1582 г., когато папа Грегор решил да направи кардинална и окончателна промяна, придружена от ново изравняване, което е причината за „двойните“ дати на събития от историята и т.нар. „стар стил“ на някои празници. За да се компенсират 11-те минути, на всеки сто години се пропуска допълнителният ден. Обаче простата сметка показала, че това ще прати календара в другата крайност, така че на всеки четвърти 100 години, или на всеки 400 години, допълнителният ден не се пропуска. 2000 година е такава година.
Тогава възникнал друг проблем – този календар бил популярен в католическия свят и много страни не го приемат веднага, а някои клонове на Източноправославната църква – никога. Така в продължение на векове, различните страни имали различни календари, като се получавали странни недоразумения – писмо, изпратено от една държава, пристига в друга на дата, предхождаща изпращането му.
След като Григорианският календар е възприет по целия свят, поне що се отнася до официални дейности и светски дела, вече можем да сме спокойни, че летоброенето ни отговоря на небесната ситуация. Нали?
Почти. Около 56-ти век, тази игра на добавяне и пропускане на 29 февруари неизбежно ще превърне някой понеделник във вторник и ако до тогава не е изобретен по-ефективен метод за отчитане на времето, някой от наследниците ни ще трябва отново да синхронизира човешкия календар.
Но за следващите няколко хилядолетия можем да сме спокойни.
Източник: BBC
