Условия за копиране
Блогът съдържа предимно авторски преводи. Разрешено е копирането с некомерсиална цел при упоменаване на блога като източник чрез активен линк към него. При повече от три копия в един сайт или произволна страница моля да бъда уведомявана! Препубликуването на материали от блога в ресурси, които се ползват срещу заплащане, се забранява!
Изрових я от едно химическо списание отпреди да се родя. Малко нетрадиционно звучи, с елемент на развенчаване на боговете, но вътре има вълшебна дума и не мога да не я отразя. 😀
Някога, в далечни времена, живял вълшебникът-градинар Кетцалкоатл, който имал невероятна градина. Сред многото дървета в градината растяло и какаовото дърво, от което хората готвели шоколатл. Но Кетцалкоатл много се възгордял, провъзгласил се за безсмъртен и боговете го наказали, като го лишили от разум. В безумието си той разрушил градината. Оцеляло само какаовото дърво, оставайки по този начин единственото вълшебно дърво на земята.
Така не е трудно да се разбере защо жените толкова обичаме „шоколатл“. Защото всички повече или по-малко сме вещици и надушваме вълшебствата отдалеч! 😀
При копиране на материали от блога,
посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да
ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
Снощи в една от групите във Фейсбук, на които съм член, видях снимка на едни банички – „Пръстите на Фатима“. Понеже не можах да разгадая плънката, а линкът не отваряше, реших да ги намеря през търсачката. Рецептата така и не видях, защото се натъкнах на „Ръката на Фатима“ и се отнесох. Та, за нея да ви разкажа. 🙂
„Ръката на Фатима“ е едно от имената на източния символ Хамса. Среща се при евреите и мюсюлманите. Най-често се ползва като амулет за защита. Това, което ме заинтригува, е една легенда. По същество символиката е далеч по-детайлна от тази, която произтича от легендата, но на мен работата не ми е да нищя окултни теми, а да разказвам приказки.
Веднъж Фатима, дъщерята на пророк Мохамед, бъркала яденето на огъня, когато влязъл мъжът и Али. Водел друго момиче, което също искал да вземе за жена, а с Фатима били женени съвсем отскоро.
Фатима била така съкрушена, че не разбрала как изпуснала лъжицата и продължила да бърка яденето с ръка. Душевната и болка била толкова силна, че въобще не усетила физическата. И продължавала да бърка, и да бърка …
Али така и не си взел друга жена. А оттогава ръката на Фатима станала символ на търпение, вяра и залог за изпълнение на дадената дума.
Много ме размисли тая история в друг аспект. Животът често ни нанася удари (не е задължително да са любовни съкрушения), но трябва да продължим да бъркаме яденето. И често точно задълженията и отговорностите, които сме поели и ни е станало втора природа да изпълняваме, ни спасяват от саморазрушение, спасяват от разруха света ни в критични моменти.
… Продължаваме да бъркаме яденето! 🙂
При копиране на материали от блога,
посочвайте източник! А ако публикацията ви е харесала, бъдете любезни да
ползвате бутоните за гласуване! Благодаря!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
Тая сутрин съм в несериозно настроение, та затова малко смях.
Без значение към кого са отправени молитвите ни, неизменно започват в този дух:
О, майко Наслада, аз чакам смирено,
пред твойта градина, отрупана с плод.
Смили се над мен, Афродито блажена,
дари ме със обич, любим и живот!
(от книгата за Езоп, която чета в момента; стихът е на Сафо или перефраза)
А след като бъдaт чути, започваме да бродираме такива гоблени:
Господи, моля те, дай ми
мъдрост, за да разбирам мъжа,
любов, за да му прощавам,
и търпение към настроенията му.
Сила, моля да забележиш, не искам,
…че ще взема да го пребия!
За мъжете не знам, но боговете категорично са се видели в приключение с нас. 😀
Публикувано от
Gloxy-Floxy
Пресъхна закратко
потокът от гости. В тишината
цъфтят божури.
***
Божурите цъфтят.
Превзеха градината и даже
късче от небето.
***
Сами се отронват
стиховете от устните.
Цъфтят божури.
***
Откъснах божур
и стоя като изгубен.
Вечерен час.
Картинките малко се сплескаха при побирането, но като ги кликнете може да ги видите в нормалния им вид.
Публикувано от
Gloxy-Floxy
Условия за копиране
Блогът съдържа предимно авторски преводи. Разрешено е копирането с некомерсиална цел при упоменаване на блога като източник чрез активен линк към него. При повече от три копия в един сайт или произволна страница моля да бъда уведомявана! Препубликуването на материали от блога в ресурси, които се ползват срещу заплащане, се забранява!
Условия за копиране
Блогът съдържа предимно авторски преводи. Разрешено е копирането с некомерсиална цел при упоменаване на блога като източник чрез активен линк към него. При повече от три копия в един сайт или произволна страница моля да бъда уведомявана! Препубликуването на материали от блога в ресурси, които се ползват срещу заплащане, се забранява!
