ИДЕИ ЗА ЖЕНИТЕ… и не само

Пирин е красива през зимата, защото има подчертано алпийски вид, но е още по – красива през лятото, когато можеш да се насладиш на невероятно красиви гледки, да се любуваш на кристално чистите езера, на снежните върхове дори и през лятото и да се почувстваш като една прашинка, в подножието на високите зъбери. Планината е на минути път от града, където и да се намира човек. И при всяко идване не пропускаме да направим дори и малка релаксираща разходка сред природата, след която се чувстваме леко уморени, но преродени. Разходките в градския парк нямат нищо общо с това общуване с природата. Въздухът е кристално чист, чак те задъхва. Приятният ромон на планинските поточета те успокоява и отморява. А лекият полъх на вятъра носи мирис на борова смола, шишарки, горски плодове…

И за любителите на кратките разходки, малко любителски снимки. 

ресторант“Мотиката“- приятно кътче за отмора и релакс

Високо в планината имаше каменна кариера, където много мъже изкарваха прехраната си. Затова не е е чудно, че от всеки камък, може да се издяла какво ли не, а дивата коза е най-малкото нещо. Затова и основите на къщите тук са от дялани камъни, а и много от хотелите са запазили автентичния вид на някогашното селище. Ако сте забелязали има и много каменни чешми, ако не всичките. Сега кариерата е закрита, за да се запази флората и фауната на Националния парк „Пирин“. А за хотелите, построени високо в планината, където някога беше девствена гора няма да говоря, това е друга тема. Някои стоят още на основи, други вече се рушат, защото и банките не знаят какво да ги правят…

„Campanula cochlearifolia“ – Синя камбанка – едно от защитените растения в парк „Пирин“

А така се образуват шишарките. Виждам го за пръв път. Къде съм гледала до сега?

И няколко фотогенични планински пеперуди, които нямаха нищо против да ми позират…

Руло на сърца за Свети Валентин

От началото на февруари от нета ме заливат много красиви и цветни неща за Свети Валентин. Този празник ни „превзе“ и държи първенство пред нашия си Трифонов ден или Трифон Зарезан. Няма лошо, щом е ден на влюбените, нека любовта да е на първо място. И за да съм в час и актуална, реших да спретна едно руло, подобно на рулото с флорални мотиви. Ако някой реши да изненада любимия човек, нека прочете внимателно технологията на флоралното руло, там обяснявам подробно как се получава рисунката.
А тук за тези, които искат да направят точно това, макар че кремовете могат да са различни, но аз трябваше да спазя някои условия и реших да използвам това съчетание. Получи се вкусно, сочно руло.

За платката:
3 яйца
120 гр.захар
  50 гр. олио
  30 мл прясно мляко
  75 гр. брашно, ванилия
За крема:
1 крем Оле „Ванилия“ на Д-р Йоткер без варене
 400 мл. прясно мляко
1 с.л. желатин на Д-р Йоткер
За сърцата:
1 белтък
2 с.л. пудра захар,ванилия
2 с.л. разтопено масло
2 с.л. брашно
Начин на приготвяне:
Най – напред приготвих сместа за яйцата. Оцветих с червена гел-боя на Wilton. И нарисувах с пош сърца върху хартия за печене. Докато те се „стягат“ в хладилника, приготвих платката. Яйцата се разбиват поотделно – жълтъците с половината от захарта, белтъците с другата половина. Към разбитите жълтъци се прибавя олиото и брашното с ванилията. Внимателно с шпатула се прибавят и разбитите белтъци. Платката се пече на 170 градуса за 10-12 минути. Изважда се от фурната и се завива с хартията във влажна кърпа, докато изстине.
През това време се прави крема, според указанията на опаковката. За да се уплътни консистенцията, сгъстих с желатин.
Да изненадаме любимия човек с това руло, в което да вложим и част от нашето сърце!…

Днес имам рожден ден и смятам да почерпя. С торта, защото какво е рожденият ден без торта. Свещи няма да слагам, защото няма да се съберат на тортата… „Помъдрях“ с още една година! Казвам помъдрях, защото след определен брой годинки, вече не обръщам внимание на дреболиите, разбрах, че всички пролети сълзи за щяло и нещяло са били напразни. Спрях да се тревожа за глупости, защото сила ли е, съдба ли е, Господ ли е, както се казва, винаги до сега е намирала път и изход. И всички пролети сълзи и тревоги са били излишни. Затова си пожелавам само здраве, другото ще се нареди някак си. Защото без здраве, всичко останало няма смисъл…

Я, колко мъдро ги наредих нещата…

Та да почерпя за здраве и щипка късмет! От друго нямам нужда! Аз съм една щастлива жена! Дай боже всекиму!

Когато за пръв път видях тази торта, очите ми останаха в нея. Но я забравих и загубих, та се наложи доста да я издирвам в нета, докато я намеря. Оказа се торта с история. Много ми харесват такива рецепти! Всяка жена трябва да намери време да направи поне веднъж в живота си една известна рецепта. За да докаже на себе си, че може. 

