Преди известно време направих тези пана с българска бродерия. Исках да изработя нещо различно, като подарък за наши познати чужденци. След безрезултатно търсене на нещо оригинално от България, пристъпих към изработката на едно пано. Има много оригинални сувенири от България, наред с много кич и претрупаност.
Исках да ги „грабне“ още с първия поглед, да го харесат, за го запомнят и отделят в сърцата си кътче за спомени от нашата страна. Да го отнесат като незабравим сувенир от България и да си спомнят за нас. И след това пано последва второ, трето…
Разбира се идеята не е моя, а на моята учителка по кене – Радка Карагитлиева. Първото пано изработих сама от списание, второто също и реших да я помоля да ми даде нейните модели. Разбира се тя се зарадва, защото знаеше, че всяка ръка е различна, дори и в малък детайл се влага творчество. Много от паната й са изработвани по няколко пъти и красят много чужди посолства и представителства, много е подарила просто за подарък от сръчните й ръце.
Даде ми с удоволствие всички модели, които беше изработила. Когато попитах за последния, който стоеше на стената в дома й, ми отговори, че това не е творчество, а копиране. Не се обидих, а оцених мнението й. Каза ми, че съм напреднала достатъчно, за да влагам творчество. Разбира се че не е е творчество да копираш моделите, а не да влагаш нещо свое. Аз не бих се наела да влагам творчество в българската бродерия, защото не съм толкова напреднала, но съм благодарна, че ги изработих и ги запазих като много скъп спомен от нея. Защото всяко от тях представя фолклорните области в България – Шопска, Пиринска, Родопска, Тракийска, Северняшка, Добруджанска и Странджанска, а сега не знам кои са те. Да си бях записала…
Дали това, с което започвам не е от Пиринската област?
Всяка фолклорна област в България си има характерна шарка, цветове, фигури. Сръчната ръка на българката е изработвала и влагала в произведенията си бита, ежедневието, цветя, настроението си дори и много красиви орнаменти.
Сега в съвременния стил на дизайн едва ли някой ще ги сложи на стената си. И аз съм ги прибрала в една кутия… А защо? Ами не ни подхождат на“ интериора“!!!
Ще ги оценим, но не сега, сега има други виждания по въпроса! Както казваше една позната: „Дълго избирахме картина за хола! Трудна работа е да изберем цветово да подхожда на стената, интериора и най – важното да е в тон с мокета…“ Да се чудиш и маеш! Все едно художника създава картините си цветово, че да паснат на някой килим? А не влага душата си, настоението си, усещането си…
Ти да видиш!… Много разбираме от интериор!…Някои чак дизайнери наемат! Не е лошо, светът е друг, ценностите са други!
От списание
От списание
Има много ръкати жени, за които това е като детска игра. Бродират, творят и не спират. Как съчетават нещата? Когато ти е хоби и си отдаден на него изцяло, получава се. При мене беше временно явление. Харесва ми нещо и си казвам: „И аз мога“ …
