Предполагам, че всеки от вас е изпадал в конфузна ситуация, когато се е озовавал пред грозна мазотеница, пред която ахкат и се умиляват неколцина просветени. И вероятно, изправени пред предизвикателството да се представите на ниво, сте се съгласявали с прикрита неохота, че да, несъмнено това е един шедьовър. Въпреки неясните подозрения, че с подходящо количество боя и набор от четки (или с каквото там) бихте постигнали не по-лош резултат – като стените в кухнята миналата година, примерно.
Първото впечатление обикновено е вярно. Някога, в далечни времена, картините не са имали нужда от преводач. Желанието да бъде отразена действителността, или поне наподобена нейната красота и съвършенство, е било водещо в създаването на една картина. Едно, така да се каже почитане към всемира и неговия създател. Днес това отдавна не е така. Ето защо, вие се нуждаете от групата идиотски изглеждащи тиквеници, които да ви обяснят защо похабеното платно и бои пред вас, представляват изкуство. Творецът донякъде улеснява задачата им, като е поставил подобаващо заглавие на творбата си.
И така, без да задълбавам в гореописаните персонажи и ситуации, искам да ви разкажа как се е рисувало едно време. Тъй като тогава не е можело просто да влезеш в магазина и да си накупиш една торба бои и наръч перфектно опънати платна. Всеки цвят се е правел от това, което предлага земята. И то буквално. Например кафявото се е добивало от глина или пръст. Сините от различни минерали и метали. Много от цветовете са се правели и от растения, камъни, дървета и какво ли не. Бялата боя е била особено ценна, правела се е от цинк или олово. И до ден днешен повечето цветове носят имената на местата, където са били изнамерени и материята, от която са правени – глина от Сиена, жълто от Неапол или пък кобалтово синьо.
Представете си, ателието на художника е приличало на аптека, а познанията му са били изключителни – нещо между лекар и магьосник. За разредител или пълнител на боята, защото тя обикновено е била на прах, се използвали различни смоли и масла. Едно безкрайно бъркане, варене, смесване, изпробване. Истинска алхимия. И наред с всичко това – самото рисуване. Е, при целия този труд, дали бихте мазали смело, с голямата баданарка? Платната се тъчели ръчно, не от художника, естествено, но фино ленено платно, което е така плътно изтъкано, че да не пропуска грунда и да го задържи няколко века – уверявам ви, не е било евтино.
Пропуснах ли четките? Ако можехте да попитате приятелките на художниците от онези времена къде ходят на фризьор… естествено използвали са се и космии козина от всякакви животинки, но това и днес е така. Стигаме до самото рисуване. Поради естеството на материалите, работата е дълга. Маслата и смолите съхнат бавно и трябва да се чака. Рисува се на пластове, за да се създаде ефект на дълбочина и пространство. Светлината е това, което води в една картина. Но тя не е просто бяло – съставена е, както и в реалността от стотици цветове. Сянката, също. Всичко, като че ли напомня на борбата между доброто и злото, кое ще надделее – черното или бялото, студените или топлите краски?
За да не се разпадне образа, трябва да се намери баланс във всичко. Плътност, материя, живот и движение трябва да се споят в хомогенна смес и да излъжат окото. Една игра, която отнема цял живот. А днес нямаме това време. По тази причина, онези от началото стоят пред онова нещо, а вие се чудите – бе аз ли не разбирам, или тая работа детето я прави същата, ама малко по-симпатична.
Тук ще се опитам да покажа, макар и с купешки бои, четки и платно, колко време отнема и през какви етапи преминава рисуването на една неголяма картина.
Нямам претенции това да е един изчерпателен урок, по-скоро любопитна сказка. Но съм сигурен, че следващият път, когато попаднете сред онази група, на онази изложба ще си спомните този мой скромен опит.
И така, приготвил съм си дъска, която е покрита с грунд. Той също е по специална рецепта, но купешки. Размер 50 х 54 см. Няма да разказвам за дърводелската страна, но – достатъчно дълго е, нещо като да ви изчукат, китнат и боядисат калника на колата.