И така, през далечната 1955 г. чешки майстор – сладкар обучава сладкари в открития тогава ресторант „Прага“ в Москва, на някогашната известна улица „Старий Арбат“. Между учениците  е и 16 – годишния Владимир Горальник, който преработва класическата рецепта. Така тази торта става еталон за луксозна торта в бившия Съветски съюз. Негово изобретение е и тортата „Птичье молоко“- торта „Птиче мляко“. Тези две торти остават най – популярните торти в бившия Съветски съюз, нещо като отговор на прочутата „Сахер“ и „Естерхази“.

Спомням си, когато бях в Москва, че трябваше да се редим на километрична опашка няколко часа, за да влезем в сладкарница за „мороженое“ – сладолед с чаша шампанско. Много ни беше чудно това, да се редиш на опашка, за да влезеш в сладкарница…Чудо невиждано!…

И все пак, рецептата е чешка. С какаови блатове и невероятен маслен крем, с шоколад и дъх на какао…Доверих се на класическата рецепта, но я украсих по свой начин, добавяйки цветя отгоре, нали ще празнувам днес…

Ето я и рецептата:
Необходими продукти за блатовете:
Продуктите  са за тортена форма с диаметър 23 см.
6 яйца
150 гр. пудра захар
115 гр. брашно
25 гр. какао
40 гр. масло, предварително разтопено и охладено до 30 градуса
Начина на приготвяне:
Разбиват се жълтъците с част от захарта на водна баня, до побеляване. Прибавя се пресятото брашно с какаото. Отделно се разбиват белтъците с щипка сол в началото и с по – голяма част от захарта до меки върхове. Внимателно се добавят към сместа с шпатула, колкото да се обединят двете смеси. Не бъркайте продължително!
Сместа се изсипва в тортена форма и се пече на 180 градуса до суха клечка. Полученият блат се разрязва на три след изтиване върху решетка.
Необходими продукти за крема:
200 гр. масло
  10 гр. какао
    1 пакет ванилова захар
1 жълтък
20 мл вода
120 гр. подсладено кондензирано мляко
Начин на приготвяне:
Жълтъкът с водата се разбиват на водна баня при непрекъснато бъркане. Прибавя се кондензираното мляко и се нагрява до хомогенизиране и леко сгъстяване. Моята тортена форма е по – голяма, затова прибавих два жълтъка  и удвоих кондензираното мляко и водата.
Отделно се разбива маслото с ваниловата захар на пухкав крем. Прибавя се и какаото. Към така  разбития крем се добавя изстиналия крем с жълтъците и кондензираното мляко при непрекъснато разбъркване до хомогенизиране на двете смеси.
Сглобяване на тортата:
Изстиналите блатове се сиропират всеки с 1 с.л. захар, 1 с.л. вода и 1 с.л. коняк или подходящ ликьор. Между тях се маже крема, а отгоре тортата се намазва с желе от кайсии.
Глазура:
60 гр.тъмен шоколад
60 гр.масло
Разтопяват се на водна баня и се маже тортата отгоре и отстрани. Това е класическата торта. Аз естествено импровизирах и украсих допълнително.

Надявам се да е сладка, за да ми е сладък живота и занапред…
На всички, които се отбият тук случайно или не, режа по едно огромно парче, от сърце…

Създадох го спонтанно, подготвяйки сушените плодове за английския коледен кейк. Получи се нещо интересно, нестандартно и полезно.

Полезно, защото последва въпроса: Сега можем ли да ядем от него, като кейка ще отлежава до Коледа?

Разбира се, че може, защото сушените плодове са полезни и вместо да ядем пуканки пред телевизора, можем да изядем няколко плодови „стръкчета“ на импровизирания букет. И така ще си набавим много витамини, необходими ни през зимата, защото те съдържат не само витамини и минерали, но са и натурални разкрасители. Правят кожата нежна и гладка, а косата здрава и блестяща.

С него и не само, спасих временно набезите към кейка с уверението, че той съдържа същите плодове, само че нарязани…

Букетчето може да се подменя, като оредее, с различни по вид изсушени плодове, да се обогатява с цветове и различни вкусове.

Не вярвах, че бадемите ще се задържат на дървеното шишче, но…ето , че става.

И на последно място букетът създава невероятен уют и коледно настроение, като се вписва идеално в празничния интериор на дома.

И въпреки, че по нашите географски ширини все още няма сняг, духът на Коледа се чувства навсякъде…

Дойде ред да попълвам постепенно рецептите за банската кухня. С нетърпение чаках сезона на тиквите, за да представя тази автентична банска рецепта. Подобно на банските кукурини, тя наистина е автентична. Едно време не са имали много продукти и подправки, въпреки, че е имало много будни банскалии, които са пътували по търговия до някогашната Виена и са имали възможност да носят от там доста непознати за Банско неща.

Трудно е било изхранването на многобройната челяд, зимата е тежка и продължителна, времето е студено и банскалийката е влагала доста усет, дори при съчетаването на няколко прости продукта. 

Това, което мисля аз е, че банската кухня е проста и в същото време вкусна и  питателна. И не случайно определих банската капама като „мързеливо ястие“ – подреждаш продуктите в кюпа и буташ в печката, а след това имаш ядене поне за два дни! И то какво ястие!

А в сезона на тиквите, рецептата за борек е подходящо предложение за забързаната домакиня, защото става за минути. Дори докато приготвяте вечерята, десертът е готов. Какво е необходимо?

