Прощално
Никола Вапцаров
Прощално
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам – ще те целуна и ще си отида
***
Борбата е безмилостно жестока. Борбата както казват, е епична. Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз. Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи. Това е толкоз просто и логично. Но в бурята ще бъдем пак със тебе, народе мой, защото те обичахме!