На брега на реката седели двама влюбени и пиели вино. Виното попитало Любовта: -Кой от двама ни е по-силен и по-сладък? -И двамата носим добро и служим за едно и също – да радваме душата. Така че за какво ни е да спорим? -Не, аз съм по силно от теб! Гледай как влюбеният пие чаша след чаша и не може да ми се насити. В този момент момъкът се напил и заспал. Девойката се разплакала и си тръгнала. -Виж какво направи! – казала Любовта. – Кому е нужна такава сила, щом вместо радост носи сълзи?
Понякога и голямото добро, ако е в повече, може да се превърне в немалко зло.
Григорий Тер-Азарян
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
Когато Бог създал Адам и Ева, казал: -Деца мои, не трябва! -Не трябва какво? -Да ядете от забранения плод! -Забранен плод?! Имаме забранен плод? Ева, имаме забранен плод. -Не, нямаме плод! -Не, имаме! -Нямаме! -Имаме! -В никой случай не яжте от забранения плод – повторил Бог. -Защо? -Защото аз съм ваш Създател и не искам да ядете от забранения плод! – казал Бог и съжалил, че не е спрял след слона. След няколко минути Бог видял Адам и Ева да ядат ябълка. -Деца мои, нима не ви казах да не ядете от този плод? -Аха, каза ни – отвърнал Адам. -Тогава защо го изяде? -Не знам. Тя първа започна. -Не, той започна първи! -Не, тя първа … … и Бог ги наказал да възпитават собствени деца!
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
Авторът на текста, Ш.А.Амонашвили, е грузински психолог и педагог, създател на течението „хуманна педагогика“, намерило международен отзвук през втората половина на миналия век. Възнамерявам да публикувам някои негови притчи, но реших да започна с това, което, макар и да не е притча, е добре никой преподавател да не забравя, … по мое мнение.
Аз – Амонашвили Шалва Александрович, доброволно избрал професията на Учител и намерил в нея своето признание, дълбоко осъзнавайки своята съпричастност към съхранението и процъфтяването на живота на Земята, приемайки напълно отговорно грижата за съдбата на Детето, за съдбата на децата,
се заклевам:
-да обичам децата, да обичам всяко дете от все сърце, -да им бъда верен и предан, -да следвам целта на разкриване, развитие, възпитание и утвърждаване на личността у Детето, -да бъда оптимист по отношение на всяко дете във всеки случай.
Ангажирам се постоянно и усърдно да се грижа:
-за приобщаването на децата към висшите ценности на общочовешката култура и нравственост, -за развитието и възпитанието у тях на доброта, грижа за хората, за Природата, за оцеляването на човечеството, -за очовечаването на знанията, за очовечаване на средата около всяко дете, -за овладяване на изкуството за хуманно общуване с децата, с Детето.
Кълна се:
-да не вредя на децата, -да не вредя на Детето.
Публикувано от
Gloxy-Floxy
Три смели жабчета решили да построят мост. Така решили:“Ще построим мост, без да се отделяме от блатото, за да ни е по-близко да идваме и да си тръгваме.“ Идеята, разбира се, била забележителна. Единият вика:“Аз ще съм докер!“ Другият вика:“Аз ще съм квакер“ А третият казва:“Тогава аз ще съм спикер! Защото не бива да се оставя квакер без спикер.“ И закипяла работа. Ден кипи, два кипи. А блатото, между впрочем, спокойно. И вълничка няма. А очертанията на моста не се забелязват, въпреки че наоколо работа кипи. И започнали да се обвиняват взаимно: -Погледни се как квакаш! -А ти – как докаш! -Не е ваша работа как спикам! Сядайте си по местата! И работата кипи още повече. Така кипи, че почти цялата изкипяла. Но това не смущавало смелите жабки, те все така квакали, докали и спикали. -А кой при вас брока? – изкочило четвърто жабче от блатото. – Нима никой? -Изразявай се ясно! – казал спикерът. – Ако не, въобще ще ти взема думата. Четвъртото жабче се разстроило: -Вие не знаете как се брока! Ето тогава погледнете часовника – то смъкнало часовника от ръката си. – Виждате ли зъбните колелца? За да съедините две, трябва между тях да добавите трето. Иначе зъбчетата не се допират и механизмът няма да работи. -И това колелце брока? – попитали квакера и докера. -Ух, какви сте невежи! – намръщил се спикерът. – Брокер не сте виждали! Хайде, сместете се, освободете брокерското място! И се завъртели колелцата. Дясното квака, лявото дока. А между тях средното брока ли, брока … Сега ще се появят очертанията на моста. Ще се появят ли? Или не? Интересно, ако съединиш квакане и докане чрез брокане и над тях поставиш спикане, ще се появили от това мост? Или трябват и някакви други строителни материали?
При копиране на материали от блога, посочвайте източник!
Публикувано от
Gloxy-Floxy