Борек

тиква –  0.5 кг

захар  – 100 гр.

орехи – 150 гр.

олио   –  30 мл

брашно –  3 ч.л

Настъргвате тиквата на едро ренде. Орехите се счукват на едро. Смесват се всички продукти и се слагат в намазана предварително тавичка с дебелина 5-6 см. Заравнява се и се пече до готовност. Необходими са 10-15 минути и десертът е готов. Ето идея – доразвийте я!

Това е един много бърз десерт, който може да бъде основа на други десерти с тиква, да се добавят продукти и подправки, така, както направих аз, добавяйки канела, защото реших, че съчетанието на тиква с орехи без канела не е същото! 

Има един ден в календара през годината, който наред с рождените дни на близките, се нарежда на челно място. Това е денят, в който отбелязваме годишнина от сватбата. В началото като младоженци, наред с младостта и еуфорията, денят се планира предварително, празнува се подобаващо. След определен брой години, улисани в ежедневието, само го отбелязваме, без да имаме време да празнуваме така, както в началото…
Но денят си заслужава да бъде отбелязан, празнуван, споменаван. Това е един специален ден, когато спомените са така кристално чисти и незабравими, че не вярвам някой да ги забрави лесно. И дали има човек, който е забравил сватбения ден?

Снимките в момента навяват  не само мили спомени, но и леки комични коментари, но ти се иска да си млад, да хвърчиш и пърхаш от щастие, да мечтаеш и да си мислиш, че всичко ще се сбъдне…

И то се сбъдва, ако наистина мечтаеш, пожелаваш си и го желаеш с цялата си душа и сърце…

Миговете на щастие са толкова кратки, че си заслужава да воюваш всяка минута, всеки час, всеки ден, ден след ден, да преследваш и търсиш верния път, да вървиш по вярната пътека…

Но когато имаш мъжко рамо, на което да се облегнеш и поплачеш в миг на слабост, трудностите в живота се понасят по – лесно…И така, денят за нас е специален, трапезата също…

В Банско има приказка “ Жена, която не  може да изгледа един маж и две-три деца, ич да се не жени!“ В превод – мъжът също има нужда от гледане.

Аз допълвам, че жена, която не може да направи една торта и да замеси една питка, каква жена е? Разбира се, не искам да засегна никой… Има толкова способни и кадърни жени, за които месенето на питка е отживелица, дори и машината да ти замеси тестото, а тортата е губене на ценно време…Те пък са постигнали върха в професионалната кариера, или умело съчетават и двете неща? Сигурна съм, че има такива жени!

Семейството се нуждае от домашен уют, от пример за децата. И това го създава жената, която трябва да бъде най – напред грижовна майка, домакиня и любяща съпруга. Така го разбирам аз.

С една дума, всеки да празнува така, както усеща и разбира празника!

С лека носталгия към отиващото си топло лято и с желанието си да запазим приятни спомени и емоции от лятната почивка на морския бряг, изработих тези сувенири. От морето си донесох миди. Като малко дете събирах по пясъка и по брега. Да се чуди човек, не видях деца да събират миди… Бурното море и пенещите се вълни изхвърлят доста интересни находки понякога…

Не знаех дали въобще ще ги употребя някога и дали ще им намеря приложение, но събрах доста и различни. Първо ги измих старателно, престояха си доста време на терасата да се сушат. После ги прибрах и сортирах. Въртяха ми се някакви идеи в главата, но чаках да се избистрят и да получа някакво вдъхновение. 

В началото се чудех от къде и как да започна, но слепвайки няколко миди със силикон, дадох простор на въображението си…

Боядисах морска сол с мастило в различни цветове, отгоре подредих няколко миди. Ето Ви една „мидена икебана“…

И свещник …

И друго решение…

А облепвайки едно дървено шишче с миди, се роди този свещник :

После се сетих, че имам една пукната чиния, която никъде не влизаше в употреба, но как да я изхвърля? Може пък да потрябва за нещо! И ето, дойде момента да потрябва…

Започнах да я облепвам с миди и лепило, без да имам ясна цел…

В средата оставих празно място, за различни аранжировки:

И продължение на няколко вечери, докато се чудим „Къде е Маги“, се получиха и други интересни нещица…

Не е необходимо да следиш сериала със скръстени ръце на дивана. И без това действието не е толкова динамично… Единственото, което искам, е  да я намерят жива и здрава, за да видя още един път красивото лице на младата, талантлива и красива начинаеща актриса Евелин Костова.

От счупен рапан, облепен с миди…

От интересни камъчета и счупени миди се получават интересни миниатюри :

Можем да включим в аранжировката и мидената чинийка за ядки, която сигурно има в доста домове.

Аранжировките са безброй… само с няколко мидени неща…

И накрая моята гордост, тези красиви мидени сувенирчета, които се родиха съвсем спонтанно, с няколко перлички и разноцветни камъчета за разкош…

Или с малки охлювчета, поставени небрежно върху мидената черупка…

Стоят много елегантно и са красиви. Променят интериора. Понякога един малък акцент или цветно петно създават доста настроение. Напомнят ни за лятото, за босите крака по брега на морето, за топлината, за слънцето, за приятните мигове на отмора и почивка…

Това е от мен, скъпи читатели и читателки. Ще се надявам Вие да продължите с още по-красиви мидени творения…!

