БЪРКАНИЦА В ПРИКАЗКИТЕ
— Имало едно време едно момиченце, коeто се наричало Жълтата Шапчица. — Не, Червената! — А, да, Червената. Майка й я извикала и й казала: Слушай Зелена шапчице… — Ама не, Червена! — А, да, Червена. Иди при леля Диомира да й занесеш тази обелка от картоф. — Не: върви при баба си да й занесеш тази пшеничена питка. — Добре: момиченцето отишло в гората и срещнало един жираф. — Каква бъркотия! Срешнала вълк, не жираф. — И вълкът я попитал: Колко прави шест по осем? — Нищо подобно. Вълкът я попитал: Къде отиваш? — Имаш право. И Черната шапцица отговорила: — Червената шапцица, Червената, Червената! — Да, и отговорила: Отивам на пазар да купя доматено пюре. — И на сън не и минало това през ума: отивам при баба, която е болна, но не мога да си спомня пътя. — Точно така и конят казал: — Какъв кон? Това бил вълкът. — Да. И казал така: вземи трамвай номер 65, слез на площада на катедралата, завий на дясно, ще видиш три стъпала и една паричка на земята, остави на мира стъпалата, вземи паричката и си купи дъвка. — Дядо, ти изобщо не знаеш да разказваш приказки, всичко объркваш. А дъвка пак ще си купя. — Добре, ето ти паричка. И дядо отново зачел вестника си./ Джани Родари“Приказки по телефона“/