Ден 1
Скициране на картината с молив
Ден 2
Нанасям първия пласт, наречен „имприматура“.
Нанася се с жълта охра, примесена с черно – всичко разредено с разтвор от дамарова смола и терпентин. Целта на този слой е да вкараме тон в цялата картина.
Ден 3
Втори пласт, „умбра“
Работи се с умбра (може и печена), примесена с черно, златна охра и малко бяло. Рисувам с доста разредени бои, подобно на акварел. С този слой отделям постепенно, тъмните от светлите петна в картината – сенките, светлината, фигурата.
Ден 3
Трети пласт
Тук практически, правя преход между два слоя, смесвайки монохромния трети пласт с така наречения „мъртъв подслой“, като вкарвам и малко цвят. По принцип, по класическа технология би трябвало да направя още два слоя, преди да стигна до цвета, но нямам търпение.
Ден 4
„Четвърти“ пласт
Всъщност, след като Имприматурата е добре засъхнала, смесвам три слоя, това са слоевете на сенките, единия монохромен – другия цветен. „Мъртвият слой“ също съм го игнорирал, защото в него би трябвало да направя всичкo отново чернобяло и сиво. Истинската фламандска рецепта съдържа седем слоя. Тук вече съм пристъпил към разработка на тялото, текстурите ще оставя за накрая, след като всичко изсъхне добре.
Ден 5
„Фонов“ пласт
Реших да махна наргилето, което след уплътняването на фона идваше в повече. Вероятно на негово място ще сложа ориенталска, калайдисана кана за кафе. Постепенно сгъстявам фона и сенките, като същевременно все още търся подходящата тоналност.
Ден 6
Пореден пласт…
Разработвам лицето. Започнах да зациклям цветово, затова смених палитрата – този трик помага, обикновено. Чудя се какво да махна още? Не, хайде по-сериозно, то не остана много. 🙂
Ден 7
Пореден пласт…
Разработвам лицето. Започвам да стягам рисунката, да уплътнявам фона. Още не съм решил за прозореца, а ме чакат препаската и уд-ът… Останах без очи :), никак не им е било лесно на старите майстори, за пореден път се убеждавам защо мазачите са на мода – просто е много трудно да се рисува истински! Работата с пластове е много приятна, макар резултата да идва с всеки следващ слой.
Ден 8
Пореден пласт…
Стягам рисунката и уплътнявам фона. Имам идея за прозореца, ще видим какво ще излезе, двоумя се за още предмети в стаята… Нещата отиват към завършване. Последният пласт (наречен от руснаците „лесировка“) наближава! Но има още малко работа – трябва да довърша краката, например, макар вече да съм изтощен и започва леко да ми писва.
Ден 9
Предпоследен пласт…
Почти всичко е завършено. Остават съвсем дребни детайли. Особено важно е в този момент, да не се увлечеш в подробности, изпускайки общия план. Работя на отделни участаци, като фиксирам с фирниз всеки един от тях. Е, май краката ще си останат така, нямам нерви да изпипвам стъпалата във всички подробности. Ето така посредствеността и липсата на време почват да се прокрадват.
Ден 10
Последен пласт (лесировка)
Вече окончателно нямам търпение и вземам решение – всичко е готово, изчистил съм контурите (където е необходимо), подсилил съм най-светлите места. Разбира се, винаги можеш да продължиш да „дълбаеш“, но трябва и да знаеш кога и къде да спреш. Фирнизирам (когато изсъхне трябва поне още 2-3 пъти) и слагам рамката. Фирнизът е всъщност лак. Лак, който се прави от борова смола и терпентин, той се „сраства” с нарисуваното. Обикновено старите картини изглеждат черни или много тъмни, защото тази смола потъмнява с времето. Аз използвам синтетичен – срам.
Това е, десет дни усилена работа за една нищо и никаква картинка. А я помислете колко време е отнело на Рембрандт да направи „Нощна стража” . 🙂