Много модерни напоследък са цветните сватби. Аранжори и сватбени агенции се надпреварват да предлагат цветове, като се започне от най – дребния детайл! Всичко това придава на тържеството пищност, тържественост и добро настроение.

А защо булката е в бяла рокля? Дълга история, но с две думи – символ на невинността и непорочността е белия цвят…

Според кралицата на сватбените рокли Вера Уонг, сватбените рокли за 2013 година ще бъдат червени, което е символ на късмет и приоритет! И с което прочутата дизайнерка дава приоритет на китайската сватбена традиция.

Но класическият цвят си остава белият …

Не знаех какъв цвят са избрали младоженците, но решихме, че освен паричния подарък, ще трябва да измислим и друг, символичен, който да им напомни за нас в определен момент. Не знаех какво да избера, доста се полутатах и накрая реших – ще го направя сама! Бонбонен букет и шампанско!

С това решение не знаех колко голяма лъжица си приготвям и какво предизвикателство си отправям, но като се заинатих…

Не може да не сте виждали жените, които продават цветя, как бързо опаковат, сгъват, правят панделки и колко са бързи в ръцете! Винаги съм се възхищавала на сръчността им.

Някой да не си помисли, че ще му взема професията? Бързам да успокоя – няма такава опасност!
Идеята се въртя в главата ми няколко дни, след което последва обикаляне за материалите. Лесно и просто, но не съвсем! Права беше една жена, която ми даде ценни съвети. Цветовото решение ще се оформи, когато започнеш да го работиш! Така и стана!
Най напред ударих на камък с бонбоните – не можах да намеря Ferrero Rocher. Нищо, купихме Lindor, от които дойде основното цветово решение – червено и златно….
Но тези така луксозни и вкусни бонбони не ми харесаха, защото като ги отвориш и са завити като обикновени бонбони, завити с осукване, което не ми допадна… Не, няма да са тези, отиваме за други…С другите и с хартията се смени и цветовото съчетание – екрю или цвят шампанско с червено…
И така си минава ден, два три и накрая зървам тези прекрасни бонбонени сърца, които ще свършат перфектната работа. Те просто са ме чакали…
И какво съвпадение само, булката е адвокат!

Време е да се залавям за работа. Нямам много постъпкови снимки, защото не знаех какво ще се получи, но нали си спомняте цветното петно в интериора? 

Розите се оформят с двойна лента от разтегателна хартия със завъртане върху дървени шишчета. Трябва да се предвиди къде ще е ситуиран бонбона, така да се оформят, че да има място и за него.
Изработват се толкова рози, колкото ще съдържа букета. При мене побра единадесет, нечетно число, задължително за сватба.
Не намерих и кошница с дълга дръжка, затова я замених с кутия. Последната първо облепих с плътна бяла хартия, след това с разтегателната хартия, която небрежно свих навътре. Но тази хартия се къса лесно и затова предвидих и тюл, който да я предпази. И него завих небрежно в двата срещуположни ъгъла и вместо да режа краищата, завих ги около бутилките. Просто импровизация!

Двете бутилки пенливо вино – бяло и розе имат следната роля, съответно с прикрепени „указателни“ картички. Да не се объркат младите, защото са много влюбени…

Бялото да се отвори на първата годишнина от сватбата, а розето – когато се появи на бял свят първата им рожба, плод на голямата им любов!

Това решихме – това сътворих и се справих добре! С много желание, с много мерак  и много любов! Така си мисля аз, а дали е така? Оценката оставям на Вас, скъпи читателки, последователки и случайно попаднали на това местенце в безбрежния океан – интернет!
Ако някой реши да си отправя такова предизвикателство и не се е занимавал никога с букети и опаковане, бързам да го успокоя. Невъзможни неща няма! А в началото стои желанието!
Станах специалистка, мога да давам и съвети…
И накрая, да са живи и здрави Климент и Екатерина, да отворят догодина и двете бутилки едновременно! Да се обичат и уважават, за радост на родители и близки!

И не мога да не спомена накрая и най – щастливата шаферка Нора, която всеки искаше да снима. Прическата беше правена предния ден, почти не беше спала от вълнение, уморена от молби за усмивка и снимка. Все пак издебнах няколко момента, в които беше благоразположена …

А за гривната и медальона за булката – детска игра. Направих ги за отрицателно време. Това за мене вече не е предизвикателство…, ще ги видите и тях!

Много е модерно напоследък да си приготвяме почти всичко в домашна обстановка. Много се тачи домашната храна! Защото знаеш какво влагаш и какво ядеш, няма ги Е-тата и много други неизвестни. В много кулинарни блогове има какви ли не домашно приготвени сладоледи. Нямам машина за сладолед, не бих си и купила, след моята заигравка за домашен сладолед. Влязох в ролята на машината и го разбърках точно един път. Някой да не си помисли, че ще конкурирам производството. Просто в собствената си кухня можеш да приготвиш какъвто сладолед си помислиш, според вкуса, наличните продукти и плодове според сезона. Това е просто домашен сладолед, който не е закален като производствените, но пък по нищо не им отстъпва по вкусови качества. Направих дори няколко вида. Това е за тези, които ще правят сладолед за първи път, също като мен.

