Медико-диагностична лаборатория Рамус ООД

Лаймската болест е бактериално инфекциозно заболяване. Причинява се от микроорганизъм Borrelia burgdorferi
и се разпространява чрез ухапване от кърлеж. Заболяването има сезонен характер – зачестява през лятото и есента, когато е периодът на активност на кърлежите.

Лаймската болест протича в няколко фази като причинява увреждане на
кожата, ставите, сърцето и нервната система. С други думи тоша е сериозно заболчшане и не биша да се подховда с пренебревение към шъзникнали симптоми или съмнения. Характерен за болестта е
кожният обрив на мястото на ухапването като разширяващ се червен кръг.
Интервалът от заразяването на човек при кръвосмучене до изявата на
първите симптоми на заболяването се нарича инкубационен период. При
Лаймската болест той е най-малко 3 и най-много 30 дни (средно 10 дни).

1. Първи стадий. Зачервяване в областта на ухапването за около
2-3 седмици след инфектиране. По-късно се появява концентрична зона,
която се разширява центробежно, като центърът започва да избледнява или
посинява и обривът добива вид на пръстен. Този феномен отшумява, но след
няколко седмици или месеци може да се появи на друго място по
тялото.Успоредно с това е възможна висока температура, болки в мускулите
и ставите, отпадналост, подуване на близките лимфни възли, главоболие и
стомашно-чревни оплаквания.
2. Втори стадий. Започва няколко седмици или месеци след
изчезване на първоначалните симптоми и протича с неврологична
симптоматика, най-често възпаление на лицевият нерв, но също така и
менингит (възпаление на мозъчните обвивки), енцефалит(възпаление на
мозъка), парези и парализи на крайници, както и сетивни нарушения
(намален усет за допир и болка на кожата). Понякога се наблюдават
сърдечни увреждания, проводни и ритъмни нарушения.
3. Трети стадий. Месеци и години по-късно (до 1-2 год) настъпват
увреждания на ставите, нервната система и кожата водещи до нарушения в
походката, намаление на зрението и слуха, неконтролирано изхождане по
малка и голяма нужда, главоболие, психични смущения и поява по кожата на
зачервявания, леко надигнати над околната кожа които постепенно
атрофират.
Лаймската болест, когато не е лекувана, протича в три стадия. Във всеки
от тях инфекцията поразява различни органи и съответно се изявява
различна симптоматика:

Серологични лабораторни тестове, най-широко достъпни и използвани са
ELISA и имуноблот. При съмнение за Лаймска болест първо се извършва
чувствителен тест Елайза и, ако той е положителен или двусмислен е
възможно диагнозата да се потвърди с по-специфичния имуноблот, който
обаче е значително по-скъп и не се прилага рутинно. 

Простатно-специфичният антиген е ключов маркер за рак на простатната жлеза и един от основените скринингови тестове в лабораторната практика. Лаборатория Рамус предлага провеждането на тези изследвания.

Подобно на останалите туморни маркери той се произвежда както от здрава така и от хиперплазирала тъкан. При мъжете с рак на простатата, серумните нива могат да бъдат повишени както в случаите с локализиран процес така и при напреднало заболяване.

Високи концентрации могат да бъдат констатирани и при възпалителни процеси, доброкачествена хиперплазия, травмиране на простата в резултат на диагностични и лечебни процедури. Измерените нива на tPSA в повечето случаи са пропорционални на обема на неопластичният процес. Обикновено се констатира припокриване между tPSA нивата, установени при рак и тези при доброкачествена простатна хиперплазия. Така, че е важно измерените концентрации да се интерпретират правилно като нормални, гранични или повишени стойности.

Във всички случаи покачването на нивото на tPSA е сигурен маркер за увреждане на жлезата. Въвеждането на free PSA (fPSA) дава възможност за ранно и по-специфично насочване към диагноза рак на простатата.

През 1998 г. FDA препоръчва определяне на fPSA като диагностично средство за мъже с общи концентрации на PSA, между 4.0-10.0 ng/ml. Tози концентрационен обхват в някои литературни източници се определя като сива зона при измерване на нивата на tPSA.

В тези случаи fPSA може да помогне в стратификация на риска и планиране на допълнителни лечебни и диагностични процедури.

