Авторът на текста, Ш.А.Амонашвили, е грузински психолог и педагог, създател на течението „хуманна педагогика“, намерило международен отзвук през втората половина на миналия век. Възнамерявам да публикувам някои негови притчи, но реших да започна с това, което, макар и да не е притча, е добре никой преподавател да не забравя, … по мое мнение.
Аз – Амонашвили Шалва Александрович, доброволно избрал професията на Учител и намерил в нея своето признание, дълбоко осъзнавайки своята съпричастност към съхранението и процъфтяването на живота на Земята, приемайки напълно отговорно грижата за съдбата на Детето, за съдбата на децата,
се заклевам:
-да обичам децата, да обичам всяко дете от все сърце, -да им бъда верен и предан, -да следвам целта на разкриване, развитие, възпитание и утвърждаване на личността у Детето, -да бъда оптимист по отношение на всяко дете във всеки случай.
Ангажирам се постоянно и усърдно да се грижа:
-за приобщаването на децата към висшите ценности на общочовешката култура и нравственост, -за развитието и възпитанието у тях на доброта, грижа за хората, за Природата, за оцеляването на човечеството, -за очовечаването на знанията, за очовечаване на средата около всяко дете, -за овладяване на изкуството за хуманно общуване с децата, с Детето.
Кълна се:
-да не вредя на децата, -да не вредя на Детето.
Публикувано от
Gloxy-Floxy