Не ми се искаше да влагам яйца и да варя кремове, да бъркам до сгъстяване и увеличаване на обеми и затова използвах рецептата на Candy.

400 мл течна сладкарска сметана
400 мл пълномаслено прясно мляко
1 пакетче ванилова захар и допълнително ванилия, ако желаете
пасирани плодове според сезона
захар по желание

Разбива се сметаната със захар, ако го обичате сладък. Смесва се с прясното мляко. Добавят се и пасираните плодове. Всичко се разбърква добре и се изсипва в  подходящ съд. Аз използвам кутии за сладолед.
Без плодове се получава обикновен сметанов ванилов сладолед.

С добавка на кокосови стърготини и марципан…

С добавка на пасирани и прецедени малини – малинов сладолед!

С добавка на парче диня, дори без да се прецежда – сладолед от диня!

И няколко фунийки…

И накрая интересни сладоледени факти:

„Необходими са около 50 близвания, за да се изяде една сладоледена фунийка“

„Световният рекорд за ядене на сладолед е 7 литра за по – малко от 2 минути“

Това го пише на кутията със сладоледените фунийки. За пръв път купувам. Няма да е за последен, надявам се…Украсата на динената фунийка в средата беше бонус в кутията !

Това е идея за момента в който се окаже, че нямате никакъв десерт или плод. Правите, замразявате и вадите, когато е необходимо! Успех на начинаещите! 

Тези бисквитки дойдоха ненадейно. Трябваше да употребя едни фини овесени ядки и да ги предпазя от изхвърляне. Нали споменах вече, че не хвърлям нищо… А то пък взеха, че се получиха толкова сполучливи бисквити, че отиват в графата кулинарни попадения и ще ги правя отново. Видях ги и пристъпих към действие. Нищо ново под слънцето, но …

Понякога нещата ми стават по-добре без предварителна нагласа и подготовка.

И така, ако на някой ги хареса!?

Необходими продукти:

1 чаена чаша овесени ядки/ при мене фини /

1 чаена чаша брашно / при мене пълнозърнесто/ . Нали от бялото се пълнее…

70-80 гр. масло

1 чаена чаша кафява захар + 1 супена лъжица мед

150 гр. стафиди

1 чаена лъжичка сода бикарбонат

1 ванилия

Приготвяне: 

В съд се стопява маслото. Бързо се прибавя захарта, 2-3 супени лъжици вода, меда, овесените ядки и пресятото брашно със содата. Прибавя се ванилията, стафидите и всичко се омесва буквално за минута.

С мокри ръце се правят топчета и се сплескват между дланите. Редят се върху хартия за печене в тавичка и се пекат в предварително загрята на 170-180 градуса  фурна за 10-15 минутки.

Наблюдавайте ги, защото бързо изгарят. Ако искате да са мекички, не ги печете повече от времето, защото стават твърди и е опасно за пломбите…Просто трябва да се оставят леко меки в средата. Те после се адаптират, ако останат!!!

При нас нямаха това щастие / за почивка, адаптация и съхранение в кутия /…

Добре, че си скътах двечки за кафето сутринта… Просто си ги скрих. Това е… А Вие постъпвате ли така?

Танче,…. с тази твоя прекрасна публикация, ми… подари много ! Толкова оригинална е тази снимка с каручката, превърната в маса ,че…. за момент си представих….. как съм на нея , на вкусна вечеря и…. как се любувам на българската автентичност!!! Наистина снимката е прекрасна, …. навяваща много уют и …. нещо много миличко!!! Толкова ми липсва България в момента, тъй като тази година няма да имам възможност да се прибера …. дори и за малко…. Радвам се много , че си имала щастието …. да отидеш на другарска среща!!! Аз никога до сега не съм имала това щастие, тъй като от 23 години съм постоянно в чужбина! Представям си…. какво е чувството, когато срещнеш приятели…. след толкова години…… това е точка,…. в която наистина се връщат всички спомени и ….. на човек му става много миличко , но и малко тъжно! Желая ти много хармония и вълшебни моменти през целия Уикенд и те прегръщам сърдечно!

ОтговорИзтриване

Какви ли не идеи има в главите човешки! Толкова са различни хората! На някои им идва от вътре. Все по – често забелязвам толкова интересни хрумвания, че да се чуди човек как се раждат тези идеи. Особено актуални са старите вещи, дрехите от „гардероба на баба“, както и вплитането на тези стари вещи в съвременния интериор и градина.

Имахме такава стара закачалка, която ми се струваше толкова демоде, че я преместихме в къщата на баба. А то се оказа, че сега е толкова актуална, че измества с успех всички съвременни закачалки и ги слага далеч назад в редичката!

Не вярвам да сте забравили кулинарното състезание „Lord of the chefs“. Спечели го една много симпатична, амбициозна и най – вече кадърна жена. Аз имах няколко фаворити и един от тях беше тя. Зрителите преценяват само от това, което виждат в рамките на предаването. Но вероятно е имало и много други непоказани моменти и подробности, които са помогнали на компетентното жури да избере именно нея. В такива състезания се иска не само умения, но и психика, здрава нервна система и накрая щипка късмет. Последният е много важен!