Процентът на свободен PSA, дава допълнителна информация. Смята се, че концентрации от порядъка над 10 ng/ml, 12 ng/ml изискват задължително изясняване на причните за тези резултати, както и цялостно определяне статуса на жлезата. От друга страна ако при пациент с общи концентрации PSA между 4-10 ng/ml free PSA е повече от 25-30%, (т.е. така нареченото ratio е високо) може с висок процент сигурност да се отхвърли злокачесвено заболяване. (William Catalona, MD, Urologist at Barnes Hosptial, Washington University, St. Louis) (Уилям Catalona, ​​MD, уролог в Барнс Hosptial, Washington University, St Louis)

Вероятността за рак на простатата въз основа на резултатите от проведените тестове tPSA, fPSA. (с промени от Hybridech, Inc)

Standard PSA Вероятността за рак Процентът на free PSA (RATIO) Вероятността за рак 0-2 ng/mL 1% 0-10% 56% 2-4 ng/mL 15% 10-15% 28% 4-10 ng/mL 25% 15-20% 20% >25% 8%

Основна причина за развитието на науките, технологиите и целия свят е
не друг, а човекът. Със непрекъснатите си стремежи и жажда за нови и нови
знания, в 21 век може да се каже, че той е достигнал до сериозни постижения в
развитието на самия себе си и света около него.

Молекулярната биология и генетиката несъмнено са едни от сферите, в
които човек напредва стремглаво последните няколко десетилетия. Той самият е
част от тях и обект на изследване вътре в тях. Но материята е необятна и
колкото повече се научава, толкова повече въпроси и възможности изникват.

Преди всичко все по-голям изследователски интерес ще има към самия
човек и процесите на взаимодействие в самия него, на молекулярно ниво.
Взаимодействия, които осигуряват непрекъснатата обмяна на веществата, дишане,
хранене и т.н. Тези функции са така дълбоко вкоренени в живота на човека, че
сме склонни да ги считаме за напълно познати, а всъщност плашещо е, колко малко
познаваме техните механизми. Да вземем например дишането – поглъщането на
кислород и отделянето на въглероден диоксид – процес, присъщ на всяка жива
клетка в човешкия организъм. Той протича така автоматично, че едва ли си даваме
сметка, че нашите клетки могат да живеят само няколко минути без кислород.
Доставянето на кислород до всички клетки и тъкани е функция на хемоглобина в
еритроцитите. Молекулярната биология доказа, че не всичко зависи от
хемоглобина, обаче. Пространствената структура на хемоглобина беше разшифрована
през 1953 г. от Перуц, но все още не се е знаело, как хемоглобина свързва
кислорода в белия дроб и да го отдава, когато стигне до клетките и тъканите.
Загадката била решена няколко години по-късно, когато се е установило, че една
малка молекула (дифосфоглицерат) се вмъква в активния център на хемоглобина и
определя неговата конформация, а оттам и промените в сродството с кислорода.
Откритие на молекулярната биология, което позволява човек да се намесва
рационално в регулиране на дихателната роля на кръвта, при състояния като
приспособяване към височини, недостиг на кислород в тъканите като сърдечни
заболявания и т.н.

Това е един елементарен пример, който сочи, че науката има още много
неща да разкрива тепърва пред нас. Говорим за прости взаимодействия с кислород
или вода, а човек е резултат от далеч по-сложни процеси във вътрешната си среда.
Например молекулите на белтъците,  мазнините, въглехидратите, съставящи нашата
храна ни сблъскват с много неизвестни до ден днешен. Вредни ли са захарите? Растителни
или животински мазнини? Тези и много други въпроси са обект на оживени дебати и
спорове, а теории много. Развитието на биохимията ще отговори научно на
поставените въпроси и не след дълго ще знаем наистина кое е полезно за нас и
кое не.

За личностно успокоение и проверка на основни показатели за Вашето
здраве, попитайте в лаборатория Рамус. Изследвайте и следете профилактично
нивата на хемоглобин, кръвна захар, еритроцити. След консултация с лекар може
да проведете и тестът за хранителна свръхчувствителност (хранителна непоносимост),
който е важен показател за спазващите диети и хранителни режими, поради
различни заболявания.