Макар че Франция е спечелили славата си на страната с най-вкусни и разнообразни сирена, този факт не е чак толкова неуспорим. В потвърждение, нека хвърлим един поглед на най-популярните италиански сирена. Производството на сирене в Италия все още е занаят, който изисква висока квалификация. А специалистите казват, че никъде другаде в света, питите не се обработват и следят с такава сръчност и изящество.
Маскарпоне
Маскарпоне е едно от най-обичаните пресни сирена в италианската кулинария. Има мека, гъста, еластична структура и свеж, леко маслен вкус, а цветът му е близък до този на сметаната. Mаскарпоне няма аналог в света. В Италия е популярна консумацията му в комбинация с аншуа, горчица и различни подправки. В съчетание с други видове твърди сирена като пармезан и чедър, маскарпоне е перфектно за лазаня или паста.
На някои места го използват като заместител на маслото, особено в рецепти за ризото или задушени гъби – добавят го в последната минута, за да придаде по-плътен вкус на ястието. Без маскарпоне нямаше да имаме и тирамису, или поне нямаше да бъде с такъв вкус.
Моцарела
Моцарела е прясно и меко италианско сирене от региона Кампаня, Неапол. То е традиционна основна съставка на автентичните неаполитански пици. Консумира се още като добавка към много видове салати и самостоятелно – запечена върху резен домат с добавен лист босилек.
Цветът на сиренето е с порцеланово – бял, с гладка перлена повърхност, а вътрешността е пастообразна. Затова са го нарекли така – името му идва от scamozzata – сирене без коричка и mozza, mozzare (нарязан).
Най-вкусна е giornata (еднодневна моцарела), но тя може да бъде намерена само в Италия. Класическата моцарела се произвежда от биволско мляко, а днес и от краве мляко.
Горгонзола
Смята се, че сиренето “горгонзола” произлиза от Ломбардия, където се произвежда от 12-ти век. То носи името на едно малко селце близо до Милано.
Необходими са четири месеца, докато узрее. Има много легенди за произхода на този легендарен продукт от Ломбардия. Истината е, че до началото на 20-ти век никой не му обръща особено внимание. Наричат го stracchino verde – зелено сирене.С нарастващата му популярност се налага да се измисли по-конкретно име и изборът е Горгондзола – едно от селата, където се произвежда такова сирене.
Рикота
Също като моцарелата, рикотата е една от основните храни в италианската кухня. В своя трактат „Де агрикултура“ римският държавник Катон, роден през 234 пр. н.е., пише за вид сирене, подслаждано с мед. Изследователи смятат, че това може би е било именно рикота. Има всякакви видове и разновидности – безсолно, солено, известно още като рикота салатта, и едновременно солено и зряло – рикота у типо фоте, прясно бяло сирене със зърнеста структура и мек сладък вкус. В местните италиански магазини понякога го продават оформено като крем – карамел с белези от кошничка по него.
Пекорино
Родината му е Сардиния. Пекорино е твърдо сирене с история, която може да бъде проследена назад до 11-ти век. Смята се, че това е най-старият вид сирене в Италия. Сиренето зрее в продължение на поне осем месеца, през което време постоянно се обтрива със сол. Повърхността се почиства често, за да се предотврати появата на плесени.
Пармиджано
Пармезан (оригинално название Пармиджано Реджано) е най-известното италианско сирене в света. Нарича се така защото произлиза само от региона Емилия-Романя: Парма, Реджо Емилия, Модена, а също така и в Болоня. Сиренето, изготвено зад пределите на региона, не може да използва запазената марка „пармезан“. Всъщност думата „пармезан“ се явява френски вариант на името, с което продуктът то е популярен по цял свят.
Пармезанът се отнася към твърдите сирена. Производството му започва ежегодно на 1 април и завършва на 11 ноември. След приготвянето му, узрява в продължение на 36 месеца.За производството на 1 килограм сирене са необходими 16 литра краве мляко.
Производството на пармезана има почти хилядолетна история. Счита се, че изобретяването на оригиналната рецепта се дължи на монаси – бенедиктинци, които търсели начин да открият сирене с голяма трайност. На първо място причина за популярността на това сирене била неговата дълготрайност. Ценено е по цял свят и не може по никакъв начин да се имитира. Пръв Бокачо описва в „Декамерон“ вкусното мезе, което върви прекрасно с вино. Ароматът на пармиджано „Реджано“ трудно може да бъде объркан. Той е сладък и плодов, с нюанс на стафиди и вкус, силно напомнящ на ананас. Най-често сиренето се използва настъргано върху супи, паста, ризото, ястия с телешко или салати.