И така, Сидония Радева спечели ресторанта, а аз разбрах за нея. Благодаря й за интересната презентация на този известен италиански десерт. Може рецептата да е проста и правена безброй пъти, но представянето според мене е „черешката на тортата“. 

Как дойде идеята?

Ами остана ми сладкарска сметана. И какво?  Ами чудих се ден -два…Не трябваше да изчакам да се развали. В моята кухня нищо не се изхвърля. Много се чудя на жени, които с лека ръка изхвърлят храна и каквото се сетите още.

Правила съм и друг път пана кота. Хареса ми, но не чак толкова, че да я сънувам! 

Този път ме заинтригува представянето на Сидония и реших на момента! Колко важно е нещо да те „грабне“!!!

И така, ако някой не  е правил още този десерт, ето и моята рецепта :

300 мл.сладкарска сметана

200 мл.прясно мляко

100 гр.захар

100 гр. черен шоколад

1 пакет желатин на Д-р Йоткер

1 есенция мента

Как я приготвих?

Загряват се прясното мляко и сметаната. Добавя се захарта. Бърка се до разтопяването й. Маха се от котлона и към сместа се добавя предварително разтопения желатин и есенцията.

Разтопява се шоколада. Към него се добавя малко сметана. В подходяща чаша се налива под наклон от бялата смес и се слага във фризера, докато стегне. Чашата се подпира!!!След като стегне, чашата се изправя и се налива разтопения и охладен шоколад със сметаната!

Ето това е известната Panna cotta – известният италиански десерт от Северна Италия – областта Пиемонт, със столица Торино.
Правен безброй пъти в различни варианти от безброй жени / и не само / по света!
Е, и аз се записах накрая…

Личното ми мнение!
Споделено, интересно, забавно, полезно, понякога комично…

Канзаши – когато чух за пръв път тази дума изпаднах в недоумение. Звучеше ми източно – Япония, Китай или нещо подобно. И се оказах права. Не можах да устоя на тази красота! Така, изглеждайки доста на брой видеоклипове, картинки, снимки и изчитайки доста материал по темата, направих първите си цветя – аксесоари, които искам да споделя с Вас.

Канзаши се оказа традиционно украшение за коса, щипка или гребен, което се носи заедно с кимоното. А начинаещите гейши носят богато украсени гребени с копринени цветя по сезони, за всеки сезон – различни цветя. Японските канзаши стават отражение на женския характер, социално положение и дори семейния статус. Прическата на японката  е показвала не само това,  но дори и колко деца има.

В настоящето канзаши носят младите булки, тези които носят кимоно, гейшите, за които това е част от облеклото, участниците в чайните церемонии и тези, които изработват икебана. А красотата и съвършенството на това древно японско изкуство остава да вълнува и днес.

Не може да не си спомняте филма на режисьора Роб Маршал – „Мемоарите на една гейша“ по романа на Артър Голдън. Тогава не съм знаела, че розовите украшения, вплетени в косата на Саюри са всъщност канзаши с изкусни цветя.

У нас не намерих много материали по темата, но се оказа, че тази техника за правене на цветя от плат е развита до съвършенство от рускините, които изработват невероятни бижута и произведения на изкуството. Те са развили до такова съвършенство правенето на тези цветя, че жена веднъж видяла ги, не може да  им устои.

Правят брошки, обици, комплекти от гердан и обеци, диадеми, кутии за бижута, фигури на птици , букети, украси за бутилки, както и цялостна сватбена украса, като се започне от ръчно изработени картички, до бутилките с шампанско, дори и диадема за булката. В продължение на няколко вечери изгледах около стотина страници и повече. Напълних очите и душата си с красота. Набелязах и доста модели, които да ми служат в началото като мостри. А когато ръката свикне с движенията и оформянето, фантазията ще проработи. Сигурна съм в това!
Не е трудно, иска се малко търпение и упоритост. Изработват се от квадрати или кръгчета плат. И с повече фантазия се превръщат в стилен аксесоар за всяка стилна жена!

Това канзаши е на път да се превърне в поредното ми хоби… Както каза една моя приятелка – „Това е арт – терапия“. Не знам дали е така, но докато изработвам едно цвете, нищо не чувам, нищо не мисля, нищо не виждам наоколо… Ще излезе права…

А тя започва през далечната 1907 година на 12 февруари – денят на Свети Валентин. 

Джовани Буитони и Луиза Спагноли основават малка шоколадова фабрика в Перуджа, Италия. През 1939 година е представена на Световния Панаир в Ню Йорк и от тогава е позната в целия свят с производството на финния си шоколад, бишкоти, бонбони, нуга и други. А по време на Великденските празници, огромните шоколадовите яйца, които видяхме по витрините на много магазини в различни градове на Италия се увиват с шарен станиол в различни цветове. Но най – известният продукт е „Bacio“- целувка от италиански.

Това са известните шоколадови бонбони от фин шоколад с лешници, завит със станиол, като във всеки бонбон има любовно послание на много езици.

През 1922 година идеята за това идва на основателката – Луиза Спагноли, която има собствена марка за модни дрехи и първа представя ангорската вълна за облекла, като основава линията си  L’Angora Spagnoli.

