Живеем в свят с много материални стремежи и някак си, духовното отстъпи назад! Намърдали сме се в удобните си домове, но сме ги превърнали в непревзимаеми крепости! Общуваме чрез компютъра вместо, около масата! Заместихме книгите с телевизия, сякаш сме се разболели от национална дислексия! Обикаляме магазините като луди, за да се сдобием с най-хубавите вещи, даже му измислихме термин „шопинг терапия”! Намираме всичко това за нормално…Пък може и да е нормално…, знам ли…, обърках се!
Аз съм вече полусирак. Няма нищо трагично в това, въртя се по спиралата на живота си и чакам… Това е толкова естествено, колкото и съзиданието ми. А пък и в края на краищата може би точно тогава, ще получа и отговори на много въпроси. Думата обаче не е затова. Днес, когато препрочитах някой от разказите си, отново си спомних за дядо ми и си дадох сметка всъщност, колко силно е било влиянието му върху мен и как продължава да ме направлява. Не го знаех ! Явно все още малко се познавам… Жалко!
Сигурно, съм архаичен, като стар прашен балтон с лъснати копчета, който вадят от време на време от гардероба и го поизтупват. Но все пак се питам, това ли са посланията, които ми оставиха предците ми?! И какви послания, Аз, ще оставя на тези, които ме следват?! Защото, човек само в това, което оставя след себе си, може да намери смисъла на това, което е вложил в живота си и само това ще видят тези които е създал, за да следват примерът му като завет. Обаче, кое точно ще видят те…?!
Днес купих нов компютър на дъщеря си. Не съм я виждал скоро, толкова щастлива! Опитах се да я запаля по блогърството, предложих и, даже да пише за моят блог- ударих на камък…нехае! В момента върти една игра на лаптопа, даже името и, не можах да запомня. Чудя се- къде ли сгреших?! Сетих се- когато беше малка, никога не съм и разказвал приказки. Нямам оправдание!
Моят дядо не ми остави нищо материално. Почина много стар, много болен и беден, но още чувам гласа му и следвам пътят му, защото той го начерта много отдавна, когато бях малък и всяка вечер /понеже нямаше ток в Созопол/, трябваше общувам с него и да слушам с удоволствие приказки и разкази за младостта му.
Всъщност, не е само той! Чувам гласа и на баща си, май…и на всичките си предци, и чувствам, че продължават да ме направляват и помагат, защото пък единствената причина, Те, да съществуват, съм …Аз!
Автор:Николай Григоров /Shljko/
