Един организъм, какъвто и да е той, според този закон трябва или да изхвърли от себе си вредните вещества и зародиши, или да престане да съществува. По тази именно причина всеки разумен човек се пази от гибелните влияния на известни среди. Животът е тъй устроен, че всяко дело, каквото и да е то, получава своята заплата според вътрешната си стойност. Това е едничкото върховно мерило на природата.
Ето защо въпреки недостатъците, които констатираме в съвременното образование, не подобава на хора просветени да поддържат онази изтъркана мисъл като невежите, че светът щял да се свърши от много учене и много учени. Действително, светът ще се свърши, но кой свят? – Ще се свърши светът на невежеството, на заблудите, на неправдите, на беззаконията. Светът на стария грешен Адам, да употребим един библейски образ, трябва наистина да погине безвъзвратно, за да може новият свят – светът на просветения и разумен човек, да се развива и напредва. Защото в този именно свят на Адама владее невежеството, съпътствано от лоши навици, пороци, страсти и желания, които, неправилно насочени от едно егоистично образование, докарват най-големите нещастия на човечеството. Ясно е, следователно, че истинските начала на науката едва са хванали корен в човека. Възпитанието също е едва в своите пелени. Неговото облагородяващо влияние едва се усеща от сърцата на хората, закоравели от порока.
Може да ни се възрази, като се дадат за пример едни от най-образованите и културни страни, като например Англия и Америка, и се посочат големите недостатъци и злини, от които те страдат. Ние не отричаме това. Но пак твърдим, че личните, семейни и обществени недъзи, които съществуват у тях, ни най-малко не се дължат на науката и възпитанието. Ще обърнем вниманието на читателите върху факта, че в Англия и Америка, дето науката и възпитанието са хванали по-дълбок корен и дето предразсъдъците са изгубили своето средновековно влияние, се е развила по-разумна и человеколюбива свобода, създали се повече благотворителни общества и учреждения, има по-голям интерес към общо добруване. Общественото мнение в тия народи седи на по-твърда основа. То е поставено по-високо от управлението. Недъзите не се прикриват, нито се поощряват и защитават. Там се употребяват всевъзможни средства и начини за изкореняване и премахване на обществените злини, и то не само от управляващите, а от самото общество, което е силата и двигателят на всички благородни почини. В тия държави разни человеколюбиви общества и дружества харчат ежегодно големи суми и правят всевъзможни пожертвувания за просвещаването и духовното издигане на широките маси. За това впрочем, свидетелства статистиката. Тук изпъква очевидната истина, че под влияние на благородните сили на живота и неговите духовни подбуди, тези хора са започнали по-дълбоко да съзнават своя дълг спрямо другите и спрямо изискванията на великия закон на живота. Този закон, изразен на обикновен език, може да се изкаже така: „Добрият живот и благоденствието на твоя ближен са необходими както за него, така и за тебе – за твоя живот и благоденствие“. Това е един биологичен факт, който никой просветен човек не би могъл да отрече. Кой не знае, че от правилното функциониране и от доброто състояние на органите зависи общото здраве и дълголетие на тялото? Една малка болка в кой и да е орган на тялото изведнъж се отразява върху целия организъм на човека и нарушава неговия мир и спокойствие. А това, което е вярно за телесния живот на отделния човек, е вярно и за живота на социалния организъм. Очевидно тук оперира един и същ природен закон, само че приложен на по-широка основа. Онова, което е необходимо за здравето на тялото, е необходимо и за благоденствието на обществото. От правилното разбиране на този закон зависи доброто бъдеще на хората. Разбира се, като части от един общ организъм и членове на едно голямо семейство, ние не можем да избегнем последиците от общата, колективна дейност. От друга страна, добрият или лош характер на отделния индивид ще окаже неизбежно своето влияние върху общественото благосъстояние. Не само това – то ще остави неизгладим отпечатък и върху бъдещите поколения. Зародишите както на доброто, тъй и на злото, ще се пренесат от един род в друг, като по такъв начин станат семена на бъдеща жетва