Легендата разказва, че тя изпращала любовни послания на своя млад любовник, увити в шоколадови бонбони. От тогава кутията с бонбони  „Baci“ се подарява за празник,  за Коледа и за всеки повод, свързан с красива платонична любов. Създадени са над 150 любовни послания, които са предизвикателство за колекционерите.
И така целувките летят високо и все по – високо! През 1997 година във връзка с 90 -годишнината от основаването на компанията, Alitalia украсява един от самолетите си /Boeing 747-200 / със звезди и логото на компанията, който лети от Рим до Ню Йорк.

От много история, да не забравя за рецептата, ако някой иска да си я направи като мен!

Представям Ви първа част от поредицата: „Цветя и рози“ и ще започна с царицата на цветята – розата. А защо я наричат така?

Дълга история, която води началото от древни индийски предания и от една далечна страна, наричана някога – Персия.

В древна Гърция я смятали за божи дар, символ на божествената любов и красота. Когато Афродита – богинята на любовта и красотата излизала от водата, от белоснежната пяна, обгръщаща тялото й се образувало чудно цвете.

Когато боговете видели, че цветето не й отстъпва по красота, я напръскали с нектар, даряващ безсмъртие. А на цветето дарили прекрасен аромат…

Розата остава бяла до момента, до който Афродита получава вест, че нейния любим Адонис е смъртно ранен. Устремена и бягаща, тя не забелязала, че краката й са ранени от тръните по розите, застилащи пътя й. Няколко капки паднали от ранените й нозе върху цветовете и те от бели се обагрили в червено…

От древна Елада, розата е пренесена в Рим, където някои патриции заповядвали да покриват повърхността на морето с розови листенца, когато се движели с галерите. Розата станала символ на разкош, за който се харчели безумни пари. На едно от пиршествата, гостите били засипани с такова количество розови листенца, че много от гостите се задушили…

А улиците на целия Рим били така пропити от аромата на рози, че който не бил свикнал, му ставало лошо. Дори имало специални жени, които свивали розови венци…

От всички христитянски държави, розата  се ползва с най – голяма любов във Франция. Там била така ценена, че не всеки имал право да я отглежда.

Розата се разпространява по всички знайни и незнайни земи, като достига и България, където се отглежда повече от 300 години. А от специалния сорт – Rosa gallica се добива така популярното розово масло, известно като най – съвършеният натурален ароматен продукт.

Следва продължение…

Тази малко нестандартна идея снимах при едно пътуване до Залцбург. За изкачване на крепостта Хоензалцбург има два пътя – със зъбчато влакче и пеша. Чичко Google показа, че не е далече и никак не е трудно да се стигне и пеш и така поехме по пътя. Та по този път направих тази снимка. Както забелязвате, столчетата са направени от отрязани корита, даже дръжките им стоят на гърба… Много интересна  и странна идея ми се видя.

Баба ми едно време имаше такова корито, в което переше с домашен сапун. Дали не мога да го намеря някъде и да му придам / с чужда помощ разбира се / ново предназначение? Забелязвам напоследък, че всички такива странни идеи са много интересни за привържениците на Vintage т.е. – Ретро стила. Все по – модерни са ретро – дрехи, ретро – парфюми и ретро – интериор. А купуването на ретро-мебели е скъпо удоволствие.

Ако някой има такова корито и се готви да го изхвърли, ето идея за приложение!

Преди известно време направих тези пана с българска бродерия. Исках да изработя нещо различно, като подарък за наши познати чужденци. След безрезултатно търсене на нещо оригинално от България, пристъпих към изработката на едно пано. Има много оригинални сувенири от България, наред с много кич и претрупаност.

Исках да ги „грабне“ още с първия поглед, да го харесат, за го запомнят и отделят в сърцата си кътче за спомени от нашата страна. Да го отнесат като незабравим сувенир от България и да си спомнят за нас. И след това пано последва второ, трето…

Разбира се идеята не е моя, а на моята учителка по кене – Радка Карагитлиева. Първото пано изработих сама от списание, второто също и реших да я помоля да ми даде нейните модели. Разбира се тя се зарадва, защото знаеше, че всяка ръка е различна, дори и в малък детайл се влага творчество. Много от паната й са изработвани по няколко пъти и красят много чужди посолства и представителства, много е подарила просто за подарък от сръчните й ръце.

Даде ми с удоволствие всички модели, които беше изработила. Когато попитах за последния, който стоеше на стената в дома й, ми отговори, че това не е творчество, а копиране. Не се обидих, а оцених мнението й. Каза ми, че съм напреднала достатъчно, за да влагам творчество. Разбира се че не е е творчество да копираш моделите, а не да влагаш нещо свое. Аз не бих се наела да влагам творчество в българската бродерия, защото не съм толкова напреднала, но съм благодарна, че ги изработих и ги запазих като много скъп спомен от нея. Защото всяко от тях представя фолклорните области в България – Шопска, Пиринска, Родопска, Тракийска, Северняшка, Добруджанска и Странджанска, а сега не знам кои са те. Да си бях записала…
Дали това, с което започвам не е от Пиринската област?

Всяка  фолклорна област в България си има характерна шарка, цветове, фигури. Сръчната ръка на българката е изработвала и влагала в произведенията си бита, ежедневието, цветя, настроението си дори и много красиви орнаменти.

Сега в съвременния стил на дизайн едва ли някой ще ги сложи на стената си. И аз съм ги прибрала в една кутия… А защо? Ами не ни подхождат на“ интериора“!!!

Ще ги оценим, но не сега, сега има други виждания по въпроса! Както казваше една позната: „Дълго избирахме картина за хола! Трудна работа е да изберем цветово да подхожда на стената, интериора и най – важното да е в тон с мокета…“ Да се чудиш и маеш! Все едно художника създава картините си цветово, че да паснат на някой килим? А не влага душата си, настоението си, усещането си…

Ти да видиш!… Много разбираме от интериор!…Някои чак дизайнери наемат! Не е лошо, светът е друг, ценностите са други! 

От списание

От списание

Има много ръкати жени, за които това е като детска игра. Бродират, творят и не спират. Как съчетават нещата? Когато ти е хоби и си отдаден на него изцяло, получава се. При мене беше временно явление. Харесва ми нещо и си казвам:  „И аз мога“ …

Според християнската традиция днес трябва да боядисаме яйцата. Първото яйце правя червено  – за дома. Пазя го до следващата година, докато го сменя със следващото, а старото изхвърляме в реката, като се обръщаме назад. Така сме си нарекли – за здраве и късмет. Всичко от старата година да остане зад нас и с надежда да посрещнем всичко ново, което ни предстои.

Днес се е случила и Тайната вечеря – последната вечеря на Христос с апостолите преди разпятието му. Тя е повод за много произведения на изобразителното  изкуството, най – известното от които е това на Леонардо да Винчи.

Яйцата са символ на прераждането през пролетта, а много народи още от древността асоциират яйцето с Вселената.

Винаги боядисвам яйцата за Великден на Велики четвъртък – задължително! Според каноните на православната църква може и в събота, но предпочитам те да се включат в празничния интериор колкото е възможно по – рано. Нали сме християни, длъжни сме да спазваме традицията!

Но до четвъртък, можем да включим шоколадовите яйца като елемент от украсата. Просто ги слагам в няколко подходящи чаши или купички и ги поставям на подходящите места. 

Красиви са!

А как изглеждат цветовете на черно-бяла снимка? Някои от децата сега дори не могат да си представят, че преди доста време това бяха снимките…

Сега тази фотография минава към художествената  фотография. На мене ми харесва, а на Вас?

image:{http://prague-stay.com}
Изгледахме с голям интерес „Аватар“,- невероятен като замисъл, като идея и като реализация.  

Особено дървото  на Пандора с поклащащите се като пипала на медузи клони…

Филмът е пуснат на традиционните 2-D и 3-D формати, наред с IMAX 3D. 
Гледали сме и други  3-D филми, но 5-D?

О, това е друга приказка.  За нея ще Ви разкажа сега. Естествено за тези, които не са гледали!

Това наистина е друго, това е различно…

То започва от момента, когато усетиш краката ти да висят във въздуха от креслото и видиш колана, с който задължително трябва да се стегнеш като в самолет. Когато забележиш, че има още две дръжки, малко по-ниски от нивото на погледа отпред, за които задължително трябва да се хванеш, преди да станеш истинският участник в приключението…

А то започва с гръм и трясък и ако не си подготвен да  участваш, ти просто си принуден да очакваш  неочакваното…

Поеми дълбоко въздух и се дръж здраво, защото столът започва да се клати във всички посоки, ти се движиш в тесен тунел и трябва да се накланяш в ляво или в дясно, за да не те удари някое парче скала, камък или друго нещо, показващо се от долната земя. Всякакви твари, змиевидни създания, които ако не се дръпнеш назад, ще те клъвнат по носа. Можеш и да викаш, но влакчето не спира…

А срещата с динозаврите, които ти пръхтят в лицето и дори част от дъха им усещаш по кожата на ръцете си…

Навлизаш все по-дълбоко и по-дълбоко в морските дълбини, срещат те всякакви риби, ти плуваш заедно с тях, а мехурчетата въздух са навсякъде около тебе, дори можеш да ги пипнеш с ръка…

Какво ли още ще измисли човешкият гений?

Невероятно преживяване и не само за деца. Опитайте, няма да съжалявате! 

Заведете детето, но преценете какъв е филма и колко е голямо, защото това е различно… 

Мили момичета,

Така се обръщаше към нас една изключителна жена – Радка Карагитлиева, когато ни учеше на това изкуство. А то наистина е такова – ще се уверите сами, ако чувате за първи път тази дума.

Ако сте я виждали, просто не сте знаели, че тези дантели не се плетат на една кука, а се правят с игла за шиене- да, с обикновена  игла за шиене.

Уроците бяха толкова увлекателни, тя говореше с такава страст за възелчета и примчици, че на човек му се иска и той да се докосне до това изкуство, да може и той да сътвори нещо.

Е, направих и аз няколко неща, да покажа, че и аз мога. Това отнема много време, много търпение и много любов. При мен не се превърна в хоби, нали знаете, че когато човек има хоби трябва истински и всеотдайно да му се посвети. Пак времето…

Всички  знаете и сте го изпитали , че няма невъзможни неща, стига човек истински да ги желае.

С цялата си душа  се възхищавам от такива жени, умеят да правят чудеса от всичко, което докосват с ръцете си.

И аз се опитах и днес ще Ви покажа моите творби .

Ето Ви идея – започнете и Вие!